Родени:
Натанаил Охридски (1820 – 1906) - български духовник
Димитър Агура (1849 – 1911) - български историк
Павел Бобеков (1852 – 1877) - български революционер
Христо Цонев Луков (1855 – 1923) - български военен деец
Станимир Станимиров (1858 – 1943) - български просветен деец
Генко Мархолев (1865 – 1937) - български военен деец
Костадин Манушкин (1872 – 1912) - български революционер
Димитър Катерински (1879 – 1972) - български революционер
[caption id="attachment_57873" align="alignleft" width="177"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Димитър Халачев (1880 – 1952) - български революционер
Роден е в Малко Търново на 20 март 1879 година в семейството на Тодор и Кераца. Завършва I клас. Емигрира в България и в 1896 година постъпва на служба като подофицер в Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк на Българската армия. Вследствие на агитацията на Стоян Петров сред емигрантите в Бургас и след срещата с Михаил Герджиков в хотел „Москва“, Димитър Халачев напуска военната служба през януари 1903 година и влиза във ВМОРО като четник на Михаил Герджиков. През февруари участва в опита за атентат при гара Синекли. До Конгреса на Петрова нива обучава смъртни дружини, участва в снабдяването с оръжие и провизии. Заедно със Стоян Томов, Петко Хашлака и Кръстю Българията обикалят василиковските села Блаца, Маджура, Пиргопуло и Резово и малкотърновските - Цикнихор, Камилите, Кладара и колибите Саботиново, Бялковци, Папракювица, Селище и други.
Халачев е определен за войвода на VI Кладарски революционен участък.
През Илинденско-Преображенско въстание участва в нападението на Василико. При потушаването на въстанието четата му охранява българските бежанци до границата с България от турската армия и башибозук.
След въстанието се връща на военна служба. Жени се за Мария, с която има двама сина - Тодор и Желю. Като умира съпругата му и остава сам, Димитър Тодоров Халачев отива да живее в село Извор при сестра си Бърза Домузчиева. Работи като библиотекар и е училищен настоятел. Умира на 27 март 1952 година в село Извор, Бургаско.
На 25 март 2004 г. в Извор е основана тракийска организация,която носи неговото име, а на 20 август 2006 г. Тракийско дружество „Димитър Тодоров Халачев“ поставя паметник на гроба му и президентът Георги Първанов, съпругата му историчка и специалистка по македоно-одринското революционно движение Зорка Първанова, директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров и почетният председател на Тракийско дружество „Екзарх Антим I“ в Бургас Маруся Любчева откриват паметна плоча пред сградата на клуба.
Стилиян Чилингиров (1881 – 1962) - български писател
Антон Иванов (1884 – 1942) - български партизанин
Стойко Стойков (1912 – 1969) - български езиковед
Спас Райкин (1922) - български историк
Иван Тодоров (1933) - български физик
Тодор Тодоров (1935) - български актьор
Ася Статева (1966) - българска тв водеща
Димчо Беляков (1971) - български футболист
Ивелин Попов (1987) - български футболист, капитан на нац. отбор по футбол
Починали:
Васил Чолаков (1828 – 1885) - български фолклорист
Марко Симеонов (1866 – 1933) - български революционер
Божирад Татарчев (1870 – 1940) - български лекар
Дочо Христов (1895 – 1945) - български политик
Александър Огнянов (1884 – 1953) - български политик
Георги Попхристов (1889 – 1959) - български журналист
Никола Марковски (1883 – 1966) - български революционер
Юри Арнаудов (1917 – 1976) - български режисьор и сценарист
[caption id="attachment_57874" align="alignleft" width="231"]
снимка: булфото[/caption]
Емил Кюлев (1957 – 2005) - български банкер
Емил Александров Кюлев е бил български банкер, собственик на ДЗИ Банк. Председател на Управителния съвет на Българската федерация по плувни спортове. Един от най-богатите хора в България. Занимавал се е с банкерство, застрахователен бизнес и туризъм (бивш собственик на ваканционен клуб „Ривиера“ до Златни пясъци).
Роден е на 5 юни 1957 година в семейството на Александър Кюлев, който впоследствие ще стане полковник и разузнавач в парижката резидентура на тайните служби на НРБ. Завършва руската гимназия в София с отличие. След отбиване на военната си служба учи в школата на МВР в Симеоново и работи в системата на МВР от 1985 до 1988 г. Завършва висше образование в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) със специалност МИО.
