Родени:
Андрей Блъсков (1857 – 1943) - български офицер,генерал-майор
Васил Кутинчев (1859 – 1941) - български генерал
Коста Николов (1872 – 1957) - български просветен деец
Панчо Дорев (1878 – 1938) - български историк
Александър Андреев (1879 – 1971) - български скулптор
Йордан Бадев (1888 – 1944) - български литературен критик
Цветан Лазаров (1896 – 1961) - български авиоконструктор
[caption id="attachment_64666" align="alignleft" width="300"]
снимка: capital[/caption]
Боян Радев (1942) - български борец, колекционер и меценат на изкуството
Боян Радев е известен български спортист от близкото минало
и колекционер на произведения на изкуството.
Състезател по класическа борба в категория до 97 кг.
Състезавал се е се за "Левски-Спартак".
Олимпийски шампион от Токио'64 и Мексико '68.
Световен шампион от Толедо '66.
Носител на сребърни медали от СП през 1962 и 1967 г.
Европейски вицешампион през 1968 г.
Спортист на годината за 1964, 1967 и 1968 г.
От 30 години колекционира модерно изкуство, икони, църковна утвар от средните векове и българското възраждане, монументи от античността.
Виктор Чучков (1946) - български композитор
Йонко Попов (1951) - български композитор
Петко Драганов (1958) - български дипломат
Иван Иванов (1988) - български футболист
Починали:
[caption id="attachment_64667" align="alignleft" width="197"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Паисий Пловдивски (1810 - 1872) - Пловдивски Митрополит
Паисий Пловдивски (светско име е Петър Зафиров) е източноправославен духовник, митрополит на Пловдивска епархия (1857-1861), застъпник за налагането на българския език в богослужението.
Паисий e роден през 1810 г. в град Янина или в епирското село Клиново. По произход е албанец. Става дякон и протосингел на янинския митрополит Йоаким, бъдещ вселенски патриарх. Заедно с него се мести на Света гора, в Цариград и в Смирна, където учи в евангелското училище. Следва богословие в Атинския университет. През 1853 г. е ръкоположен за епископ и избран за митрополит на Смирна. Става пловдивски митрополит на 15 ноември 1857 г. Цариградската патриаршия го отстранява от престола му през 1861 г.
В деня на Рождество Христово, на 25 декември 1859 г. Паисий и поп Златан, главен свещеник на пловдивския храм „Св. Богородица", отслужват Света литургия на църковнославянски вместо на гръцки език. Това e първото голямо постижение на българите в борбата за църковна независимост в града. След службата митрополитът обявява, че неговото паство се отрича от цариградския патриарх. Избухва скандал. На 14 април 1861 г. Паисий е заточен от патриаршията на Света гора, последствие – в Чанаккале, накрая – на о. Халки.
След освобождаването си Паисий става деен участник в борбата за църковна независимост. Взема участие в заседанията на Първия църковно-народен събор в Цариград през 1871 г. и в изготвянето на Екзархийския устав.
Умира на 25 февруари 1872 г. в Цариград. Погребан е там, до българския храм „Св. Стефан“.
Георги Скрижовски (1882 - 1925) - български революционер
Георги Богровски (1884 - 1959), български политик
Димитър Пешев (1894 – 1973) - български политик
Никон Агатополски (1931 – 2002) - български духовник
Преслав Кършовски (1905 – 2003) - български художник
Събития:
1204 г. — Папа Инокентий III изпраща в България кардинал Лъв, който да коронова за крал цар Калоян и да издигне като единствен православен Примас архиепископ Василий.
1905 г. — В България е регистриран първият картел — Тютюнофабрикантско дружество „Свети Никола“, в който влизат 40 от общо 58 тютюневи фабрики.
1947 г. — В Народна република България е въведен държавен монопол върху производството и търговията с тютюневи изделия.
1949 г. — В София започва съдебен процес срещу 15 евангелистки пастори, който завършва с осъждането им за шпионска дейност.
[caption id="attachment_64668" align="alignleft" width="300"]
снимка: archives[/caption]
1991 г. - Започва процесът срещу Тодор Живков и бившия член на Политбюро на ЦК на БКП Милко Балев.
Живков е обвинен в незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от Управление за безопасност и охрана (УБО).
На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 години лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата.
