В последните месеци във форумите и социалните мрежи все по-често се появяват теми, в които родители на малки деца търсят съвет при съмнение за аутизъм. За съжаление, наред с полезните мнения се срещат и категорични, но напълно медицински необосновани твърдения – че барокамерата „била вредна“, „можела да предизвика гърч“ или че „митохондриалната дисфункция е противопоказание“. Такива публикации не само въвеждат в заблуждение, но и могат да забавят навременната терапия в най-важния период за развитието на детето. За да изясним фактите, разговаряме с Красен Парушев – магистър по медицина, специалист по хипербарна медицина и автор на „Практическо ръководство по хипербарна медицина“.
Въпрос: В интернет често се твърди, че хипербарната терапия може да е опасна за малки деца и дори да предизвика гърч. Какво стои зад подобни твърдения?
Отговор: Това е типичен пример за мит, който се повтаря, без да е подкрепен от реални медицински факти. В хипербарната медицина гърчове могат да се появят само при много високи нива на кислород и продължително време на експозиция – параметри, които нямат нищо общо с терапевтичните протоколи, прилагани при деца с аутизъм. В клиничната практика, при стотици проведени процедури, такива случаи не се наблюдават, когато терапията е под контрола на обучен медицински екип и с правилно зададени режими. Объркването идва най-често от смесването на медицинската хипербарна терапия с неконтролирани или експериментални практики, които нямат връзка с установените стандарти.
Въпрос: В коментарите се среща и твърдение, че ако детето има митохондриална дисфункция, HBOT е противопоказана. Така ли е?
Отговор: Не. Първо, митохондриална дисфункция се среща приблизително при 5-10% от децата с аутизъм. При останалите 90% тя изобщо не се наблюдава. И в двата случая хипербарната терапия не е противопоказание – напротив. Когато има митохондриална дисфункция, клетките произвеждат по-малко енергия (АТФ), а HBOT повишава доставката на кислород, подпомага електроннотранспортната верига в митохондриите и активира естествените антиоксидантни системи на организма. Това може да доведе до подобрение на клетъчния метаболизъм и намаляване на оксидативния стрес. При деца без митохондриален проблем, механизмите на ползата са други – подобрена мозъчна перфузия, противовъзпалителен ефект, стимулиране на невронната пластичност.
Въпрос: Защо е толкова важно терапията да започне рано?
Отговор: Мозъкът в ранна детска възраст е изключително пластичен. Между 2,5 и 3 години се наблюдава пик в способността му да формира и укрепва нови невронни връзки. Именно в този период HBOT може да даде най-значими резултати – подобрения в комуникацията, концентрацията, социалните умения. След 7-годишна възраст ефектите са осезаемо по-слаби. Това е не само научен факт, а и емпиричен опит от моята практика с над 300 деца, преминали през терапии в нашия център.
Въпрос: Какво бихте казали на родителите, които четат подобни постове и се колебаят дали да започнат терапия?
Отговор: Да търсят информация от надеждни източници и да се консултират със специалисти, които работят в областта. Всяка година виждам как деца, започнали терапия рано, постигат сериозен напредък. И обратно – срещам родители, които съжаляват, че са слушали анонимни коментари и са пропуснали най-важния период за намеса. Времето в тези случаи е безценен ресурс – и веднъж загубено, не се връща.
Графика: Ефективността на HBOT при аутизъм във връзка с възрастта
