Предупреждението е ясно – очакват се обилни валежи. Природата ще си свърши своето, но държавата отново бездейства. После ще търси виновни не сред управляващите, а сред “лошите инвеститори”.
Само преди дни писахме, че се задават нови обилни валежи и че държавата е длъжна да действа навреме – да почисти деретата, да провери шахтите, да подготви екипи, да информира хората.
Нищо не беше направено.
Нито един сигнал от BG Alert (освен сшед като вече потопа беше на лице), нито една координирана акция, нито една реална превантивна мярка.
И сега, когато небето отново се стяга за порой, България пак е неподготвена.
Както винаги, реакцията ще дойде след това – след като се излее дъждът, след като има щети, след като някой пострада. Тогава държавата ще се “събуди” и ще започне познатия театър: ще се събират комисии, ще се правят проверки, ще се говорят клишета за „безпрецедентни валежи“.
И най-удобното от всичко – ще се появят виновните. Не сред онези, които не си свършиха работата, а сред „лошите инвеститори“ и „алчните строители“.
Този номер вече е до болка познат. След всеки потоп – било в Аспарухово, Карловско или сега в Елените – управляващите първо проспиват проблема, а после хвърлят вината върху частния сектор. Така се отклонява вниманието от факта, че институциите не си вършат работата, не упражняват контрол и не прилагат законите, които самите те са написали.
Вместо да питат защо не е почистено дерето, защо шахтите са запушени, защо няма предупредителна система, те започват да се борят с “алчността” – удобно, евтино и без никакъв риск за властта.
Така трагедията се превръща в пиар.
Природата си свършва работата без грешка – валежите идват, реките си намират пътя, водата не лъже. Лъже само държавата, която отново ще се направи на изненадана.
Докато по новините вървят кадри на бедстващи хора, по кабинетите ще текат заседания на щабове, ще се правят отчети, ще се назначават комисии и ще се произвеждат обяснения. Но реални действия – пак няма да има.
в заключение:
Това е лицемерието, което убива по-бавно и по-сигурно от самия дъжд.
Държавата не предупреждава, не подготвя, не защитава – но винаги е готова да обвини някой друг.
Природата ще отмине, но бездействието остава.
А когато следващият потоп отнесе поредните животи, нека пак чуем любимата реплика:
„Ще търсим отговорност от алчните строители.“
Само че истинските виновници са на съвсем друг етаж – не в курортите, а в кабинетите.
