Тази снимка е от 1950-те години. Чернокожо дете е затворено в клетка, а две бели деца го гледат отстрани. Не става дума за някакъв древен свят, потънал в мъглата на историята. Това е Белгийско Конго. Това е Европа. Това е време, в което Белгия вече говори за цивилизация, ред и напредък, докато пред очите ѝ хората се превръщат в предмет за съзерцание.
През 1958 година в Брюксел показват конгоанци в изградено „африканско село“. Публиката ги гледа като атракция. Две години преди независимостта на Конго европейската столица още продава колониалното високомерие като култура. После същата Европа ще се научи да говори за равенство, права и толерантност. Няколко десетилетия по-късно.
По време на Втората световна война в Бенгал умират милиони хора от глад и болести, свързани с недохранването. Британската империя не е невинен наблюдател. Властта е знаела какво се случва. Помощта е закъсняла, решенията са се вземали според военните и имперските интереси, а бедните са платили с живота си. На Чърчил приписват жестоката реплика за Ганди и глада. Точната формулировка не е надеждно потвърдена. Самата история обаче не се нуждае от измислена реплика, за да бъде позорна. Чърчил признава пред Рузвелт, че през 1943 г. в Бенгал са загинали най-малко 700 000 души, докато гладът вече е отнел живота на милиони.
Това е имперската хуманност: речи за морал, докато чуждите хора гладуват; думи за цивилизация, докато колонизираните са унижавани; сълзи за едни жертви и мълчание за други. За Бенгал историческите оценки варират, но мащабът е между около милион и половина и няколко милиона загинали. Няма спор, че това е човешка катастрофа, задълбочена от политически провали и безразличие към живота на индийците.
Съветската власт също остави след себе си престъпления, включително Голодомора. Историята не е състезание кое знаме е убило повече хора. Няма чиста империя, чиста идеология или чиста власт, когато човешкият живот се превърне в разходна графа. Престъплението си остава престъпление, независимо кой го е извършил и как го е обяснил.
Днес Урсула, Кая и цялата европейска политическа върхушка обикалят света с лекции за демокрация, хуманност и търпимост. Същите хора си присвояват правото да определят кой е добър, кой е лош, чие страдание заслужава съчувствие и чие може да бъде подминато. Това не е морал. Това е политическа пропаганда с претенция за морал.
А Германия? Германия отново се въоръжава, отново говори с увереността на държава, която смята, че знае накъде трябва да върви Европа. Континентът вече е виждал как започва това самочувствие. Не е нужно да обявяваме целия германски народ за виновен, за да кажем ясно: германската държава и европейските ѝ съюзници трябва да бъдат съдени по действията си, а не по красивите думи от трибуните. Историята не дава на никого пожизнен сертификат за хуманност.
Снимката с детето в клетката е неудобна, защото в нея няма къде да се скриеш зад дипломатически изрази. Има клетка. Има дете. Има възрастни и общества, които са смятали унижението му за нормално. Днес се тревожим за котенца, кучета и всяка несправедливост, която влиза в новините. Но когато става дума за човешки жертви, имперски престъпления и войни, внезапно започват обясненията, оправданията и удобното мълчание.
Европа няма право да поучава света, докато отказва да погледне собственото си минало и собствените си днешни решения. Клетката на снимката е стара. Високомерието, което я е поставило там, не е изчезнало.
Бележка за снимката: архивът я включва в колекция за Белгийско Конго от периода 1950–1960 г. Точните обстоятелства около кадъра не са установени. Отделно, белгийското изложение в Брюксел през 1958 г. действително показва конгоанци в устроено „село“.
