Докато Вашингтон и Москва търсят общ език по доставките на гориво, украинските дронове подпалиха нефтоналивния терминал на Новошахтинския завод в Ростов на Дон. Повредени са и два плавателни съда в пристанището на Азов. Ударът по терминала не е удар по самата рафинерия, но засяга важен маршрут за претоварване на нефтопродукти.
Тук вече става дума за сблъсък на интереси. Тръмп преследва американската цел да осигури повече гориво и да овладее цените. Путин търси пазари за руските нефтопродукти и облекчаване на натиска върху руската икономика. Атаките на Киев поставят тази договореност под политически натиск и показват, че украинското ръководство не възнамерява да съобрази военната си стратегия с решенията на Вашингтон.
Това е сериозен проблем за Зеленски. Украйна разчита на американска военна, финансова и разузнавателна подкрепа, но с подобни действия влиза в открито противоречие с политиката на президента, от когото зависи тази подкрепа ( нарече Тръмп слаб лидер само защото защитава интереса на страната си). Киев има право да защитава държавата си. Това право обаче не му дава автоматично право да диктува на САЩ какви договорености да сключват и да поставя под риск американски икономически интереси. Ако Вашингтон приеме ударите като опит за саботаж, последиците за отношенията между двете страни могат да бъдат тежки.
Тук обвиненията във „фашизъм“ или „тероризъм“ не бива да се представят като установена правна квалификация. Но политическият въпрос остава: докъде може да стигне едно ръководство, което настоява съюзниците му да следват неговата линия, докато самото то отказва да се съобразява с техните решения? Когато военна сила се използва така, че да осуети договореност между две други държави, това вече е поведение с риск от изолация и опасна ескалация.
Историята след Майдана през 2014 г. също не бива да се разказва с премълчаване. През тези години имаше въоръжени сблъсъци, политическо насилие и убийства, включително трагедията в Одеса на 2 май 2014 г. Това са факти, които заслужават разследване и честен разговор. Те не доказват сами по себе си, че руската инвазия е била неизбежна или оправдана. Но показват колко опасно е конфликтът да се представя само през удобните за едната страна събития.
Европа също плаща цена за тази политика: икономическа несигурност, военна ескалация и зависимост от решения, върху които европейските общества имат малко влияние. Зеленски може да нарича ударите отговор на руската агресия. Но когато те застрашават договореност, която засяга и американските интереси, въпросът вече не е само какво цели Киев срещу Москва. Въпросът е дали украинското ръководство не започва да воюва и срещу търпението на собствените си съюзници.
