Родени:
Георги Вазов (1860 – 1934) - български генерал, брат на поета Иван Вазов
Андон Митов (1909 – 1975) - български лекар
Добри Джуров (1916 – 2002) - български офицер и политик
Иван Тодоров-Горуня (1916 – 1965) - български генерал и политик
Васил Методиев (1935) - български футболист и треньор
[caption id="attachment_60976" align="alignleft" width="300"]
Ж. Шишманова (в средата) с Н. Робева и Кр. Филипова снимка: nsa[/caption]
Жулиета Шишманова (1936 – 1978) - българска треньорка
Родена на 5 януари 1936 г. в Несебър.
Жулиета Шишманова е българска състезателка и треньорка по художествена гимнастика.
С нейните възпитанички Мария Гигова, Нешка Робева, Румяна Стефанова и Красимира Филипова става всепризната треньорка.
На СП в Копенхаген /1967, Шишманова, със своята възпитаничка Мария Гигова печели първия златен медал (на обръч) за България.
През 1969 г. е официалният триумф на Шишманова във Варна.
На следващото СП в Хавана, Мария Гигова отново е най-добра в света, а Шишманова - всепризната треньорка.
За постижения в работата си е носител на редица държавни отличия (заслужил майстор на спорта, заслужил треньор, герой на социалистическия труд)
През 1981 г. спортната журналистка Маргарита Рангелова издава документален очерк за Жулиета Шишманова и нейните възпитанички Мария Гигова, Нешка Робева, Румяна Стефанова и Красимира Филипова.
Международният турнир за приз "Жулиета Шишманова" е кръг от веригата "Гран При".
Загива в самолетна катастрофа на 16 март 1978 г.
Починали:
Паисий Каравелов (1891 – 1944) - български духовник и общественик
[caption id="attachment_60975" align="alignleft" width="216"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Христо Татарчев (1869 – 1952) - български революционер
Роден на 16 декември 1869 г. в гр. Ресен, днес в РМакедония.
Д-р Христо Татарчев е деец на ВМОРО.
Учил Медицина в Цюрих и в Берлин, където се дипломира като лекар.
Като гимназист в Пловдив участва в подготовката на Съединението на България, организирано от БТЦРК на Захари Стоянов.
Като лекар в Солунската българска мъжка гимназия се запознава с Даме Груев, Андон Димитров, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов и Христо Батанджиев, с които създават Вътрешната македоно-одринска революционна организация. За образец на устава и наредбата на организацията те използват "Записки по българските въстания" на Захари Стоянов. През 1894 г. Татарчев председателства Ресенския конгрес, на който организацията се легитимира и взема решение за участие на местните избори, с цел да вземе в ръцете си общините, училищните и църковните настоятелства. Председател и на Солунския конгрес (1896), след който организацията започва да се нарича БМОРК, като към нея се присъединява и одринския революционен окръг и се изпраща задганично представителство в София, за да поддържа тесни връзки с ВМОК, българското правителство и партиите. За първи представители са изпратени Гоце Делчев и Гьорче Петров. Христо Татарчев е заточен в Подрум кале, заедно с другите ръководители на ВМОРО. Помилван на 19 август 1902 г., по случай рождения ден на султана. На 30 август в Гърция е затворен по обвинение за участие в убийството на гръцки лекар. Освободен, под натиска на България, където отива, за да стане член на задграничното представителство на ВМОРО. Между 2 и 4 януари 1903 г. в Солун се провежда втория Солунски конгрес на организацията, който взема решение за вдигане на Илинденско-Преображенското въстание.
Влязъла в конфликт с поддръжниците на Яне Сандански, той не участва в дейността на ВМОРО до кюстендилския конгрес (1908), на който е избран за съветник на задграничното представителство, заедно с Тодор Лазаров, Пейо Яворов и Христо Силянов. След Младотурската революция открито подкрепя Съюза на българските конституционни клубове, но не участва в дейността му. През Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война е лекар в българската армия. След двете национални катастрофи на България, продължава да се занимава с революционна дейност. През 1920 г. участва в създаването на Македонската федеративна организация. Неразбирателството му с Тодор Александров е причина да напусне България и да се засели в Торино. Пише мемоарите си, статии за вестниците "Македония", "Заря", "Вардар". Става близък приятел на Иван Михайлов. Заселва се в родния си град Ресен през 1941 г., след освобождението на Македония. През 1943 г. се мести в Нова Загора. След войната, отвратен от развитието на македонския въпрос в антибългарска насока, отново заминава за Торино, където умира
на 5 януари 1952 г.
