Родени:
Иван Попов (1857 – 1925) - български офицер
Юрдан Иванов (1862 – 1907) - български финансист
Венелин Ганев (1880 – 1966) - български политик
Владимир Георгиев (1908 – 1986) - български езиковед
Веселин Андреев (1918 – 1991) - български поет
Андрей Чапразов (1920 – 1999) - български актьор
Владимир Виденов (1922 – 1993) - български политик
Димо Коларов (1924 – 1997) - български кинооператор
Костадин Благоев (1927) - български футболист
Петко Сираков (1929) - български борец
Стефан Диомов (1945) - български композитор
Роден на 16 февруари 1945 г. в Бургас.
Стефан Диомов е един от най-успешните български композитори на поп-музика.
Създал 350 авторски песни, има над 3250 концерта с "Тониките".
През 1968 г. започва като учител по солфеж и китара в Дома на културата на транспортните работници. Година по-късно основава там първата "Тоника". След скандалния й разпад през 1980 г., сформира състава "Тоника СВ". През 1994 г. става инициатор за събирането на певците от предишните групи и те се завръщат триумфално като "Фамилия Тоника".
С подкрепата на община Бургас, Стефан Диомов възстановява националния конкурс "Песни за Бургас и морето", с който изгряват звездите на Тони Димитрова, Пламен Ставрев, Дани Огнянов.
Някои от неговите хитове, в изпълнение на:
*"Тоника" - "Като сън","Вечерен вятър", "Сутрин рано, вечер късно", "Сезони", "Разказвай ми, слушам те", " Рондо", "Добър ден, море".
*Ваня Костова - "Искам тази нощ нещо да ти кажа", "Дом от мечти", "Звезда".
*Тони Димитрова - "Молба", "Някой ден", "Ти, любов".
Иво Папазов (1952) - български музикант
Иван Христов (1972) - български поет
Людмил Киров (1976) - български футболист
Стефан Костадинов (1981) - български футболист
Починали:
Княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска (1817 – 1908) - майка на Фердинанд I
Илия Докторов (1874 – 1947) - български революционер
Димитър Нейков (1884 – 1949) - български политик
[caption id="attachment_63756" align="alignleft" width="180"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Радул Милков (1883 – 1962) - български военен пилот
Радул Михайлов Милков е български военен пилот, полковник. Той е един от първите организатори и командири на българската авиация.
Роден е на 5 март 1883 г. в Пловдив. Син на свещеник. След завършване на военната гимназия е подпоручик в 36
-ти пехотен козлодуйски полк и 8-а тунджанска пионерна дружина. През 1912 г. завършва курс за пилоти в Германия. Участва в Балканската война като авиатор - пилот, поручик, началник на Първо аеропланно отделение, действащо при Одрин. Участва в Първата световна война като капитан, военен пилот, началник на Първо аеропланно отделение, действащо на Струмския фронт и по-късно като майор, началник на Аеропланната група. След войната е уволнен в запаса като подполковник. Става активен член на управляващия БЗНС на Александър Стамболийски. На 9 юни 1923 г. е арестуван и затворен в Обществената безопасност. Той се съгласява да сътрудничи на превратаджиите. По решение на Военната лига през 1924 г. на Милков се устройва "бягство" в Югославия и той е внедрен като агент в Задграничното представителство на БЗНС, в което заема отговорния пост секретар-касиер. По-късно предава архива на това представителство на българските власти. След 1939 г. работи в самолетната фабрика "Български Капрони" в Казанлък и издава списанието "Нашата авиация". През 1948 г. е произведен полковник от ВВС на НРБ. Умира на 16 февруари 1962 г. в гр. София.
На 16 октомври 1912 г. Милков извършва заедно с наблюдателя Продан Таракчиев първия боен полет в историята на българската авиация, който по-късно предизвиква големи спорове. В дневника за бойните действия на Аеропланното отделение това знаменателно събитие е отразено съвсем кратко, заедно с други данни за проведената дейност през деня:
"Полет на един апарат Албатрос до Одрин и обратно, пилотиран от поручик Милков с пасажер поручик Таракчиев. ... При кацането на апарата се счупи шасито".
