Най-охраняваната личност в България – президентът Румен Радев – поиска промяна в закона, която да му позволи да се откаже от охраната си от Националната служба за охрана (НСО). Парадоксално, но именно охраната, която трябва да гарантира сигурността му, може би е и най-сериозният риск за нея.
Парламентарната група на ДПС–Ново начало внесе днес в Народното събрание проект за промяна в Закона за НСО. Поправката дава право на тримата най-висши в държавата – председателя на парламента, президента и министър-председателя – лично да се откажат от охрана чрез писмена декларация до началника на службата.
Така на практика Румен Радев получава възможност да направи онова, което публично заяви, че желае – да се откаже от НСО.
Официалната версия е, че президентът не иска да ползва държавни коли и охрана, защото парламентът вече ограничи достъпа на администрацията му до ресурсите на службата.
Неофициално обаче, зад тази демонстрация на независимост може да стои друго – недоверие към самата структура, която го пази.
НСО от години е обект на скандали, течове на информация и съмнения за политическа зависимост. Президентът, който по закон няма право сам да се откаже от охраната си, на практика бе принуден да я ползва дори и да не иска. А това вече поставя логичния въпрос – ако най-охраняваният човек в държавата не вярва на охраната си, на кого да вярва обикновеният гражданин?
В позицията си ДПС–Ново начало не спестява критики към Радев, като го призовава „мъжки“ да подаде оставка и да се заеме открито с политическия си проект. Но зад политическия театър остава един тревожен факт – ако президентът на държавата смята, че най-голямата заплаха може да идва именно от службите, които би трябвало да го пазят, тогава проблемът не е в човека, а в системата.
