"С Милен Цветков сме като влюбени-караме се и се сдобряваме през ден"-сподели за е-Бургас Даниел Петканов.
Наричат го “лудият репортер”, наричат го „явление”, наричат го „нестандартният”. Но каквото и да казват за него, едно е сигурно, той тотално преобърна представата за български репортер. Той прави най-интересните интервюта, той не се срамува да излезе по боксерки и да задава шантави въпроси, не се притеснява да се самоиронизира, умело провокира. Вечно усмихнат, с безкрайно щури идеи и нестандарно мислене. Той е част от екипа на Милен Цветков и се казва Даниел Петканов. И едва ли има човек, който да не го познава.
Малцина знаят всъщност, че той е завършил „Политология”, след това само е завършил семестриално магистратура- „Маркетнг” в УНСС. „. За магистратурата ме домързя да си защитя тезата, иначе я бях написал. После разбрах, че съм изпуснал някакви срокове и съм си загубил студентските права.”-признава Даниел.
Бил е много палаво дете, постоянно е правил пакости, постоянно е измислял всякакви лудории. И най-интересното е, че е съчетавал успешно спорта (футбол, баскетбол) с уроци по пиано. Роден е в София и е на 29 години.
Кариерата си започва като пиколо в един хотел в София. Бил е на 18 години тогава. След това започва работа като барман, бил е и крупие в казино.
Как попада в екипа на Милен Цветков, как идват идеите му за нестандартните интервюта, навличал ли си е гнева, заради щуротиите в ефир, свободно ли е сърцето му. За всичко това си поговорихме с Даниел Петканов в интервю специално за е-Бургас.
-Здравей, Даниел, приятно ми, че се съгласи да се изповядаш пред е-Бургас и направо към въпроса-как попадна в екипа на Милен Цветков? И нека премахнем вежливата форма и си говорим, на ТИ.
-И аз благодаря ! Направо отговарям. През 2010 г. участвах в конкурса „Мис и мистър УНСС”. Тогава Милен беше част от журито. След самото мероприятие победителите – аз и миската гостувахме в сутрешния му блок. Тогава пях, танцувах със синоптичката, ръсех майтапи и след ефир Милен ме покани да поговорим и ми предложи да стана част от екипа му.
-Как се работи в екип с Милен Цветков?
-И лесно и трудно. Той е на настроения. Понякога спори ожесточено за всичко. Друг път не се впряга за нищо.
-Имало ли е случаи, когато сте се карали?
-Безброй много пъти сме се карали. Да не кажа, че спорим почти ежедневно. Случвало се е след по-сериозно скарване да не си говорим по няколко дни. Като влюбени сме – караме се и се сдобряваме през ден.(смее се)
-А момент, когато ти е идвало да напуснеш предаването?
Понеже е костелив орех, още първата година напусках и се връщах няколко пъти. Причините, обаче са по-скоро в мен, защото не търпя много критика и избирах по-лесния път да напусна „бойното” поле.
-Как идват идеите ти за „лудите анкети”?
-Интернет е безкраен източник на идеи. Но често пъти темите се раждат от статии във вестниците. Колегите ми също помагат в избора на теми, а често се е случвало да си избирам тема, която ми е предложена от случаен човек във фейсбук.
-Имал ли си неприятности с хората, които интервюираш по улиците?
Случвало се е, но буквално на пръстите на едната ми ръка. Просто някои хора не носят на майтап и отвръщат с агресия, но не се е стигало да шамаря някой все още. (смее се)
-В кой град си правил най-лудите анкети?
-Мога да кажа, че в София имам най-много попадения, но в Бургас също ми се получи добре. 90% от анкетата е късмет, ако случиш на готини образи и ги провокираш правилно – резултатът е налице.
-В Бургас как те приемат хората?
-Супер позитивно. Включително т.нар. „батки”. Според мен хората са наясно, че дори да задам неудобен въпрос или когато ги провокирам това е с цел да се забавляваме и аз, и интервюирания, и зрителите.
-А с момичетата как се справяш, предполагам, че си търсен и желан?
-Аз честно казано бях голям женкар, но повече от година съм обвързан и да ти кажа съм доста по-щастлив отколкото когато бях с различни момичета.
-Значи сърцето на Даниел Петканов не е свободно?