В спомените на двамата първи бойни летци, писани десетки години по-късно, се твърди необосновано, че това е първия боен полет в историята на световната авиация и че тогава е извършено първото бомбардиране. Тези неистини дълги години се възпроизвеждат в много публикации. Историческата истина, потвърдена от многобройни документи е, че първият боен полет на българската авиация, изпълнен на 16 октомври 1912 г. от Милков и Таракчиев, е разузнавателен. Първото бомбардиране на противников обект от български самолет е извършено на 17 ноември 1912 г. от италианския доброволец Джовани Сабели (пилот) и майор Васил Златаров (наблюдател), командир на Въздухоплавателния парк, със самолет Блерио XI.
Самолетът е използван като бойно средство за първи път от италианците в Триполитанската война срещу Турция в Северна Африка. Първият боен разузнавателен полет е извършен на 23 октомври 1911 г. западно от Триполи от италианският капитан Карло Мария Пиаца със самолет "Блерио", а първата бомбардировка е извършена на 1 ноември 1911 г. на турски военен лагер край Таджира от младши лейтенант Джулио Гавоти със самолет Етрих "Таубе".
Самолетът, с който е извършен полета на 16 октомври 1912 г., е бил Албатрос F-2. Това е модифицирана версия на френския двуплощник Фарман (затова буквата F) с гондола за екипажа и редови двигател Аргус вместо оригиналния ротационен двигател.
Морският нос Милков на Земя Греъм в Антарктика е наименуван на Радул Милков.
Георги Белев (1908 – 1966) - български оперен певец
Лазар Добрич (1881 – 1970) - български цирков артист и педагог
Александър Стаменов (1905 – 1971) - български художник
Иван Христов (? – 1982) - български певец
Павел Попов (1902 – 1988) - български агроном
Иван Славов (1928 – 2012) - български философ
Събития:
1836 г. — Султан Махмуд II подписал ферман, с който се узаконява първата българска фабрика в Сливен - на Добри Желязков.
[caption id="attachment_59566" align="alignleft" width="199"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
1872 г. – Антим I е избран за български екзарх
На тази дата, през 1872 година, Антим I е избран за пръв екзарх на Българската екзархия.
По силата на султански ферман от 20 февруари 1870 г., за учредяването на Българската екзархия трябва да се избере екзарх, който да оглави и ръководи църковно-народните дела и да бъде законен представител на българския народ пред държавната власт. Църковно-народният събор го намира в лицето на Видинския митрополит Антим I.
Българският екзарх започва своето високо църковно-народно служение и бързо урежда административния апарат.
Екзарх Антим I полага изключителни усилия за обединяването на разпокъсания народ в условията на големия подем на националното движение по това време и след обявяване на схизмата.
Истинският голям морален изпит за българския екзарх е Априлското въстание и неговото жестоко потушаване през пролетта на 1876 г. Правителството решава да организира публична изява на събрание от представители на народите в Османската империя пред дипломатическите представители в столицата. Екзарх Антим бил поканен, чрез личното си присъствие или писмено да прикрие или отрече позорните изстъпления, както и да изрази голямата благодарност на българския народ от дадените му свободи. Неопетнената съвест и пламенното родолюбие не позволяват на българския екзарх да измени на истината и на народа си и той категорично отказва.
Обявен за враг на султанската империя, той бил свален насилствено от екзархийския престол на 17 юни 1877 г. и изпратен на заточение в Мала Азия.
1887 г. — Офицерски бунт (1887): В Силистра избухва бунт на офицери-русофили; армията остава вярна на правителството и метежът е потушен.
1898 г. — Излиза първият бюлетин на БТА.
1900 г. — Обнародван е първият Закон за празничните дни в Княжество България.
1940 г. — Цар Борис III назначава безпартийно служебно правителство начело с професор Богдан Филов.
1949 г. — Основан е футболният клуб Дунав в Русе.
1983 г. — В София е открито международното спортно състезание Универсиада.
