Случаят с удавения служител на „Гранична полиция“ край „Елените“ е ужасяваща илюстрация на това докъде е стигнало безумието в държавните структури. Във време, когато природата буквално вилнее – порой, штурмови вятър, вълни и кални маси, слизащи от планината в морето – ръководството на МВР решава да „действа“.
Но не с разум, а с безумие.
Изпращат два кораба в открито море при условия, при които всеки моряк знае, че дори пристанищата се затварят. Във водата плават цели дървета, дървени конструкции, отпадъци, автомобилни гуми и всевъзможни опасности.
Всеки професионалист в морската служба ще ти каже, че в подобна ситуация не се излиза, защото рискът е огромен — за плавателните съдове, за винтовете, за управляемостта, и най-вече за живота на екипажа.
И какво правят?
Пускат лодка с хора в морето. За какво? Да „търсят“ двама души, които всички знаят, че нямат шанс да бъдат намерени живи. Това не е операция по спасяване — това е пиар акция, за да има кадри и прессъобщения.
„МВР действа!“, ще напишат по новините. Само че зад тези кадри стои един удавен човек – служител, който е отишъл на работа, а не на самоубийствена мисия.
Как се действа професионално при такива обстоятелства
В подобни условия не се рискува личен състав. Това е златно правило в спасителните операции.
Действията трябва да се водят от брега, дистанционно и с техника, докато условията не позволят безопасен достъп.
- Използват се дронове, термовизионни камери, брегови патрули и наблюдателни постове.
- Морски операции се прекратяват при подобни вълни и течения – това е ясно разписано в процедурите.
- Действията на екипите се възобновяват едва след стабилизиране на времето, когато има реален шанс за успех, а не героичен кадър за новините.
Тук обаче професионализмът липсва.
Присъства само едно – паническо желание за публичност. Да се покаже, че „нещо се прави“.
Само че това „нещо“ струва човешки живот.
Проблемът е системен
Както във всяко друго звено в държавата – и тук ръководните постове се заемат не от професионалисти, а от „правилните хора“.
Такива, които са познати, удобни и готови да дадат пресконференция.
Хора, които нямат понятие как се действа при морска буря, какво означава риск за екипажа и какво е отговорност към подчинените.
Докато на ръководни постове стоят такива „управленци“, трагедиите ще продължават.
Ще има пак жертви, пак съболезнования, пак пресконференции.
И никой няма да понесе отговорност.
Истината е проста:
Животът на служителите не може да бъде разменна монета за пиар.
Този човек не е загинал от бурята – той е загинал от чужда глупост.