Милко Балев е осъден на 2 години затвор (през 1992 г.); впоследствие присъдата е променена в условна.
1992 г. — Общинският съвет на София взема решение за разрушаване на Мавзолея на Георги Димитров.
Източници: bg.wikipedia; events.
снимка: capital[/caption]
Боян Радев (1942) - български борец, колекционер и меценат на изкуството
Боян Радев е известен български спортист от близкото минало
и колекционер на произведения на изкуството.
Състезател по класическа борба в категория до 97 кг.
Състезавал се е се за "Левски-Спартак".
Олимпийски шампион от Токио'64 и Мексико '68.
Световен шампион от Толедо '66.
Носител на сребърни медали от СП през 1962 и 1967 г.
Европейски вицешампион през 1968 г.
Спортист на годината за 1964, 1967 и 1968 г.
От 30 години колекционира модерно изкуство, икони, църковна утвар от средните векове и българското възраждане, монументи от античността.
Виктор Чучков (1946) - български композитор
Йонко Попов (1951) - български композитор
Петко Драганов (1958) - български дипломат
Иван Иванов (1988) - български футболист
Починали:
[caption id="attachment_64667" align="alignleft" width="197"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Паисий Пловдивски (1810 - 1872) - Пловдивски Митрополит
Паисий Пловдивски (светско име е Петър Зафиров) е източноправославен духовник, митрополит на Пловдивска епархия (1857-1861), застъпник за налагането на българския език в богослужението.
Паисий e роден през 1810 г. в град Янина или в епирското село Клиново. По произход е албанец. Става дякон и протосингел на янинския митрополит Йоаким, бъдещ вселенски патриарх. Заедно с него се мести на Света гора, в Цариград и в Смирна, където учи в евангелското училище. Следва богословие в Атинския университет. През 1853 г. е ръкоположен за епископ и избран за митрополит на Смирна. Става пловдивски митрополит на 15 ноември 1857 г. Цариградската патриаршия го отстранява от престола му през 1861 г.
В деня на Рождество Христово, на 25 декември 1859 г. Паисий и поп Златан, главен свещеник на пловдивския храм „Св. Богородица", отслужват Света литургия на църковнославянски вместо на гръцки език. Това e първото голямо постижение на българите в борбата за църковна независимост в града. След службата митрополитът обявява, че неговото паство се отрича от цариградския патриарх. Избухва скандал. На 14 април 1861 г. Паисий е заточен от патриаршията на Света гора, последствие – в Чанаккале, накрая – на о. Халки.
След освобождаването си Паисий става деен участник в борбата за църковна независимост. Взема участие в заседанията на Първия църковно-народен събор в Цариград през 1871 г. и в изготвянето на Екзархийския устав.
Умира на 25 февруари 1872 г. в Цариград. Погребан е там, до българския храм „Св. Стефан“.
Георги Скрижовски (1882 - 1925) - български революционер
Георги Богровски (1884 - 1959), български политик
Димитър Пешев (1894 – 1973) - български политик
Никон Агатополски (1931 – 2002) - български духовник
Преслав Кършовски (1905 – 2003) - български художник
Събития:
1204 г. — Папа Инокентий III изпраща в България кардинал Лъв, който да коронова за крал цар Калоян и да издигне като единствен православен Примас архиепископ Василий.
1905 г. — В България е регистриран първият картел — Тютюнофабрикантско дружество „Свети Никола“, в който влизат 40 от общо 58 тютюневи фабрики.
1947 г. — В Народна република България е въведен държавен монопол върху производството и търговията с тютюневи изделия.
1949 г. — В София започва съдебен процес срещу 15 евангелистки пастори, който завършва с осъждането им за шпионска дейност.
[caption id="attachment_64668" align="alignleft" width="300"]
снимка: archives[/caption]
1991 г. - Започва процесът срещу Тодор Живков и бившия член на Политбюро на ЦК на БКП Милко Балев.
Живков е обвинен в незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от Управление за безопасност и охрана (УБО).
На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 години лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата.
Милко Балев е осъден на 2 години затвор (през 1992 г.); впоследствие присъдата е променена в условна.
1992 г. — Общинският съвет на София взема решение за разрушаване на Мавзолея на Георги Димитров.
Източници: bg.wikipedia; events.