1992 г. — Завърналата се от емиграция Анастасия Мозер е избрана за председател на БЗНС Никола Петков.
1999 г. — Висшият съдебен съвет избира за главен прокурор на България Никола Филчев.
2005 г. — Създадена е Софийската търговско-промишлена камара.
Източници: bg.wikipedia; events.
Стефан Диомов (1945) - български композитор
Роден на 16 февруари 1945 г. в Бургас.
Стефан Диомов е един от най-успешните български композитори на поп-музика.
Създал 350 авторски песни, има над 3250 концерта с "Тониките".
През 1968 г. започва като учител по солфеж и китара в Дома на културата на транспортните работници. Година по-късно основава там първата "Тоника". След скандалния й разпад през 1980 г., сформира състава "Тоника СВ". През 1994 г. става инициатор за събирането на певците от предишните групи и те се завръщат триумфално като "Фамилия Тоника".
С подкрепата на община Бургас, Стефан Диомов възстановява националния конкурс "Песни за Бургас и морето", с който изгряват звездите на Тони Димитрова, Пламен Ставрев, Дани Огнянов.
Някои от неговите хитове, в изпълнение на:
*"Тоника" - "Като сън","Вечерен вятър", "Сутрин рано, вечер късно", "Сезони", "Разказвай ми, слушам те", " Рондо", "Добър ден, море".
*Ваня Костова - "Искам тази нощ нещо да ти кажа", "Дом от мечти", "Звезда".
*Тони Димитрова - "Молба", "Някой ден", "Ти, любов".
Иво Папазов (1952) - български музикант
Иван Христов (1972) - български поет
Людмил Киров (1976) - български футболист
Стефан Костадинов (1981) - български футболист
Починали:
Княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска (1817 – 1908) - майка на Фердинанд I
Илия Докторов (1874 – 1947) - български революционер
Димитър Нейков (1884 – 1949) - български политик
[caption id="attachment_63756" align="alignleft" width="180"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Радул Милков (1883 – 1962) - български военен пилот
Радул Михайлов Милков е български военен пилот, полковник. Той е един от първите организатори и командири на българската авиация.
Роден е на 5 март 1883 г. в Пловдив. Син на свещеник. След завършване на военната гимназия е подпоручик в 36-ти пехотен козлодуйски полк и 8-а тунджанска пионерна дружина. През 1912 г. завършва курс за пилоти в Германия. Участва в Балканската война като авиатор - пилот, поручик, началник на Първо аеропланно отделение, действащо при Одрин. Участва в Първата световна война като капитан, военен пилот, началник на Първо аеропланно отделение, действащо на Струмския фронт и по-късно като майор, началник на Аеропланната група. След войната е уволнен в запаса като подполковник. Става активен член на управляващия БЗНС на Александър Стамболийски. На 9 юни 1923 г. е арестуван и затворен в Обществената безопасност. Той се съгласява да сътрудничи на превратаджиите. По решение на Военната лига през 1924 г. на Милков се устройва "бягство" в Югославия и той е внедрен като агент в Задграничното представителство на БЗНС, в което заема отговорния пост секретар-касиер. По-късно предава архива на това представителство на българските власти. След 1939 г. работи в самолетната фабрика "Български Капрони" в Казанлък и издава списанието "Нашата авиация". През 1948 г. е произведен полковник от ВВС на НРБ. Умира на 16 февруари 1962 г. в гр. София.
На 16 октомври 1912 г. Милков извършва заедно с наблюдателя Продан Таракчиев първия боен полет в историята на българската авиация, който по-късно предизвиква големи спорове. В дневника за бойните действия на Аеропланното отделение това знаменателно събитие е отразено съвсем кратко, заедно с други данни за проведената дейност през деня:
"Полет на един апарат Албатрос до Одрин и обратно, пилотиран от поручик Милков с пасажер поручик Таракчиев. ... При кацането на апарата се счупи шасито".