През 1988 година създава първата частна фирма за административно-правни услуги — „Контракт Кюлев“. През 1990 става един от учредителите на издателството „Еркюл“. Учредява банка „Туристбанк“ през 1989 г., която обаче фалира, след като той се отказва от нея (през 1994 г.). През 1993 г. става съосновател на Конфедерацията на едрите индустриалци. През 1995 година напуска „Туристбанк“, която тогава носи името „Търговска и спестовна банка“. През 1997 г. става собственик на „Тракиябанк“, която преименува на „Росексимбанк“. „Росексимбанк“ е обявена за най-бързо развиваща се банка в Източна и Средна Европа според класация на „THOMSON Financial Bank Watch“. Банкерът основава и първата частна Бърза помощ у нас, закупувайки няколко хеликоптера от компанията си „Ер Бан“.
През 2002 година Кюлев купува застрахователната компания ДЗИ, която става част от финансовата група „ДЗИ — Росексимбанк“, а „Росексимбанк“ е преименувана на „ДЗИ Банк“. Удостоен с наградата „Мистър Икономика“ за 2002 г, а през 2004 е включен в проекта „Супер Боровец“, навярно причината за убийството му.
Емил Кюлев е убит на 26 октомври 2005 г. в София на бул. „България“.
Събития:
[caption id="attachment_57875" align="alignleft" width="300"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
1185 г. — Втора българска държава: Избухва въстанието на Асен и Петър.
Братята Асен (Иван Асен I) и Петър (Теодор-Петър IV) отрастват сред мизийската аристокрация и проявяват загриженост и интерес към състоянието в българските земи като внимателно следят битките в Тракия и настроенията в Мизия.
Двамата братя се явяват при Исак II Ангел с искания да бъдат зачислени като стратиоти и да им бъде отпуснат имот, с което да се превърнат в местни феодали, подчинени на василевса. Исак II им отказва, а те на свой ред го заплашват, че ще има бунтове заради това негово решение. Всъщност Асен и Теодор-Петър (Петър) просто търсят повод, за да разбунят още повече духовете в българските земи. Обидата срещу Асеневци и увеличаването на данъците по-рано нагнетяват обстановката до състояние на размирици, от които Асеневци се възползват, за да обявят и оглавят въстание. За това допринася и разрасналият се по това време страх сред православното население на Византия, че св. Димитър е вдигнал благоволението си от ромеите: тъй като по това време Солун е нападнат от норманите, се понася слух, че светията се е отказал от покровителството си над града и вместо това е станал закрилник на българите. Като доказателство за това твърдение се приема случаят с икона на светеца, която по неведоми пътища изчезва от Солун и попада в Търновград.
В края на месец октомври, когато се чества празникът на св. Димитър, при освещаването на нова църква, кръстена на светеца, Асен и Теодор-Петър обявяват началото на бунта против византийската власт. Теодор бива провъзгласен за цар, тъй като е по-старият от двамата братя, и приема името Петър в чест на св. цар Петър I. Скоро въстанието обхваща цяла Северна България като единственият незасегнат град остава Варна. Византийската власт не успява да реагира адекватно на събитията, тъй като по това време се водят ожесточени дворцови интриги и спорове между Исак II Ангел и претендента за трона — Исак Комнин. Чак след като бунтовниците преминават Стара планина срещу тях е изпратена войска, която обаче претърпява поражение. През пролетта на 1186 г. самият Исак II решава да поведе войската срещу въстаниците. Възползвайки се от падналата мъгла, византийската армия успява да премине през Стара планина без да бъде засечена и прогонва братята отвъд Дунава при куманите. Византийската войска опожарява няколко ниви за назидание и се оттегля, докато през това време Асеневци преговарят с куманите за общи действия против Византия.
През есента на 1186 г. българо-куманската армия преминава през Стара планина и се разделя на два отряда — единият се отправя към Македония, а другият остава да действа в Източна Тракия. Войната се води с променлив успех, което кара Исак II да събере всички способни войници от южните теми. По време на престоя си в Средец Исак II убеждава Бела III да върне откраднатите мощи на св. Иван Рилски, вероятно в отчаян опит да умилостиви надигналата се вълна от български въстаници. Унгарският крал връща мощите, но без едната ръка, която остава в Грац. През пролетта на 1187 г. византийците преминават през Стара планина и обсаждат Ловешката крепост. Обсадата продължава по-дълго, отколкото Исак II първоначално предполага, и той решава да проведе мирни преговори. В тях императорът признава властта на Асеневци над Мизия, като в замяна взема в плен брата на Асен и Петър— Йоаница (Калоян). Въпреки примирието и признаването на контрола на Асеневци над Мизия, въпросът за легитимността на тази власт остава неразрешен. Веднага след примирието Асеневци се заемат с възстановяване на държавната власт, съграждане на нови крепости и разпределяне на гарнизони. Като столица се утвърждава Търновград поради много добрата си естествена защита и недостъпност. Впоследствие Търново се издига като един от най-големите културно-политически и религиозни центрове на българските земи, а и на Балканите.
