На днешния ден… Почива Любен Каравелов. И още от 21.01

Родени: Иван Групчев (1874 – 1963) - български революционер Вълко Гочев (1903 – 1978) - български политик Андрей Малчев (1915 – 1994) - български шахматист Катя Попова (1924 – 1966) - българска актриса Васил Попилиев (1929 – 2002) - български актьор Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела (1935) - съпруга на Симеон II Георги Костов (1941) - български композитор Румен Антонов (1944) - български изобретател Камелия Тодорова (1954) - българска певица Христина Христова (1954) - български политик [caption id="attachment_61834" align="alignleft" width="259"] снимка: monitor[/caption] Елжана Попова (1962) - българска актриса Родена на 21 януари 1962 г. в Бургас. От 1990 г. живее в Рим (Италия). Елжана Николова Попова е българска актриса. Завършила Актьорско майсторство при проф. Енчо Халачев във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". Снимала се е във филмите "Вик за помощ", "Място под слънцето", "Време за път", "Дом за нашите деца", "Котешка опашка", "Неизчезващите", "Бащи и синове". Има участия в няколко италиански филма. Маргарита Моллова (1964) - българска акробатка Милчо Танев (1983) - български футболист Стоян Илиев (1988) - български борец Даниел Димов (1989) - български футболист   Починали: [caption id="attachment_58478" align="alignleft" width="258"] снимка: bulgarianhistory[/caption] Любен Каравелов (1834 – 1879) - български писател На 21 януари 1879 година, в Русе, умира Любен Каравелов. Любен Стойчев Каравелов e роден през 1834 г. в Копривщица. Брат на видния български политик Петко Каравелов. Ученик на Найден Геров. Следвал в Историко-филологическия факултет на Московския университет. В Русия, заедно с К. Миладинов, Р. Жинзифов, В. Попович и Нешо Бончев създават българската дружина "Братски труд" и започват да издават сп. "Братски труд", в което Каравелов печата първите си стихотворни опити ("Загорец", "Желание", "Пастир"). Тук пише повестите "Войвода", "Неда", "Сирото семейство", "Дончо" и "Българи от старо време". През 1869 г. се установява в Букурещ, където редактира в. "Свобода" (1869-1873). Заедно с Хр. Ботев редактират в. "Независимост" (1873-1874). По това време Каравелов оглавява БРЦК. След трагичната гибел на Васил Левски, Каравелов ревизира своите революционни възгледи и започва да издава сп. "Знание". Български писател с принос за руската, сръбската и румънската литератури. На руски език издава: "Памятники народного быта болгар" (1861), "Страницы из книги страдании болгарского племени. Повести и рассказы" (1868), "Българи от старо време" (1867); на сръбски език - "Крива ли е съдбата", "Сока" и "Наказал я Бог"; на румънски - "Три картини из българския живот" ("Маминото детенце", "Прогресист" и "Извънреден родолюбец"), повестите "Хаджи Ничо" и "Децата не приличат на бащите си". Умира в Русе на 21 януари 1879 г. Димитър Моллов (1846 – 1914) - български политик Иван Хаджиенов (1843 – 1923) - български предприемач Димитър Караджов (1885 – 1924) - български композитор Иван Стоянов (1887 – 1930) - български революционер Йонко Вапцаров (1860 – 1939) - български революционер Георги Бакърджиев (1899 – 1972) - български художник Минко Балкански (1894 – 1975) - български оператор Йордан Радичков (1929 – 2004) - български писател   Събития: [caption id="attachment_61835" align="alignleft" width="100"] снимка: events[/caption] 1872 г. — По заповед на Високата порта трима български владици — Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански и Иларион Макариополски са заточени в Измит. Панарет Пловдивски е виден български православен духовник от Възраждането, епископ на Пловдивска епархия. Роден като Петър Иванов Мишайков в 1805 г. Учил в историко-филологическия факултет на Атинския университет. Бил е митрополит в Ксанти (1851). В разгара на българо-гръцката църковна разпра (1861), Цариградската патриаршия го назначава за митрополит в Пловдив. През 1868 г. той се отмята от патриаршията и прегръща българската църковна кауза. В началото на 1872 г., заедно с Иларион Ловчански и Иларион Макариополски е заточен от османските власти в Измит (Никомидия), но след по-малко от месец, под натиска на цариградската българска колония, заточениците са освободени. В същата година Панарет е избран за пловдивски екзархийски епископ и член на Светия Синод на новоучредената Българска екзархия. Умира в Пловдив през 1883 г. Иларион Ловчански (светско име Иван Иванов) е български духовник. Роден през 1800 г. в Елена. Учил в килийното училище на Къпиновския манастир. Митрополит на Ловчанска епархия (1852-1872). През 1860 г. e признат за свещеноначалник на Българската църква. През януари 1872 г. Цариградският патриарх, който не признава българската църква, го лишава от духовен сан. Настоява пред Високата порта да бъде отстранен от Цариград, заедно с двамата български владици Панарет Пловдивски и Иларион Макариополски. На 21 януари 1872 г. тримата са заточени в Измир, Мала Азия. На 30 януари са освободени, под натиска на цариградските българи, водени от Петко Р. Славейков. На 12 февруари 1872 г. синодът на Българската екзархия избира Иларион Ловчански за български екзарх. Обвинен е в размирност на Ловчанска епархия във връзка с дейността на Вътрешната революционна организация (ВРО) и Васил Левски . Подава оставката си, под натиска на Високата порта. На 16 февруари 1872 г. синодът избира за екзарх Видинския митрополит Антим I, който е утвърден от султана. През 1873 г. Иларион Ловчански е избран за екзархийски митрополит на Кюстендил. Участва като народен представител в Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция. Умира в Кюстендил на 2 февруари 1884 г. Погребан е в църквата "Успение Богородично". Иларион Макариополски e висш български духовник, митрополит. Един от водачите на църковно-националната борба. Роден през 1812 г. в гр. Елена. Учил в гръцкото училище в с. Арбанаси, в гръцките училища в Карея (столицата на Света Гора) и на о. Андрос, завършил гръцка гимназия в Атина. Приема монашество в Хилендарския манастир на Света Гора. През 1841 г. заминава за Цариград, където се запознава с Неофит Бозвели, става негов сподвижник и помощник в борбата за извоюване на църковно-национална независимост. Бил е духовен глава на цариградските българи; епископ и предстоятел на Българската църква в столицата на Османската империя. На тържествената великденска литургия на 3 април 1860 той не споменава цариградския патриарх и с тази дръзка постъпка дава израз на желанието на българския народ да скъса с гръцката църковна зависимост и върховенството на Цариград. След учредяването на Българската екзархия (1870) е избран във Временния екзархийски съвет и става член на първия ни Св. Синод. През 1872 г. е избран за търновски митрополит. През 1874 г. полага основите на първото богословско училище (Петропавловската духовна семинария) в манастира "Св. Петър и Павел" край Лясковец. Умира 4 юни 1875 г. в Цариград. Погребан в двора на Желязната църква "Свети Стефан", наричана още "Българският Йерусалим". 1890 г. — Разкрит е заговор на майор Коста Паница за убийство на княз Фердинанд и премиера Стефан Стамболов, за което Паница е осъден на смърт и разстрелян. 1945 г. — Стефан е избран за екзарх на Българската православна църква след като Българската екзархия е без екзарх от 1915 г. 1948 г. — В Народна република България е основано Дружество за ООН с председател академик Георги Наджаков.   Източници: bg.wikipedia; events.