-Да. С моята приятелка се запознахме преди малко повече от година по време на един репортаж. Тогава я накарах да си затвори очите и я целунах. След това нещата се развиха скоростно и съм щастливо обвързан.(смее се)
-Всъщност кой е Даниел Петканов?
-Аз съм едно добро момче с чувство за хумор и солидна способност за самоирония.
-Как се усеща известността?
-Има позитиви, безспорно. Но като цяло аз съм си същия, какъвто съм бил и като ученик и като студент. Така и не можах да се надуя.
-Чувстваш ли се успял?
-Не се чувствам успял, чувствам се удовлетворен. Човек трябва да гони винаги следващото ниво и ако се задоволи с настоящето може да зацикли на едно място.
-Ако не работеше това, с какво щеше да се занимаваш?
-Сигурно щях да бъда продавач-консултант в някоя луксозна фирма за продажба на яхти или самолети. Имам способност да убеждавам хората да правят причудливи работи, предполагам нямаше да е проблем да убеждавам богаташи да похарчат няколко милиона. Е, комисионната ми също щеше да си струва усилията. (смее се)
-Кажи ми кое е най-щурото нещо, което си правил?
-Подавахме си бойна граната с две момчета, аз през цялото време мислех че е учебна. След като разбрах, че е съвсем истинска се замислих защо не дръпнах шплента, както си мислех да направя през цялото време. (смее се)
-Как релаксираш? Човек като те погледне, има усещане, че при теб е вечен купон, забава и релакс?
-Нямам много време да си отдам на активна почивка. Не мога да си легна преди 2 вечерта, а ставам сутрин в 7:30. Никога не мога да се наспя, но пък ми остава достатъчно време да правя какво ли не.
-Какво искаш да постигнеш още?
-Искам да стана професионален голф играч и да си шибам топките със стика по цял ден.(смее се)
-Луд репортер къща храни ли?
-Не храни. Лудата му жена – банкерка или богата наследничка ще го храни и него и децата, и домашните любимци…(смее се)
-Какво си пожелаваш, а на е-Бургас, какво?
-Искам да съм здрав, много е тривиално, ама пък искрено. А на вас желая инкасо кола с 13 милиона лева да се удари в редакцията ви и никой да не потърси парите…
А ние обещаваме, ако пожеланието на Даниел се сбъдне, да му дадем малко от милионите...стига никой да не ги потърси.
Наричат го “лудият репортер”, наричат го „явление”, наричат го „нестандартният”. Но каквото и да казват за него, едно е сигурно, той тотално преобърна представата за български репортер. Той прави най-интересните интервюта, той не се срамува да излезе по боксерки и да задава шантави въпроси, не се притеснява да се самоиронизира, умело провокира. Вечно усмихнат, с безкрайно щури идеи и нестандарно мислене. Той е част от екипа на Милен Цветков и се казва Даниел Петканов. И едва ли има човек, който да не го познава.
Малцина знаят всъщност, че той е завършил „Политология”, след това само е завършил семестриално магистратура- „Маркетнг” в УНСС. „. За магистратурата ме домързя да си защитя тезата, иначе я бях написал. После разбрах, че съм изпуснал някакви срокове и съм си загубил студентските права.”-признава Даниел.
Бил е много палаво дете, постоянно е правил пакости, постоянно е измислял всякакви лудории. И най-интересното е, че е съчетавал успешно спорта (футбол, баскетбол) с уроци по пиано. Роден е в София и е на 29 години.
Кариерата си започва като пиколо в един хотел в София. Бил е на 18 години тогава. След това започва работа като барман, бил е и крупие в казино.
Как попада в екипа на Милен Цветков, как идват идеите му за нестандартните интервюта, навличал ли си е гнева, заради щуротиите в ефир, свободно ли е сърцето му. За всичко това си поговорихме с Даниел Петканов в интервю специално за е-Бургас.
-Здравей, Даниел, приятно ми, че се съгласи да се изповядаш пред е-Бургас и направо към въпроса-как попадна в екипа на Милен Цветков? И нека премахнем вежливата форма и си говорим, на ТИ.
-И аз благодаря ! Направо отговарям. През 2010 г. участвах в конкурса „Мис и мистър УНСС”. Тогава Милен беше част от журито. След самото мероприятие победителите – аз и миската гостувахме в сутрешния му блок. Тогава пях, танцувах със синоптичката, ръсех майтапи и след ефир Милен ме покани да поговорим и ми предложи да стана част от екипа му.
-Как се работи в екип с Милен Цветков?