Малко след преминаването на кръстоносците от III-ия Кръстоносен поход през българските и византийските земи, Исак II решава окончателно да уреди сметките си с българите и организира поход срещу Търново. Градът обаче е добре укрепен и ромеите не успяват да го превземат. Любопитен факт гласи за фалшив беглец от града, който „предупреждава“ василевса, че многолюдни кумански войски са тръгнали в помощ на българите, при което византийският император заповядва незабавно изтегляне. При преминаването на войската му през Тревненския проход през 1190 г. тя бива почти напълно унищожена от българите. От този момент Асеневци поемат инициативата и започват военни действия из цяла Тракия. По време на едно от сраженията e извършен преврат срещу Исак II. Година по-късно обаче е покосен и цар Иван Асен от заговорника Иванко, който бива прогонен от българските територии, а на престола се възкачва Петър. Той управлява българската държава само една година, защото през 1197 г. става жертва на болярски заговор. Никита Хониат отбелязва, че той взима за свой помощник в управлението най-малкия си брат Калоян, който междувременно избягва от Константинопол (1189-1190 г.).
1954 г. — Държавната музикална академия в София е превърната в самостоятелно висше учебно заведение и е преименувана в Българска държавна консерватория.
1957 г. — В София е открит Полски културен и информационен център.
1989 г. — Народна милиция разгонва със сила активистите на Независимо сдружение „Екогласност“, които в градинката пред ресторант "Кристал" в центъра на София събират подписи срещу проекта на водностопанския комплекс Рила-Места.
1999 г. — Тържествено е открито строителството на най-големия съвместен българо-турски строителен проект — Хидроенергийна компания Горна Арда.
2001 г. — Министър-председателят на България Симеон Сакскобургготски представя правителствената програма за управлението си в парламента, но не допуска обсъждането и?.
По материали от bg.wikipedia.
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Димитър Халачев (1880 – 1952) - български революционер
Роден е в Малко Търново на 20 март 1879 година в семейството на Тодор и Кераца. Завършва I клас. Емигрира в България и в 1896 година постъпва на служба като подофицер в Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк на Българската армия. Вследствие на агитацията на Стоян Петров сред емигрантите в Бургас и след срещата с Михаил Герджиков в хотел „Москва“, Димитър Халачев напуска военната служба през януари 1903 година и влиза във ВМОРО като четник на Михаил Герджиков. През февруари участва в опита за атентат при гара Синекли. До Конгреса на Петрова нива обучава смъртни дружини, участва в снабдяването с оръжие и провизии. Заедно със Стоян Томов, Петко Хашлака и Кръстю Българията обикалят василиковските села Блаца, Маджура, Пиргопуло и Резово и малкотърновските - Цикнихор, Камилите, Кладара и колибите Саботиново, Бялковци, Папракювица, Селище и други.
Халачев е определен за войвода на VI Кладарски революционен участък.
През Илинденско-Преображенско въстание участва в нападението на Василико. При потушаването на въстанието четата му охранява българските бежанци до границата с България от турската армия и башибозук.
След въстанието се връща на военна служба. Жени се за Мария, с която има двама сина - Тодор и Желю. Като умира съпругата му и остава сам, Димитър Тодоров Халачев отива да живее в село Извор при сестра си Бърза Домузчиева. Работи като библиотекар и е училищен настоятел. Умира на 27 март 1952 година в село Извор, Бургаско.
На 25 март 2004 г. в Извор е основана тракийска организация,която носи неговото име, а на 20 август 2006 г. Тракийско дружество „Димитър Тодоров Халачев“ поставя паметник на гроба му и президентът Георги Първанов, съпругата му историчка и специалистка по македоно-одринското революционно движение Зорка Първанова, директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров и почетният председател на Тракийско дружество „Екзарх Антим I“ в Бургас Маруся Любчева откриват паметна плоча пред сградата на клуба.