В спомените на двамата първи бойни летци, писани десетки години по-късно, се твърди необосновано, че това е първия боен полет в историята на световната авиация и че тогава е извършено първото бомбардиране. Тези неистини дълги години се възпроизвеждат в много публикации. Историческата истина, потвърдена от многобройни документи е, че първият боен полет на българската авиация, изпълнен на 16 октомври 1912 г. от Милков и Таракчиев, е разузнавателен. Първото бомбардиране на противников обект от български самолет е извършено на 17 ноември 1912 г. от италианския доброволец Джовани Сабели (пилот) и майор Васил Златаров (наблюдател), командир на Въздухоплавателния парк, със самолет Блерио XI.
Самолетът е използван като бойно средство за първи път от италианците в Триполитанската война срещу Турция в Северна Африка. Първият боен разузнавателен полет е извършен на 23 октомври 1911 г. западно от Триполи от италианският капитан Карло Мария Пиаца със самолет "Блерио", а първата бомбардировка е извършена на 1 ноември 1911 г. на турски военен лагер край Таджира от младши лейтенант Джулио Гавоти със самолет Етрих "Таубе".
Самолетът, с който е извършен полета на 16 октомври 1912 г., е бил Албатрос F-2. Това е модифицирана версия на френския двуплощник Фарман (затова буквата F) с гондола за екипажа и редови двигател Аргус вместо оригиналния ротационен двигател.
Морският нос Милков на Земя Греъм в Антарктика е наименуван на Радул Милков.
Георги Белев (1908 – 1966) - български оперен певец
Лазар Добрич (1881 – 1970) - български цирков артист и педагог
Александър Стаменов (1905 – 1971) - български художник
Иван Христов (? – 1982) - български певец
Павел Попов (1902 – 1988) - български агроном
Иван Славов (1928 – 2012) - български философ
Събития:
1836 г. — Султан Махмуд II подписал ферман, с който се узаконява първата българска фабрика в Сливен - на Добри Желязков.
[caption id="attachment_59566" align="alignleft" width="199"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
1872 г. – Антим I е избран за български екзарх
На тази дата, през 1872 година, Антим I е избран за пръв екзарх на Българската екзархия.
По силата на султански ферман от 20 февруари 1870 г., за учредяването на Българската екзархия трябва да се избере екзарх, който да оглави и ръководи църковно-народните дела и да бъде законен представител на българския народ пред държавната власт. Църковно-народният събор го намира в лицето на Видинския митрополит Антим I.
Българският екзарх започва своето високо църковно-народно служение и бързо урежда административния апарат.
Екзарх Антим I полага изключителни усилия за обединяването на разпокъсания народ в условията на големия подем на националното движение по това време и след обявяване на схизмата.
Истинският голям морален изпит за българския екзарх е Априлското въстание и неговото жестоко потушаване през пролетта на 1876 г. Правителството решава да организира публична изява на събрание от представители на народите в Османската империя пред дипломатическите представители в столицата. Екзарх Антим бил поканен, чрез личното си присъствие или писмено да прикрие или отрече позорните изстъпления, както и да изрази голямата благодарност на българския народ от дадените му свободи. Неопетнената съвест и пламенното родолюбие не позволяват на българския екзарх да измени на истината и на народа си и той категорично отказва.
Обявен за враг на султанската империя, той бил свален насилствено от екзархийския престол на 17 юни 1877 г. и изпратен на заточение в Мала Азия.
1887 г. — Офицерски бунт (1887): В Силистра избухва бунт на офицери-русофили; армията остава вярна на правителството и метежът е потушен.
1898 г. — Излиза първият бюлетин на БТА.
1900 г. — Обнародван е първият Закон за празничните дни в Княжество България.
1940 г. — Цар Борис III назначава безпартийно служебно правителство начело с професор Богдан Филов.
1949 г. — Основан е футболният клуб Дунав в Русе.
1983 г. — В София е открито международното спортно състезание Универсиада.
1992 г. — Завърналата се от емиграция Анастасия Мозер е избрана за председател на БЗНС Никола Петков.
1999 г. — Висшият съдебен съвет избира за главен прокурор на България Никола Филчев.
2005 г. — Създадена е Софийската търговско-промишлена камара.
Източници: bg.wikipedia; events.