-И лесно и трудно. Той е на настроения. Понякога спори ожесточено за всичко. Друг път не се впряга за нищо.
-Имало ли е случаи, когато сте се карали?
-Безброй много пъти сме се карали. Да не кажа, че спорим почти ежедневно. Случвало се е след по-сериозно скарване да не си говорим по няколко дни. Като влюбени сме – караме се и се сдобряваме през ден.(смее се)
-А момент, когато ти е идвало да напуснеш предаването?
Понеже е костелив орех, още първата година напусках и се връщах няколко пъти. Причините, обаче са по-скоро в мен, защото не търпя много критика и избирах по-лесния път да напусна „бойното” поле.
-Как идват идеите ти за „лудите анкети”?
-Интернет е безкраен източник на идеи. Но често пъти темите се раждат от статии във вестниците. Колегите ми също помагат в избора на теми, а често се е случвало да си избирам тема, която ми е предложена от случаен човек във фейсбук.
-Имал ли си неприятности с хората, които интервюираш по улиците?
Случвало се е, но буквално на пръстите на едната ми ръка. Просто някои хора не носят на майтап и отвръщат с агресия, но не се е стигало да шамаря някой все още. (смее се)
-В кой град си правил най-лудите анкети?
-Мога да кажа, че в София имам най-много попадения, но в Бургас също ми се получи добре. 90% от анкетата е късмет, ако случиш на готини образи и ги провокираш правилно – резултатът е налице.
-В Бургас как те приемат хората?
-Супер позитивно. Включително т.нар. „батки”. Според мен хората са наясно, че дори да задам неудобен въпрос или когато ги провокирам това е с цел да се забавляваме и аз, и интервюирания, и зрителите.
-А с момичетата как се справяш, предполагам, че си търсен и желан?
-Аз честно казано бях голям женкар, но повече от година съм обвързан и да ти кажа съм доста по-щастлив отколкото когато бях с различни момичета.
-Значи сърцето на Даниел Петканов не е свободно?
-Да. С моята приятелка се запознахме преди малко повече от година по време на един репортаж. Тогава я накарах да си затвори очите и я целунах. След това нещата се развиха скоростно и съм щастливо обвързан.(смее се)
-Всъщност кой е Даниел Петканов?
-Аз съм едно добро момче с чувство за хумор и солидна способност за самоирония.
-Как се усеща известността?
-Има позитиви, безспорно. Но като цяло аз съм си същия, какъвто съм бил и като ученик и като студент. Така и не можах да се надуя.
-Чувстваш ли се успял?
-Не се чувствам успял, чувствам се удовлетворен. Човек трябва да гони винаги следващото ниво и ако се задоволи с настоящето може да зацикли на едно място.
-Ако не работеше това, с какво щеше да се занимаваш?
-Сигурно щях да бъда продавач-консултант в някоя луксозна фирма за продажба на яхти или самолети. Имам способност да убеждавам хората да правят причудливи работи, предполагам нямаше да е проблем да убеждавам богаташи да похарчат няколко милиона. Е, комисионната ми също щеше да си струва усилията. (смее се)
-Кажи ми кое е най-щурото нещо, което си правил?
-Подавахме си бойна граната с две момчета, аз през цялото време мислех че е учебна. След като разбрах, че е съвсем истинска се замислих защо не дръпнах шплента, както си мислех да направя през цялото време. (смее се)
-Как релаксираш? Човек като те погледне, има усещане, че при теб е вечен купон, забава и релакс?
-Нямам много време да си отдам на активна почивка. Не мога да си легна преди 2 вечерта, а ставам сутрин в 7:30. Никога не мога да се наспя, но пък ми остава достатъчно време да правя какво ли не.
-Какво искаш да постигнеш още?
-Искам да стана професионален голф играч и да си шибам топките със стика по цял ден.(смее се)
-Луд репортер къща храни ли?
-Не храни. Лудата му жена – банкерка или богата наследничка ще го храни и него и децата, и домашните любимци…(смее се)
-Какво си пожелаваш, а на е-Бургас, какво?
-Искам да съм здрав, много е тривиално, ама пък искрено. А на вас желая инкасо кола с 13 милиона лева да се удари в редакцията ви и никой да не потърси парите…
А ние обещаваме, ако пожеланието на Даниел се сбъдне, да му дадем малко от милионите...стига никой да не ги потърси. 