Стилиян Чилингиров (1881 – 1962) - български писател
Антон Иванов (1884 – 1942) - български партизанин
Стойко Стойков (1912 – 1969) - български езиковед
Спас Райкин (1922) - български историк
Иван Тодоров (1933) - български физик
Тодор Тодоров (1935) - български актьор
Ася Статева (1966) - българска тв водеща
Димчо Беляков (1971) - български футболист
Ивелин Попов (1987) - български футболист, капитан на нац. отбор по футбол
Починали:
Васил Чолаков (1828 – 1885) - български фолклорист
Марко Симеонов (1866 – 1933) - български революционер
Божирад Татарчев (1870 – 1940) - български лекар
Дочо Христов (1895 – 1945) - български политик
Александър Огнянов (1884 – 1953) - български политик
Георги Попхристов (1889 – 1959) - български журналист
Никола Марковски (1883 – 1966) - български революционер
Юри Арнаудов (1917 – 1976) - български режисьор и сценарист
[caption id="attachment_57874" align="alignleft" width="231"]
снимка: булфото[/caption]
Емил Кюлев (1957 – 2005) - български банкер
Емил Александров Кюлев е бил български банкер, собственик на ДЗИ Банк. Председател на Управителния съвет на Българската федерация по плувни спортове. Един от най-богатите хора в България. Занимавал се е с банкерство, застрахователен бизнес и туризъм (бивш собственик на ваканционен клуб „Ривиера“ до Златни пясъци).
Роден е на 5 юни 1957 година в семейството на Александър Кюлев, който впоследствие ще стане полковник и разузнавач в парижката резидентура на тайните служби на НРБ. Завършва руската гимназия в София с отличие. След отбиване на военната си служба учи в школата на МВР в Симеоново и работи в системата на МВР от 1985 до 1988 г. Завършва висше образование в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) със специалност МИО.
През 1988 година създава първата частна фирма за административно-правни услуги — „Контракт Кюлев“. През 1990 става един от учредителите на издателството „Еркюл“. Учредява банка „Туристбанк“ през 1989 г., която обаче фалира, след като той се отказва от нея (през 1994 г.). През 1993 г. става съосновател на Конфедерацията на едрите индустриалци. През 1995 година напуска „Туристбанк“, която тогава носи името „Търговска и спестовна банка“. През 1997 г. става собственик на „Тракиябанк“, която преименува на „Росексимбанк“. „Росексимбанк“ е обявена за най-бързо развиваща се банка в Източна и Средна Европа според класация на „THOMSON Financial Bank Watch“. Банкерът основава и първата частна Бърза помощ у нас, закупувайки няколко хеликоптера от компанията си „Ер Бан“.
През 2002 година Кюлев купува застрахователната компания ДЗИ, която става част от финансовата група „ДЗИ — Росексимбанк“, а „Росексимбанк“ е преименувана на „ДЗИ Банк“. Удостоен с наградата „Мистър Икономика“ за 2002 г, а през 2004 е включен в проекта „Супер Боровец“, навярно причината за убийството му.
Емил Кюлев е убит на 26 октомври 2005 г. в София на бул. „България“.
Събития:
[caption id="attachment_57875" align="alignleft" width="300"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
1185 г. — Втора българска държава: Избухва въстанието на Асен и Петър.
Братята Асен (Иван Асен I) и Петър (Теодор-Петър IV) отрастват сред мизийската аристокрация и проявяват загриженост и интерес към състоянието в българските земи като внимателно следят битките в Тракия и настроенията в Мизия.
Двамата братя се явяват при Исак II Ангел с искания да бъдат зачислени като стратиоти и да им бъде отпуснат имот, с което да се превърнат в местни феодали, подчинени на василевса. Исак II им отказва, а те на свой ред го заплашват, че ще има бунтове заради това негово решение. Всъщност Асен и Теодор-Петър (Петър) просто търсят повод, за да разбунят още повече духовете в българските земи. Обидата срещу Асеневци и увеличаването на данъците по-рано нагнетяват обстановката до състояние на размирици, от които Асеневци се възползват, за да обявят и оглавят въстание. За това допринася и разрасналият се по това време страх сред православното население на Византия, че св. Димитър е вдигнал благоволението си от ромеите: тъй като по това време Солун е нападнат от норманите, се понася слух, че светията се е отказал от покровителството си над града и вместо това е станал закрилник на българите. Като доказателство за това твърдение се приема случаят с икона на светеца, която по неведоми пътища изчезва от Солун и попада в Търновград.
