На днешния ден… Роден е олимпийският шампион Христо Марков. И още от 27.01 (видео)

Родени: Йордан Венедиков (1871 – 1957) - български офицер Димитър Мишайков (1883 – 1945) - български юрист Тома Попстоянов (1887 – 1946) - български революционер Фердинанд Козовски (1892 – 1965) - български политик и военен деец Петър Золотович (1893 - ?) - български оперен певец Симеон Недков (1895 – 1960) - български индустриалец Божидар Лечев (1926 – 1994) - български актьор Александър Чирков (1938) - български лекар и кардиохирург Христо Илиев-Чарли (1941) - български сценарист и актьор Петър Димитров (1949) - български политик и икономист Георги Кадурин (1955) - български актьор Красимир Премянов (1955) - български политик [caption id="attachment_62113" align="alignleft" width="300"] снимка: lokomotiv1930[/caption] Христо Марков (1965) - български лекоатлет Христо Ганчев Марков е български лекоатлет и треньор. Роден е на 27 януари 1965 г. в град Димитровград. Състезава се в дисциплината троен скок. Негов треньор е Чавдар Чендов. Марков притежава всички възможни златни медали в леката атлетика. Европейски шампион за юноши (1983), световен шамшион за мъже в зала (1985) и на открито (1987) — единственият в историята на българската мъжка атлетика. Има 2 сребърни медала от европейски първенства в зала (1987) и на открито (1990). 4-ти на световното първенство в зала през 1987 г. Майстор на спорта. Треньор на българската олимпийска шампионка Тереза Маринова. Световен рекорд за юноши със 17,42 м. (1984). Подобрен е от Фолкер Май]] (ГДР) със 17,50 м. В момента Марков е на 2-ро място във вечната ранглиста на юношите. Европейски рекорд на скок дължина в зала с 8,23 м. (1985), с което изравнява постижението на легендата Игор Тер-Ованесян от 1966 г. Подобрен е от Роберт Емиян с 8,27. Европейски рекорд за мъже със 17,92 м. (1987), който е подобрен чак след 8 год. от Джонатан Едуардс (Великобритания) със 17,98 м. В настоящата историческа ранглиста Марков е на 4-то място. Олимпийски рекорд със 17,61 м. (1988), подобрен след 4 год. в Барселона от Майк Конли (САЩ) със 17,63 м. Марков не успява да постигне само световен рекорд при мъжете. На световното първенство в Рим той се доближава на 5 см. от тогавашното върховно постижение със 17,97 м. Има няколко скока над 18 м., но с леки фалове. Народен представител в 39 Народно събрание на мястото на напусналия събранието Иво Цанев. Почетен гражданин на гр. Борово, откъдето е част от рода му. Светла Димитрова (1970) - българска лекоатлетка Василен Димитров (1974) - български плувец Веселин Прахов (1976) - български актьор   Починали: Гоце Дивлев (1907 – 1939) - български комунист Иван Нелчинов (1869 – 1944) - български революционер [caption id="attachment_62111" align="alignleft" width="187"] снимка: bg.wikipedia[/caption] Петко Зидаров (1874 – 1960) - български четник Петко Димитров Зидаров, известен като Хашлака, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Зидаров е роден в тракийското село Цикнихор в 1874 година. Учи в родното си село. След сбиване, нападнат от четирима турци през 1897 г., преминава границата и идва в България. Скита се във Варненско и работи на непостоянна работа. През 1901 г. научава, че във Варна се провежда военно обучение и подготовка на четници в която се включва и той. В началото на януари 1903 г. идва в Бургас. След два дни престой, заминава за Аланкайряк (Ясна поляна), където се сформира чета. Влиза във ВМОРО и последователно е четник при Михаил Герджиков, Кръстьо Българията, а по-късно е подвойвода на Цено Куртев. На конгреса на Петрова нива Зидаров е включен в четвърти въстанически участък и е зачислен към четата на Цено Куртев. През Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година участва в нападенията срещу Маджура, Инеада и Ахтопол. Един от участниците в несполучливия атентат на жп линията Синекли-Черзекьой. Христо Недков (1927 – 2010) - български музикант   Събития: [caption id="attachment_61835" align="alignleft" width="100"] снимка: events[/caption] 1872 г. — Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански и Иларион Макариополски са освободени от