Кучетата, шимпанзетата, хората и птиците не могат да се сдържат, когато някой близо до тях се прозява. Учените са категорични – невъзможно е да се противопоставиш на този импулс.
Прозявката е „заразна” при маймуните, кучетата и даже вълнистите папагали. И ако шимпанзетата се смятат за далечни роднини на човека, при домашните любимци по всяка вероятност става въпрос за реакция на действията на стопанина. Резултатът зависи от това, колко близки са човекът и животното.
През 2013 г. японски учени наблюдавали поведението на 25 кучета. Те се прозявали по-често след стопаните си, отколкото след доброволците, които виждали за първи път в живота си. Освен това направило впечатление, че животните много рядко реагирали на имитацията на прозявка, пише БГНЕС.
Според учените, това е потвърждение на хипотезата, че „заразното” поведение при кучетата е свързано предимно с емоциите и емпатията, а не с ответна реакция при стрес. По време на експеримента пулсът на кучетата е бил стабилен, т.е. те не са изпитвали никакво особено безпокойство.
Засега учените не могат да обяснят механизма на наблюдаваното явление.
Резултатите от изследване на новозеландски учени показали, че кучетата се заразяват с прозявка независимо от това, как се отнася човекът към тях. При сходен експеримент животните отваряли уста еднакво често в отговор на човешката прозявка, независимо дали участникът в изследването се отнася към тях приятелски, враждебно или изобщо ги игнорирал. Това наложило извода, че заразителната прозявка вероятно не е свързана със социалното взаимодействие и емпатията. Авторите на проучването не изключват по подобен начин да стоят нещата с всички животни, склонни към подобно поведение.
Според американски учени, подражателството при маймуните и при човека е свързано не толкова със способността за съпреживяване, колкото с определени мутации в генома.
При наблюдение на над 300 души на различна възраст и различен социален статут се оказало, че склонността към заразителна прозявка и нейната интензивност не е свързана с интелектуалното ниво, емпатията, възрастта и социалното положение. Тогава причината трябва да се потърси в генома, решили те. Още повече, че вече е известно, че копиращото поведение практически не се среща при аутисти и шизофреници с мутация в така наречените социални гени.
