На днешния ден… Почива Вълко Червенков. И още от 21.10

На днешния ден… Почива Вълко Червенков. И още от 21.10 - E-Burgas.com
български трибагреникРодени: Екатерина Каравелова (1860 - 1947) - обществена деятелка, учителка, писателка и преводачка Димитър Яранов (1909 – 1962) - български географ петър петровПетър Петров (1919 – 1003) - български изобретател Петър Димитров Петров (1919–2003) е български инженер, американски изобретател. Роден е в село Брестовица на 21 октомври 1919 г. Много малко се знае за ранния етап от живота му. Баща му Димитър Петров е бил свещеник. Майка му се е казвала Василия. Записва се във Френския чуждестранен легион през 1939 г. Заловен е от германските войски, защитавайки Линията „Мажино“ през 1940 г. Изпратен е в германски военнопленнически лагер в Полша. През март 1941 г. се връща в България и служи в българската армия. Бил е гвардеец на Борис III. Участвал е в почетната охрана при погребението на турския президент Кемал Ататюрк. През 1944 г. се премества в Германия, за да следва инженерство в Мюнхенския университет. Вече в чужбина, той е обявен за враг на комунистическия режим в България, получава задочна смъртна присъда, която по-късно е отменена. Дипломира се в Дармщатския и Щутгартския университети с магистърска степен по електрическо, машинно и строително инженерство. Успоредно с това се занимава със своята страст - корабна архитектура, като помага в проектирането и строежа на над 60 съда през 1947 г. Прави опит да напусне Германия. След неуспешен опит да достигне Южна Африка е заловен от британския флот и е изпратен обратно в Германия. По онова време се жени за Хелен Филипс - негова съпруга за 52 год., от която има 3 сина. През 1951 г. заминава за Торонто. Там участва в проекти за изграждането на американските военно-въздушни бази при Гуус Бей, Лабрадор и при Туле, Гренландия. През 1956 г. отива в Индокитай, където е ангажиран в строежите на мостове и електрически централи. По-късно, на собственоръчно проектиран катамаран, се отправя към гр. Мелбърн в щата Флорида, САЩ. Взима участие в космическите проекти, финансирани от предшественика на „Харис Корпорейшън“. Помага за разработката на първия метеорологичен „Нимбус“ и първия комуникационен спътник „Телстар“, организира звено от компанията за работа с полупроводници. През 1963 г. се премества в Хънтсвил. Тогава е извикан от Вернер фон Браун, за участие в проекта на нова ракета към Сатурн, за програмата „Аполо“ на НАСА, финансирана от „Боинг“ и „Нортроп“. През 1968 г. основава „Кеър Електрикс“. Използва познанията си от технологичните проекти на НАСА за разработката на първия в света безжичен сърдечен монитор. Година по-късно изобретява и първия цифров ръчен часовник, наречен „Пулсар“. Моделът се е продавал по онова време за сумата от 2100 щатски долара, а един от първите все още е на изложение в Смитсоновия институт. През 1975 г. Петров заедно със сина си основава „Ей Ди Ес Инваярънментъл Сървисес“, производител на компютъризирана апаратура за измерване на замърсявания. Проектът за такава апаратура е бил продиктуван от необходимостта от множество измервания на нивата на различни замърсители във водоемите на големите градове - процес, отнемал много дни и човешки ресурси. Компанията е основана в гаража на Петър Петров с първоначална инвестиция от семейни спестявания 13 000 щатски долара, но по-късно се превръща в гигант с 50 млн. щатски долара годишен доход. Следвайки своите интереси в корабоплаването, той модернизира лодката-катамаран „Джемини II“. Тази лодка е послужила за основа на успешен световен рекорд за бързина във вода - Лий Тейлър - езерото Гюнтерсвил 1967 г. Умира в Хънтсвил, Алабама на 27 февруари 2003 г. Считан е за един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на XX век. Сред изобретенията му са първият дигитален ръчен часовник, първата компютъризирана система за измерване на замърсявания, телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни сателити, първият в света безжичен сърдечен монитор, както и множество други апарати и авторски методи. Той е носител на многобройни признания и награди. Морският нос Петров на остров Брабант в Антарктика е наименуван в чест на Петър Петров. Руси Русев (1926) - български треньор Абил Билялов (1940) - български футболист Иван Георгиев (1941) - български лекар Кремена Станчева (1941) - българска певица Любомир Иванов (1956) - български дипломат Валентин Танев (1957) - български актьор Борис Вардев (1976) - български политик   Починали: Васил Радославов (1854 – 1929) - министър-председател на България Йосиф Цанков (1911 – 1971) - български композитор вълко червенковВълко Червенков (1900 – 1980) - министър-председател на България Вълко Вельов Червенков (6 септември 1900 Златица, Княжество България - 21 октомври 1980 София, Народна Република България) е политик от комунистическата партия, който като министър-председател в две последователни правителства на България (в периода 1950-1954 и 1954-1956) масово преследва десиденти превръщайки страната в сателитна държава под съветски контрол. Вълко Червенков е роден в Златица, а по-късно се премества в София и от 1919 г. участва в дейността на БКП. Той е народен представител в XVI обикновено Народно събрание, VI Велико народно събрание и в I, II и III Народно събрание. През есента на 1924 г., заедно с Яко Доросиев и Иван Минков, влиза в т.нар. Специална наказателна група към Централния комитет на БКП, която трябва да координира терористичната дейност на Военната организация на партията. През 1925 г. е задочно осъден на смърт за множество планирани убийства, наредени от БКП и Коминтерна, и заминава за Съветския съюз. Там заема различни номенклатурни постове в структурата на Коминтерна. Завербуван е от НКВД като агент на съветските тайни служби с кодовото име Спартак. В края на 1944 г. Червенков се завръща в България и влиза в ръководството на БКП. След смъртта на Васил Коларов (1950) Вълко Червенков оглавява едновременно правителството и БКП. Той е министър-председател на България в 66-тото (1950-1954) и 67-мото (1954-1956) правителство и лидер на БКП от 1949 до 1954 г. Отличава се с изключителната си жестокост спрямо инакомислещи, както и комунисти с по-хуманни възгледи. По негови директиви са създадени „лагерите на смъртта“ в България (за политически затворници) по образец на съветския ГУЛАГ. По онова време се правят опити за насаждане на култ към личността му по примера на култа към Йосиф Сталин в Съветския съюз. На негово име е наречена тогавашната Медицинска академия в София. След смъртта на Сталин (5 март 1953) и започналата кампания на "десталинизация" и развенчаване на култа към личността, Червенков е обвинен в налагане на култ към личността си и постепенно е отстранен от постовете, които заема. През 1954 г. Тодор Живков оглавява БКП, през 1956 г. Антон Югов става министър-председател. Вълко Червенков остава начело на Отечествения фронт до 1957 г., а през 1962 г. е отстранен от ръководството на БКП и е изключен от партията. Членството му в нея е възстановено през 1969 г. след потушаването на Пражката пролет. Вълко Червенков идва на власт през 1950 година и бързо успява да наложи "сталинистки" модел на управление. Всички реални и мними негови противници са арестувани и много от тях са изпратени в лагера в Белене. Започва налагане на култ към личността му. Из цялата страна започва масово строителство на предприятия на тежката промишленост, а центърът на София е изцяло променен. До 1955 г. са открити Национален стадион „Васил Левски“, Народната библиотека, съвременната сграда на Софийската опера, сградите на Министерския съвет, президентството, ЦУМ, хотел "Балкан" и полиграфическия комбинат "Димитър Благоев". През 1952 започва топлофикацията на столицата. Построени и открити са десетки язовири, сред които Студена, Васил Коларов и Александър Стамболийски. Други обекти на промишлеността, създадени тогава, са и химическите комбинати в Девня и Димитровград, металургичният комбинат в Перник. Селското стопанство бива колективизирано, купонната система е премахната. Упражнен е силен натиск за премахване на частната собственост върху земята чрез колективизация на земеделските стопанства и образуване на ТКЗС, независимо от размера на притежаваната земя от селяните. През 1950 година правителството определя т. нар. размер на задължителна държавна доставка на селскостопански продукти от декар обработваема площ. Независимо от характера на стопанството си, всеки трябва да внесе задължителни доставки жито, царевица, овце, свине и телета за издължаване доставката на месо, мляко, яйца, вълна, по цени, определени от държавата. Неизпълнилите държавните доставки биват осъждани по бързата процедура на лишаване от свобода за "вредителство". Това принуждавало селските стопани да купуват значително по-скъпо дължимите доставки, за да ги предадат на