Родени:
Христофор Хесапчиев (1858 – 1938) - български офицер и учен
Стефан Ватев (1866 – 1946) - български педиатър и антрополог
Людмил Стоянов (1886 – 1973) - български филолог
Христо Стоянов (1892 – 1970) - български политик
Кръстю Димитров (1916 – 1999) - български шахматист
Илия Конeв (1928 – 2009) - български учен
[caption id="attachment_62833" align="alignleft" width="300"]
снимка: senzacia[/caption]
Иван Гарелов (1943) - български журналист и телевизионен водещ
Роден на 6 февруари 1943 г. в с. Смилец, област Пазарджик.
Иван Гарелов е популярен български журналист. Близо 3 десетилетия води обзорно-политическото предаване "Панорама" по БНТ, откъдето идва прозвището му "Мистър Панорама".
Завършил Журналистика в СУ "Климент Охридски".
През 1972 г. започва работа в БНТ, където дълги години води политическо -информационното предаване "Панорама". В БНТ създава и популярното за времето си вечерно публицистично предаване "Екип 4".
Директор "Новини и актуални предавания" в Нова телевизия (2000-2001).
Водещ на телевизионната игра "Вот на доверие" по бТВ (2004-2006).
Автор на: публицистични текстове за Балканите, Близкия Изток и Индокитай; десетки документални филми от "горещи" точки на планетата - Виетнам, Камбоджа, Ливан, Палестина, Израел, Афганистан, Кипър. Интервюирал е световно известни личности: Лех Валенса, Вацлав Хавел, Ясер Арафат, Мелина Меркури, Збигнев Бжежински, Хенри Кисинджър, архиепископ Макариос.
Многократно избиран за най-добър журналист и най-добър телевизионен водещ на годината.
Атанас Липчев (1951 – 2010) - български писател
Стефан Влахов-Мицов (1956) - български историк и писател
Валентин Касабов (1958) - български журналист и политик
Мила Искренова (1960) - български хореограф
Руслан Райнов (1964) - български тенисист
Тони Дачева (1967) - българска поп-фолк певица
Борислав Караматев (1984) - български футболист
Починали:
Васил Кънчов (1862 – 1902) - български учен и политик
[caption id="attachment_62834" align="alignleft" width="225"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Петко Каравелов (1843 – 1903) - български политик
Роден на 5 април 1843 г. в Копривщица. Брат на писателя Любен Каравелов и баща на Лора Каравелова (съпруга на поета Пейо Яворов).
Петко Стойчев Каравелов е виден български политик и държавник.
Един от ръководителите на Либералната партия от нейното създаване.
Основател на Демократическата партия. Председател на I-во ОНС.
Четири пъти е министър-председател на България.
Завършил Право в Московския университет. Редовен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН).
Взема участие в изработването на Търновската конституция и в работата на Учредителното събрание (1879). През периода 1880-1881 г. участва активно в политическия живот на страната и заема отговорни държавни постове: министър на финансите, министър-председател, министър на финансите и управляващ Министерството на правосъдието. Бил е кмет на Пловдив (1883-1884). Като министър-председател и министър на финансите (1884-1886) полага много усилия за международното признаване на Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885). След детронацията на княз Александър I Батенберг, той е председател на временното правителство (12-16 август 1886) и член на Регентството. През 1896 г. основава Демократическата партия, която ръководи до смъртта си. През 1901 г. заема постовете министър -председател, министър на финансите и управляващ Министерството на народното просвещение. Народен представител в: Учредителното Народно събрание, в I-во ВНС, I-во, II-ро, IV-то, VIII-мо, IX-то, X-то и XI-то ОНС.
Умира през 1903 г. в София. Погребан е в двора на църквата "Свети Седмочисленици".
Иван Жабински (1862 – 1926) - български офицер
Петруш Йовчев (1880 – 1932) - български революционер
Кирил Ботев (1856 – 1944) - български офицер и държавник
Христо Асърджиев (1924 – 2003) - български журналист
Атанас Липчев (1951 – 2010) - български писател
Митьо Солаков (1931 – 2010) - български скулптор
Ангел Георгиев (1944 – 2012) - български актьор
Събития:
1878 г. —
Освободен е град Бургас от османско робство и е учредена първата българска градска община.