В края на месец октомври, когато се чества празникът на св. Димитър, при освещаването на нова църква, кръстена на светеца, Асен и Теодор-Петър обявяват началото на бунта против византийската власт. Теодор бива провъзгласен за цар, тъй като е по-старият от двамата братя, и приема името Петър в чест на св. цар Петър I. Скоро въстанието обхваща цяла Северна България като единственият незасегнат град остава Варна. Византийската власт не успява да реагира адекватно на събитията, тъй като по това време се водят ожесточени дворцови интриги и спорове между Исак II Ангел и претендента за трона — Исак Комнин. Чак след като бунтовниците преминават Стара планина срещу тях е изпратена войска, която обаче претърпява поражение. През пролетта на 1186 г. самият Исак II решава да поведе войската срещу въстаниците. Възползвайки се от падналата мъгла, византийската армия успява да премине през Стара планина без да бъде засечена и прогонва братята отвъд Дунава при куманите. Византийската войска опожарява няколко ниви за назидание и се оттегля, докато през това време Асеневци преговарят с куманите за общи действия против Византия.
През есента на 1186 г. българо-куманската армия преминава през Стара планина и се разделя на два отряда — единият се отправя към Македония, а другият остава да действа в Източна Тракия. Войната се води с променлив успех, което кара Исак II да събере всички способни войници от южните теми. По време на престоя си в Средец Исак II убеждава Бела III да върне откраднатите мощи на св. Иван Рилски, вероятно в отчаян опит да умилостиви надигналата се вълна от български въстаници. Унгарският крал връща мощите, но без едната ръка, която остава в Грац. През пролетта на 1187 г. византийците преминават през Стара планина и обсаждат Ловешката крепост. Обсадата продължава по-дълго, отколкото Исак II първоначално предполага, и той решава да проведе мирни преговори. В тях императорът признава властта на Асеневци над Мизия, като в замяна взема в плен брата на Асен и Петър— Йоаница (Калоян). Въпреки примирието и признаването на контрола на Асеневци над Мизия, въпросът за легитимността на тази власт остава неразрешен. Веднага след примирието Асеневци се заемат с възстановяване на държавната власт, съграждане на нови крепости и разпределяне на гарнизони. Като столица се утвърждава Търновград поради много добрата си естествена защита и недостъпност. Впоследствие Търново се издига като един от най-големите културно-политически и религиозни центрове на българските земи, а и на Балканите.
Малко след преминаването на кръстоносците от III-ия Кръстоносен поход през българските и византийските земи, Исак II решава окончателно да уреди сметките си с българите и организира поход срещу Търново. Градът обаче е добре укрепен и ромеите не успяват да го превземат. Любопитен факт гласи за фалшив беглец от града, който „предупреждава“ василевса, че многолюдни кумански войски са тръгнали в помощ на българите, при което византийският император заповядва незабавно изтегляне. При преминаването на войската му през Тревненския проход през 1190 г. тя бива почти напълно унищожена от българите. От този момент Асеневци поемат инициативата и започват военни действия из цяла Тракия. По време на едно от сраженията e извършен преврат срещу Исак II. Година по-късно обаче е покосен и цар Иван Асен от заговорника Иванко, който бива прогонен от българските територии, а на престола се възкачва Петър. Той управлява българската държава само една година, защото през 1197 г. става жертва на болярски заговор. Никита Хониат отбелязва, че той взима за свой помощник в управлението най-малкия си брат Калоян, който междувременно избягва от Константинопол (1189-1190 г.).
1954 г. — Държавната музикална академия в София е превърната в самостоятелно висше учебно заведение и е преименувана в Българска държавна консерватория.
1957 г. — В София е открит Полски културен и информационен център.
1989 г. — Народна милиция разгонва със сила активистите на Независимо сдружение „Екогласност“, които в градинката пред ресторант "Кристал" в центъра на София събират подписи срещу проекта на водностопанския комплекс Рила-Места.
1999 г. — Тържествено е открито строителството на най-големия съвместен българо-турски строителен проект — Хидроенергийна компания Горна Арда.
2001 г. — Министър-председателят на България Симеон Сакскобургготски представя правителствената програма за управлението си в парламента, но не допуска обсъждането и?.
По материали от bg.wikipedia. 
