На днешния ден… Роден е Христо Бонев – Зума. И още от 03.02

Родени: Григор Начович (1845 – 1920) - български политик Никола Стоянов (1874 – 1967) - български икономист Петър Тодоров (1881 – 1955) - български политик Добри Немиров (1882 – 1945) - български писател Стоян Дринов (1883 – 1922) - български детски поет и преводач Емил Карастойчев (1916 – 1997) - български шахматист Светослав Лучников (1922 – 2002) - български политик Петко Иванов (1930) - български аграрен учен, професор Христо Черняев (1930) - български поет Петър Чернев (1934 – 1993) - български актьор Ангел Ценов (1947 – 2006) - български футболист Георги Каменски (1947) - български футболист [caption id="attachment_62513" align="alignleft" width="300"] снимка: gong.bg[/caption] Христо Бонев (1947) - български футболист и треньор Христо Атанасов Бонев (прякор Зума) е бивш български футболист, национал. Роден е на 3 февруари 1947 г. в Пловдив. Висок е 181 см и тежи 78 кг. Играл е като халф за Локомотив (Пловдив) (1963-1967, 1968-1979 и 1982-1984), ЦСКА (1967-1968) и АЕК (Гърция) (1980-1982). Носител на Купата на Съветската армия през 1983 г. с Локомотив (Пд). Вицешампион през 1968 с ЦСКА и през 1973 г. с Локомотив (Пд). Бронзов медалист през 1969 и 1974 г. с Локомотив (Пд). В "А" група има 410 мача (404 за Локомотив (Пд) и 6 за ЦСКА) и 185 гола (180 за Локомотив (Пд) и 5 за ЦСКА). За купата на УЕФА има 14 мача и 6 гола за Локомотив (Пд). В националния отбор на България дебютира на 22 март 1967 г. срещу ФРГ 0:1 в Хановер а последния му мач е на 25 април 1979 г. срещу Аржентина 1:2 в Буенос Айрес (автор на гола). Общо има 98 мача (на второ място) и 47 гола , 42 пъти е капитан. Участва на СП-1970 в Мексико (играе в 3 мача и вкарва гол срещу Перу) и на СП-1974 във ФРГ (играе в 3 мача и вкарва гол срещу Уругвай). Футболист № 1 на България през 1969, 1972 и 1973 г. Носител на купата за индивидуално спортсменство през 1976 г. Заслужил майстор на спорта от 1967 г. Завършва ВИФ и треньорската школа в Кьолн. Включен е в идеалния отбор на 30-десетилетието (1944-1974 г.). Участва в прощалния мач на Лев Яшин през 1971 г. в Москва. Един от най-големите български футболисти за всички времена, заема третото място в анкетата на в. Нощен труд за български футболист на 20 век. Играта му се отличава с перфектна техника в движение, дрибъл, пас и отличен удар. Той е майстор на свободните удари. Неповторим организатор и мотор в действията на отбора. Бенефисът на Бонев е на 16 септември 1984 г. в Пловдив, когато идват редица звезди като Боби Мур, Волфганг Оверат, Ян Томашевски, Зигфрид Шолтишик, Ференц Бене, а треньори са Щефан Ковач и Райко Митич. Гост е и Лев Яшин. По-късно става треньор на Локомотив (Пд), Помощник-треньор на националния отбор през 1987–1988, Панатинайкос от 1988 до 1990 (шампион през 1990), Лариса от 1990 до 1993, Йоникос през 1993–1994, Апоел (Кипър) от 1994 до 1996 г. От 1996 до 1998 г. е начело на националния отбор, като го класира за СП-1998 във Франция, а от 1997 до 1998 г. е и треньор на Локомотив (София). През 2000 г. е начело на германския Заксен. В момента е спортно-технически директор на Локомотив (Пд). Таня Шелхорн (1951) - българска писателка Валентин Захариев (1965) - български треньор Чавдар Атанасов (1973) - български футболист Стоян Колев (1976) - български футболен вратар Данаил Милушев (1984) - български волейболист   Събития: [caption id="attachment_62514" align="alignleft" width="202"] снимка: krasotata[/caption] 1921 г. — Харалампи Джамджиев патентова в Прага модел самолет под името Бързолет. Специалисти в областта на авиацията са на мнение, че  началото на родната авиация е през 1902 година. Тогава един скромен поручик изпробва край Силистра конструирания от него летателен апарат  и това се случва цяла година преди  първите полети с планери на братята Райт. Но, както и в други случаи, поради мудното и незаинтересовано родно чиновничество, името на българина не се вписва  като пръв създател на летателна машина. А той се казва Харалампи Джамджиев- внук на Велчо Джамджията, организатор на историческата Велчова завера. Роден през 1875 година във Велико Търново, Харалампи  отрано е на ‘ти’ с механиката. В началото на 20-ти век, когато  Европа скептично гледа към небесата, той използва цялото си свободно време и средства за конструиране на летателни машини и твърди, че с тях ще може да се лети. Орнитоптерът, създаден от Джамджиев, прави малки параболи над силистренското село Поп Кралево. Елиптичните криле с разпереност 1,05 м се размахват нагоре, надолу и назад, задвижвани от  силна спирална пружина. За засилване  се използва наклонена дъсчена платформа и велосипеден триколесник с верига, педали и кормило. ‘Птицата’ на Джамджиев достига височина 22 м и далечина на прелитането  до 200 м. При един особено успешен полет на 8 март 1902 година тя прехвръква и се разбива с близкото румънско село Есекьой. Изплашен да не би някой да разгадае откритието му, Джамджиев тръгва за Париж, за да патентова откритието си. Тамошният дипломат, обаче, го обявява за луд, а при връщането в България го очаква …. арест. Изобретателят започва сам да популяризира идеите си за въздушен полет, обикаля България и устройва сказки и реферати. След като изхарчва и последните средства от зестрата на жена си, Джамджиев започва да разработва мелницата на тъста си и то пак като начин да финансира своите нови експериментални модели, но вече с неподвижни крила, един от които работи с немски бензинов двигател. За жалост, обаче, през 1906 година мелницата е опожарена, а заедно с нея и документацията  и  проектите  за строеж на моноплан, както и материалите, набавени с огромни парични жертви. Джамджиев, обаче, не се отчайва. Той сключва нови заеми, оборудва две нови модерни мелници и продължава опитите си. А през 1911 година той патентова в Париж нов летателен апарат, вече с мотор от моторетка. Именно тук за първи път е предвиден праобразът на съвременния автопилот… Предприемчивият българин е готов да участва във всесветския въздухоплавателен конкурс, но изработката струва скъпо, а няма кой да го подкрепи. После още един пожар /дали е бил случаен?!/  изпепелява   имотите на семейството с целия изобретателски архив. Независимо, че съдбата постоянно подлага крак на Джамджиев, той не се отчайва и на 3 февруари 1921 година  регистрира в Прага нов свой самолет, наречен ‘Бързолет’. За жалост, родоначалникът на българската авиация си отива от този свят , без да е наясно колко всъщност му е дал. Идеите на Джамджиев – този пръв наш авиационен теоретик и конструктор, са голям принос в развитието на аеромеханиката, а много негови конструктивни решения са реализирани едва през 70-те години на миналия век – толкова те са изпреварили времето си. Но независимо от всичко – този технически български гений не е оценен и до днес.   Източници: bg.wikipedia; krasotata.