1897 г. — Открита е жп линията Перник — Радомир.
[caption id="attachment_62835" align="alignleft" width="300"]
снимка: rudarci[/caption]
2012 г. — При скъсването на язовирна стена е наводнено Харманлийското село Бисер.
Наводнението на село Бисер от 6 февруари 2012 г. е причинено от скъсването на язовирна стена, което нанася много щети в района на селото и взема 10 жертви.
От 2003 г. тече спор кой отговаря за стопанисването на язовир „Иваново“ - намира се на територията на Община Харманли, но водата от басейна се използва с предимство като противопожарен резервоар за вода заради разположен в съседство военен стрелкови полигон. През 2009 г. Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури уведомява Областната администрация в Хасково за установен силен теч от стената на язовир „Иваново“.
На 6 февруари 2012 г. стената на язовир „Иваново“ се пропуква и няколкометрова вълна залива село Бисер, което се намира на около 10 километра надолу по течението на изтичащата от язовира река Бисерска. В резултат десетки домове са наводнени, а много домашни животни се удавят. Загиват 10 души.
На следващия ден е съобщено за възможността втора язовирна стена да се спука, но това не става. От медиите става ясно, че по стената на яз. „Иваново“ е имало пукнатини още през 2006 г., но не са предприети мерки заради спорове относно собствеността на язовира и прехвърляне на отговорност между Министерството на отбраната, Община Харманли и областната администрация в Хасковско.
Еврокомисарят по бедствията и авариите Кристалина Георгиева пристига на мястото, където заедно с премиера Бойко Борисов и президента Росен Плевнелиев се запознава с нанесените от бедствието щети. Заедно със средствата, отпуснати от държавата, кампании по набиране на дарения и подпомагане на пострадалите се извършват от граждани, организации и учреждения.
Правителството обявява, че контролът над всички язовири в България преминава към държавното предприятие „Язовири и каскади“. 8 февруари е обявен за ден на национален траур. Българските власти искат от ЕС помощ чрез механизма на ЕС за гражданска защита.
Източници: bg.wikipedia; events.
снимка: senzacia[/caption]
Иван Гарелов (1943) - български журналист и телевизионен водещ
Роден на 6 февруари 1943 г. в с. Смилец, област Пазарджик.
Иван Гарелов е популярен български журналист. Близо 3 десетилетия води обзорно-политическото предаване "Панорама" по БНТ, откъдето идва прозвището му "Мистър Панорама".
Завършил Журналистика в СУ "Климент Охридски".
През 1972 г. започва работа в БНТ, където дълги години води политическо -информационното предаване "Панорама". В БНТ създава и популярното за времето си вечерно публицистично предаване "Екип 4".
Директор "Новини и актуални предавания" в Нова телевизия (2000-2001).
Водещ на телевизионната игра "Вот на доверие" по бТВ (2004-2006).
Автор на: публицистични текстове за Балканите, Близкия Изток и Индокитай; десетки документални филми от "горещи" точки на планетата - Виетнам, Камбоджа, Ливан, Палестина, Израел, Афганистан, Кипър. Интервюирал е световно известни личности: Лех Валенса, Вацлав Хавел, Ясер Арафат, Мелина Меркури, Збигнев Бжежински, Хенри Кисинджър, архиепископ Макариос.
Многократно избиран за най-добър журналист и най-добър телевизионен водещ на годината.
Атанас Липчев (1951 – 2010) - български писател
Стефан Влахов-Мицов (1956) - български историк и писател
Валентин Касабов (1958) - български журналист и политик
Мила Искренова (1960) - български хореограф
Руслан Райнов (1964) - български тенисист
Тони Дачева (1967) - българска поп-фолк певица
Борислав Караматев (1984) - български футболист
Починали:
Васил Кънчов (1862 – 1902) - български учен и политик
[caption id="attachment_62834" align="alignleft" width="225"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Петко Каравелов (1843 – 1903) - български политик
Роден на 5 април 1843 г. в Копривщица. Брат на писателя Любен Каравелов и баща на Лора Каравелова (съпруга на поета Пейо Яворов).