Янко Янков (1924 – 1989) - български актьор
Георги Стоянов (1934 – 1995) - български актьор
Александър Петков (1942 – 1996) - български политик
Източници: bg.wikipedia; events.
Ж. Шишманова (в средата) с Н. Робева и Кр. Филипова снимка: nsa[/caption]
Жулиета Шишманова (1936 – 1978) - българска треньорка
Родена на 5 януари 1936 г. в Несебър.
Жулиета Шишманова е българска състезателка и треньорка по художествена гимнастика.
С нейните възпитанички Мария Гигова, Нешка Робева, Румяна Стефанова и Красимира Филипова става всепризната треньорка.
На СП в Копенхаген /1967, Шишманова, със своята възпитаничка Мария Гигова печели първия златен медал (на обръч) за България.
През 1969 г. е официалният триумф на Шишманова във Варна.
На следващото СП в Хавана, Мария Гигова отново е най-добра в света, а Шишманова - всепризната треньорка.
За постижения в работата си е носител на редица държавни отличия (заслужил майстор на спорта, заслужил треньор, герой на социалистическия труд)
През 1981 г. спортната журналистка Маргарита Рангелова издава документален очерк за Жулиета Шишманова и нейните възпитанички Мария Гигова, Нешка Робева, Румяна Стефанова и Красимира Филипова.
Международният турнир за приз "Жулиета Шишманова" е кръг от веригата "Гран При".
Загива в самолетна катастрофа на 16 март 1978 г.
Починали:
Паисий Каравелов (1891 – 1944) - български духовник и общественик
[caption id="attachment_60975" align="alignleft" width="216"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Христо Татарчев (1869 – 1952) - български революционер
Роден на 16 декември 1869 г. в гр. Ресен, днес в РМакедония.
Д-р Христо Татарчев е деец на ВМОРО.
Учил Медицина в Цюрих и в Берлин, където се дипломира като лекар.
Като гимназист в Пловдив участва в подготовката на Съединението на България, организирано от БТЦРК на Захари Стоянов.
Като лекар в Солунската българска мъжка гимназия се запознава с Даме Груев, Андон Димитров, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов и Христо Батанджиев, с които създават Вътрешната македоно-одринска революционна организация. За образец на устава и наредбата на организацията те използват "Записки по българските въстания" на Захари Стоянов. През 1894 г. Татарчев председателства Ресенския конгрес, на който организацията се легитимира и взема решение за участие на местните избори, с цел да вземе в ръцете си общините, училищните и църковните настоятелства. Председател и на Солунския конгрес (1896), след който организацията започва да се нарича БМОРК, като към нея се присъединява и одринския революционен окръг и се изпраща задганично представителство в София, за да поддържа тесни връзки с ВМОК, българското правителство и партиите. За първи представители са изпратени Гоце Делчев и Гьорче Петров. Христо Татарчев е заточен в Подрум кале, заедно с другите ръководители на ВМОРО. Помилван на 19 август 1902 г., по случай рождения ден на султана. На 30 август в Гърция е затворен по обвинение за участие в убийството на гръцки лекар. Освободен, под натиска на България, където отива, за да стане член на задграничното представителство на ВМОРО. Между 2 и 4 януари 1903 г. в Солун се провежда втория Солунски конгрес на организацията, който взема решение за вдигане на Илинденско-Преображенското въстание.
Влязъла в конфликт с поддръжниците на Яне Сандански, той не участва в дейността на ВМОРО до кюстендилския конгрес (1908), на който е избран за съветник на задграничното представителство, заедно с Тодор Лазаров, Пейо Яворов и Христо Силянов. След Младотурската революция открито подкрепя Съюза на българските конституционни клубове, но не участва в дейността му. През Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война е лекар в българската армия. След двете национални катастрофи на България, продължава да се занимава с революционна дейност. През 1920 г. участва в създаването на Македонската федеративна организация. Неразбирателството му с Тодор Александров е причина да напусне България и да се засели в Торино. Пише мемоарите си, статии за вестниците "Македония", "Заря", "Вардар". Става близък приятел на Иван Михайлов. Заселва се в родния си град Ресен през 1941 г., след освобождението на Македония. През 1943 г. се мести в Нова Загора. След войната, отвратен от развитието на македонския въпрос в антибългарска насока, отново заминава за Торино, където умира
на 5 януари 1952 г.
Янко Янков (1924 – 1989) - български актьор
Георги Стоянов (1934 – 1995) - български актьор
Александър Петков (1942 – 1996) - български политик
Източници: bg.wikipedia; events. 
