Бургас не е обгазен. Параметрите са в нормите. Може да ги проверите онлайн тук. Проблем има само с фините прахови частици, но те са от печките с дърва. Всичко е точно.
Вероятно такъв отговор сте получили от РИОСВ-Бургас и от община Бургас, ако сте подали жалба за обгазяване на града в последните дни. От институциите обаче не харесват термина “обгазяване”, защото не бил точен. Всички измервателни уреди светели в зелено и нямало завишение нито на серен диоксид, нито на азотен диоксид, нито на сереводора, нито на стилора. Както казахме леко завишени били фините прахови частици, но и те били в нормата. Въздухът в Бургас бил чист.
Това обаче поражда един много важен въпрос. На какво мирише в Бургас? Защото уредите може да светят в зелено, но носовете на всички отчитат нещо друго. Неприятна, задушлива миризма, която се усеща най-вече през нощта и рано сутрин. В някои комплекси по-силно, в други по-слабо, обикновено в зависимост от посоката и силата на вятъра. Възможно ли е въздухът да бъде чист и в същото време да мирише зле?
Възможни причини:
А) Уредите лъжат. Без да навлизаме в теории на конспирацията, просто отчитаме една възможност. Стойностите са завишени, но поради една или друга причина уредите не ги отчитат. Може да са развалени, може да са манипулирани, може да им е паднала батерията... Не знаем. Гадаем.
Б) Носовете ни лъжат. На Бургас нищо му няма, той така си мирише. Миризмата всъщност е дори приятна, просто хората я бъркат със задушлива. Все пак в градовете в XXI век е така, а в някои дори по-зле. Вижте какво става в София и не се оплаквайте толкова.
В) Мирише, но не е отровно. Да не би пък миризмата, която всички усещат да е просто един вид ароматизатор? Вярно – гаден ароматизатор, но все пак ароматизатор. Нещото като борчето, което виси на огледалото за задно виждане на таксиджията. Дразни те, но не ти вреди.
Г) Нормите са грешни. В момента българското законодателство е предвидило определено допустими количества на отровните газове във въздуха. Справка за тях може да се направи в сайта на МОСВ. Уредите започват да отчитат, едва когато тези стойности се надвишат, като в зависимост от количеството те могат да бъдат малко или много над нормата.
Д) Замърсителят е друг. Не сме химици, а и дори не сме сигурни на какво мирише. Може да се окаже, че не е нито един от изброените замърсители, които уредите отчитат. Може би замърсителят е някой друг и не си признава. Може някой тайно да гори автомобилни гуми в задния си двор вечер, ей така, за да ни е гадно.
На какво мирише в Бургас?
Неслучайно питаме на какво мирише, а не дали мирише. За всички този отговор отдавна е ясен. Защото, ако някой се опитва да ни убеди, че дишаме чист въздух, поне трябва да има честта да излезе и да се опита да ни обясни какъв е източникът на миризмата.
Всеки за себе си може направи справка в със сайта на Министерството на околната среда и водите, където се дават информация за различните видове отровни газове в атмосферата. Там са описани техните характеристики, източници и вредата им върху човешкия организъм. Така всеки за себе си до известна степен може да направи разследване каква е неприятната миризма, която усеща. Например ако ви замирише на развалени яйца, вероятно става дума за сероводород, докато стиролът пък има сладникава и задушлива миризма.
Междувременно може да продължавате да подавате сигнали всеки път, когато усетите, че въздухът не мирише както трябва. Вероятно ще получите същия отговор, но това не трябва да ви отказва. Иначе ще си дишаме "безвредния" миризлив въздух...