Петко Стойчев Каравелов е виден български политик и държавник.
Един от ръководителите на Либералната партия от нейното създаване.
Основател на Демократическата партия. Председател на I-во ОНС.
Четири пъти е министър-председател на България.
Завършил Право в Московския университет. Редовен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН).
Взема участие в изработването на Търновската конституция и в работата на Учредителното събрание (1879). През периода 1880-1881 г. участва активно в политическия живот на страната и заема отговорни държавни постове: министър на финансите, министър-председател, министър на финансите и управляващ Министерството на правосъдието. Бил е кмет на Пловдив (1883-1884). Като министър-председател и министър на финансите (1884-1886) полага много усилия за международното признаване на Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885). След детронацията на княз Александър I Батенберг, той е председател на временното правителство (12-16 август 1886) и член на Регентството. През 1896 г. основава Демократическата партия, която ръководи до смъртта си. През 1901 г. заема постовете министър -председател, министър на финансите и управляващ Министерството на народното просвещение. Народен представител в: Учредителното Народно събрание, в I-во ВНС, I-во, II-ро, IV-то, VIII-мо, IX-то, X-то и XI-то ОНС.
Умира през 1903 г. в София. Погребан е в двора на църквата "Свети Седмочисленици".
Иван Жабински (1862 – 1926) - български офицер
Петруш Йовчев (1880 – 1932) - български революционер
Кирил Ботев (1856 – 1944) - български офицер и държавник
Христо Асърджиев (1924 – 2003) - български журналист
Атанас Липчев (1951 – 2010) - български писател
Митьо Солаков (1931 – 2010) - български скулптор
Ангел Георгиев (1944 – 2012) - български актьор
Събития:
1878 г. — Освободен е град Бургас от османско робство и е учредена първата българска градска община.
1897 г. — Открита е жп линията Перник — Радомир.
[caption id="attachment_62835" align="alignleft" width="300"]
снимка: rudarci[/caption]
2012 г. — При скъсването на язовирна стена е наводнено Харманлийското село Бисер.
Наводнението на село Бисер от 6 февруари 2012 г. е причинено от скъсването на язовирна стена, което нанася много щети в района на селото и взема 10 жертви.
От 2003 г. тече спор кой отговаря за стопанисването на язовир „Иваново“ - намира се на територията на Община Харманли, но водата от басейна се използва с предимство като противопожарен резервоар за вода заради разположен в съседство военен стрелкови полигон. През 2009 г. Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури уведомява Областната администрация в Хасково за установен силен теч от стената на язовир „Иваново“.
На 6 февруари 2012 г. стената на язовир „Иваново“ се пропуква и няколкометрова вълна залива село Бисер, което се намира на около 10 километра надолу по течението на изтичащата от язовира река Бисерска. В резултат десетки домове са наводнени, а много домашни животни се удавят. Загиват 10 души.
На следващия ден е съобщено за възможността втора язовирна стена да се спука, но това не става. От медиите става ясно, че по стената на яз. „Иваново“ е имало пукнатини още през 2006 г., но не са предприети мерки заради спорове относно собствеността на язовира и прехвърляне на отговорност между Министерството на отбраната, Община Харманли и областната администрация в Хасковско.
Еврокомисарят по бедствията и авариите Кристалина Георгиева пристига на мястото, където заедно с премиера Бойко Борисов и президента Росен Плевнелиев се запознава с нанесените от бедствието щети. Заедно със средствата, отпуснати от държавата, кампании по набиране на дарения и подпомагане на пострадалите се извършват от граждани, организации и учреждения.
Правителството обявява, че контролът над всички язовири в България преминава към държавното предприятие „Язовири и каскади“. 8 февруари е обявен за ден на национален траур. Българските власти искат от ЕС помощ чрез механизма на ЕС за гражданска защита.
Източници: bg.wikipedia; events. 