заточение в Измит със заповед на великия везир. Панарет Пловдивски е виден български православен духовник от Възраждането, епископ на Пловдивска епархия. Роден като Петър Иванов Мишайков в 1805 г. Учил в историко-филологическия факултет на Атинския университет. Бил е митрополит в Ксанти (1851). В разгара на българо-гръцката църковна разпра (1861), Цариградската патриаршия го назначава за митрополит в Пловдив. През 1868 г. той се отмята от патриаршията и прегръща българската църковна кауза. В началото на 1872 г., заедно с Иларион Ловчански и Иларион Макариополски е заточен от османските власти в Измит (Никомидия), но след по-малко от месец, под натиска на цариградската българска колония, заточениците са освободени. В същата година Панарет е избран за пловдивски екзархийски епископ и член на Светия Синод на новоучредената Българска екзархия. Умира в Пловдив през 1883 г. Иларион Ловчански (светско име Иван Иванов) е български духовник. Роден през 1800 г. в Елена. Учил в килийното училище на Къпиновския манастир. Митрополит на Ловчанска епархия (1852-1872). През 1860 г. e признат за свещеноначалник на Българската църква. През януари 1872 г. Цариградският патриарх, който не признава българската църква, го лишава от духовен сан. Настоява пред Високата порта да бъде отстранен от Цариград, заедно с двамата български владици Панарет Пловдивски и Иларион Макариополски. На 21 януари 1872 г. тримата са заточени в Измир, Мала Азия. На 30 януари са освободени, под натиска на цариградските българи, водени от Петко Р. Славейков. На 12 февруари 1872 г. синодът на Българската екзархия избира Иларион Ловчански за български екзарх. Обвинен е в размирност на Ловчанска епархия във връзка с дейността на Вътрешната революционна организация (ВРО) и Васил Левски . Подава оставката си, под натиска на Високата порта. На 16 февруари 1872 г. синодът избира за екзарх Видинския митрополит Антим I, който е утвърден от султана. През 1873 г. Иларион Ловчански е избран за екзархийски митрополит на Кюстендил. Участва като народен представител в Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция. Умира в Кюстендил на 2 февруари 1884 г. Погребан е в църквата "Успение Богородично". Иларион Макариополски e висш български духовник, митрополит. Един от водачите на църковно-националната борба. Роден през 1812 г. в гр. Елена. Учил в гръцкото училище в с. Арбанаси, в гръцките училища в Карея (столицата на Света Гора) и на о. Андрос, завършил гръцка гимназия в Атина. Приема монашество в Хилендарския манастир на Света Гора. През 1841 г. заминава за Цариград, където се запознава с Неофит Бозвели, става негов сподвижник и помощник в борбата за извоюване на църковно-национална независимост. Бил е духовен глава на цариградските българи; епископ и предстоятел на Българската църква в столицата на Османската империя. На тържествената великденска литургия на 3 април 1860 той не споменава цариградския патриарх и с тази дръзка постъпка дава израз на желанието на българския народ да скъса с гръцката църковна зависимост и върховенството на Цариград. След учредяването на Българската екзархия (1870) е избран във Временния екзархийски съвет и става член на първия ни Св. Синод. През 1872 г. е избран за търновски митрополит. През 1874 г. полага основите на първото богословско училище (Петропавловската духовна семинария) в манастира "Св. Петър и Павел" край Лясковец. Умира 4 юни 1875 г. в Цариград. Погребан в двора на Желязната църква "Свети Стефан", наричана още "Българският Йерусалим". 1878 г. — Руско-турска война (1877-1878): Освободени са Добрич и Омуртаг. 1878 г. — Румънски части започват бомбардировка над Видин. 1881 г. — Българското правителство отправя нота до Великите сили за подобряване положението на българите в европейските вилаети на Турция и за прилагане на чл. 23 и 62 от Берлинския договор. 1885 г. — Приет е Законът за Българската народна банка (БНБ) 1908 г. — Австро-Унгария се отказва от реформената акция в Европейска Турция (Мюрцщегските реформи), след като получава концесия за строеж на жп линия през Нови пазар и Македония към Солун. Източници: bg.wikipedia; events.