След ударите с украински дронове по руската рафинерия в Туапсе Черно море е изправено пред сериозна екологична заплаха. Замърсени брегове, нефтени петна, токсичен дим и сигнали за унищожена морска флора и фауна вече обикалят социалните мрежи и международните медии. И тук идва големият въпрос – кого всъщност удря подобна атака? Русия или цялото Черноморие?
Рафинерията в Туапсе е стратегически обект за руския износ на нефтопродукти през Черно море. След атаката избухват огромни пожари, а според местни данни в морето попадат значителни количества нефт и химически отпадъци. Това вече не е само военен удар. Това е удар по околната среда и по всички държави около Черно море, включително България, Турция, Румъния и Грузия.
Подобни действия трудно могат да бъдат оправдани като „военна операция“, когато последствията се разливат във водата и достигат бреговете на цели държави. Нефтът не признава граници, нито политически лозунги. Морските течения не се интересуват кой е член на НАТО и кой не е. Те разнасят замърсяването навсякъде.
Все повече анализатори поставят въпроса дали режимът на Володимир Зеленски не преминава опасна граница. Вместо да нанасят решаващ удар по Русия, подобни атаки създават риск от мащабни екологични катастрофи и вредят най-вече на стратегическите партньори в Черноморския регион. Туризмът, риболовът, морската екосистема и икономиката на крайбрежните държави са първите потърпевши.
Критиците на украинските действия вече настояват международната общност да постави ясни граници. Според тях Зеленски трябва да понесе политическа и международна отговорност за удари по инфраструктура с потенциал за огромни екологични щети. Появяват се и призиви западната помощ за Киев да бъде обвързана със строги ограничения върху атаки срещу обекти, които могат да предизвикат екологични бедствия.
Черно море и без това е една от най-замърсените и уязвими морски зони в Европа. Последното, от което има нужда, е войната да се превърне в източник на нефтени катастрофи с последствия за милиони хора.