държавата евтино, както и да преразгледат решението си дали да останат частни стопани, или да предадат земите си в ТКЗС. С постановление на правителството и на ЦК на БКП №5/05.01.1951 г. за подготовка на пролетната сеитба се разпорежда на притежателите на земя в землищата на други населени места („перекендоплатци“) да заявят посевните си площи в срок до 10.01.1951 г. Постановлението излиза след определения срок за заявление, в резултат на което незабавно тази собственост се „отчуждава“ и се предава на ТКЗС. При управлението на Червенков окончателно е смазано съпротивителното движение на горяните - горянското движение, първата въоръжена съпротива в новообразуваните социалистически държави след Втората световна война. За борба с продължаващата съпротива срещу комунистическата власт в обществения, стопанския и политическия живот в страната властите увеличават репресивния апарат, включително и след смяната на Вълко Червенков. Петър Корнажев (1930 – 2002) - български политик и юрист Вили Цанков (1924 – 2007) - български театрален и кино-режисьор   [caption id="attachment_57369" align="alignleft" width="300"]снимка: bg.wikipedia снимка: bg.wikipedia[/caption] Събития: 1912 г. — Балканската война: В Битка при Кърджали българите нанасят поражение на османците и присъединяват трайно Кърджали с Източните Родопи към Царство България. Битката при Кърджали е битка от есента на 1912 г., по време на Балканската война, в която българите (Хасковският отряд, предвождан от полковник Васил Делов) нанасят поражение на турците(корпуса на Явер паша) и присъединяват трайно Кърджали с Източните Родопи към България. Годишнината от това събитие се чества ежегодно на 21 октомври като празник на града. На първия ден от войната, 18 октомври (5 октомври стар стил) 1912 г., отрядът на Делов настъпва през границата в четири колони – две главни и две за странично прикритие. Ден по-късно те разбиват османските войски при Кованлък (днес Пчеларово) и Гьоклемезлер (Стремци) и се насочват към Кърджали. Корпусът на Явер паша отстъпва от града в безпорядък. С напредването си към Гюмюрджина Хасковският отряд застрашава комуникациите между османските сили в Тракия и Македония. Затова османското главно командване нарежда на Явер паша да контраатакува, преди българите да са достигнали Кърджали, но не му праща подкрепления. За да изпълни заповедта, той разполага с 9 табора пехота и 8 оръдия. В неведение за силите и намеренията на противника, българското главно командване (Щабът на Действащата армия, генерал Иван Фичев) нарежда (19 октомври) на генерал Иванов да спре настъплението на Хасковския отряд като твърде рисковано. Командващият 2-ра армия обаче не отменя заповедта си за превземане на Кърджали и дава на Делов свобода за действие. Хасковският отряд продължава настъплението си на 20 октомври. Забавен е от проливните дъждове и ръчното пренасяне на артилерията, но достига височините северно от Кърджали преди османците да успеят да се реорганизират. Рано сутринта на 21 октомври (8 октомври стар стил) Явер паша пресреща българите на подстъпите към града. Благодарение на пълното превъзходство на артилерията си и с удари „на нож“ войските от Хасковския отряд преодоляват османската отбрана и предотвратяват опита да бъдат обходени от запад. Застрашени сами от обход от същата посока, османците отстъпват за втори път през Арда, изоставяйки голямо количество боеприпаси и снаряжение. Към 16 ч. българските войски влизат в Кърджали. В резултат на битката Кърджали е обезлюден. Турското население на района бяга масово при настъплението на българите. Разбитият Кърджалийски корпус отстъпва към Мастанли (Момчилград), а Хасковският отряд се разполага за отбрана по линията на Арда. Така флангът и тилът на българските войски, действащи в Одринско и в Цариградското направление, е обезопасен. Обезпокоено, че след падането Кърджали ще загуби контакт с войските си в Македония по жп линията Солун - Гюмюрджина - Дедеагач, османското главно командване решава да отвлече вниманието на българите. Прибързаната заповед до Източната армия за контраофанзива води до тежкото и? поражение в Лозенградската операция. Българското командване не развива успеха си при Кърджали. Вместо към Гюмюрджина, на 23 октомври основните сили на Хасковския отряд са прехвърлени на изток, за да съдействат за обсадата на Одрин. В Кърджали е оставен малоброен прикриващ отряд.
Коментари

Още от последните новини