[caption id="attachment_68814" align="aligncenter" width="590"]
снимка: mysound[/caption]
Георги Минчев е известен български поп- и рокпевец. Роден е в София през 1943 г. Завършва специалност „Външна търговия“ във ВИИ „Карл Маркс“ (днес УНСС). Като студент печели „Златния Орфей“ с прочутата песен на Борис Карадимчев „Бяла тишина“ в акомпанимент на „Щурците“. През 90-те години е популярен като фронтмен на супергрупата Стари муцуни.
Пее от началото на 60-те години. Той е един от основоположниците на българската рокмузика (заедно с Бъндараците). През 1967 г. работи с Щурците, а през 1968-1969 г. със Сребърните гривни. По това време пее кавъри на Клиф Ричард, Джери Лий Луис, Елвис Пресли и Литъл Ричард. Най-известните песни на Георги Минчев от ранното му творчество са "Бяла тишина" (с която печели Мелодия на годината и „Златния Орфей“), "Снегът на спомена" и "Сребърни ята".
Минчев заминава да следва телевизионна режисура в IAD Брюксел и я завършва през 1977 г. Записва малко известни у нас песни на френски език. След завръщането си работи в Радио „София“ и Българска телевизия. Бил е водещ на конкурсите "Песни на седмицата", "1 до 5" и "Младежкия конкурс за забавна песен". Нашумява отново с песента „Блажени години“, чиято музика е кавър на американска кънтри-мелодия. През тези години Георги Минчев изпява и химна „Българският рок“. Така се казва и дебютният му албум, издаден през 1987 г.
След демократичните промени се превръща в площаден певец, бард на демократичните промени. Заедно с Петър Гюзелев създава групата “Стари муцуни” през 1991 г. В нея членуват още и Иван Лечев, Ивайло Крайчовски и Георги Марков. Формацията участва на фестивала в Ла Рошел през 1992 г., а през 1994 издава албума си "Бира, секс и рокендрол". Хитове стават песни като "Българско реге", "Кръчмата на Спас" и "Гадже бонбон".
През 1998 с Развигор Попов създават групата "Полезни изкопаеми". През 2000 г. Георги Минчев издава албум с френски песни, които са слабо познати у нас. Музикантът умира от рак през февруари 2001 г. Завещава китарата си на Васко Кръпката, който от своя страна прави с нея поклонение пред гроба на Джими Хендрикс в Сиатъл.
В чест на Георги Минчев и неговото наследство за българската рокмузика, всяка година се провежда рок-фестивал "Цвете за Гошо" в София, на сцената в Южния парк, но през първите години се провеждаше пред царския дворец. В рамките на два или три дни на сцената се изявяват десетки български рокгрупи, сред които обикновено присъстват начинаещи млади групи, както и различни формации на неговите стари приятели като Васко Кръпката, Милена, "Стари муцуни" и др.
Улица в столичния квартал „Редута“ носи името на Георги Минчев. Певецът е и герой на кратка поема, написана в негова памет, част от стихосбирката VIP от Иво Казар.
Източник: bg.wikipedia
снимка: mysound[/caption]
Георги Минчев е известен български поп- и рокпевец. Роден е в София през 1943 г. Завършва специалност „Външна търговия“ във ВИИ „Карл Маркс“ (днес УНСС). Като студент печели „Златния Орфей“ с прочутата песен на Борис Карадимчев „Бяла тишина“ в акомпанимент на „Щурците“. През 90-те години е популярен като фронтмен на супергрупата Стари муцуни.
Пее от началото на 60-те години. Той е един от основоположниците на българската рокмузика (заедно с Бъндараците). През 1967 г. работи с Щурците, а през 1968-1969 г. със Сребърните гривни. По това време пее кавъри на Клиф Ричард, Джери Лий Луис, Елвис Пресли и Литъл Ричард. Най-известните песни на Георги Минчев от ранното му творчество са "Бяла тишина" (с която печели Мелодия на годината и „Златния Орфей“), "Снегът на спомена" и "Сребърни ята".
Минчев заминава да следва телевизионна режисура в IAD Брюксел и я завършва през 1977 г. Записва малко известни у нас песни на френски език. След завръщането си работи в Радио „София“ и Българска телевизия. Бил е водещ на конкурсите "Песни на седмицата", "1 до 5" и "Младежкия конкурс за забавна песен". Нашумява отново с песента „Блажени години“, чиято музика е кавър на американска кънтри-мелодия. През тези години Георги Минчев изпява и химна „Българският рок“. Така се казва и дебютният му албум, издаден през 1987 г.
След демократичните промени се превръща в площаден певец, бард на демократичните промени. Заедно с Петър Гюзелев създава групата “Стари муцуни” през 1991 г. В нея членуват още и Иван Лечев, Ивайло Крайчовски и Георги Марков. Формацията участва на фестивала в Ла Рошел през 1992 г., а през 1994 издава албума си "Бира, секс и рокендрол". Хитове стават песни като "Българско реге", "Кръчмата на Спас" и "Гадже бонбон".
През 1998 с Развигор Попов създават групата "Полезни изкопаеми". През 2000 г. Георги Минчев издава албум с френски песни, които са слабо познати у нас. Музикантът умира от рак през февруари 2001 г. Завещава китарата си на Васко Кръпката, който от своя страна прави с нея поклонение пред гроба на Джими Хендрикс в Сиатъл.
В чест на Георги Минчев и неговото наследство за българската рокмузика, всяка година се провежда рок-фестивал "Цвете за Гошо" в София, на сцената в Южния парк, но през първите години се провеждаше пред царския дворец. В рамките на два или три дни на сцената се изявяват десетки български рокгрупи, сред които обикновено присъстват начинаещи млади групи, както и различни формации на неговите стари приятели като Васко Кръпката, Милена, "Стари муцуни" и др.
Улица в столичния квартал „Редута“ носи името на Георги Минчев. Певецът е и герой на кратка поема, написана в негова памет, част от стихосбирката VIP от Иво Казар.
Източник: bg.wikipedia
