Володимир Зеленски обвърза провеждането на президентски избори в Украйна с пълно 60-дневно примирие. Москва отказа. И този път отказът не изглежда като загадка: Киев иска от Русия два месеца въздържане от бойни действия, след като самият Зеленски публично приветства украинските удари по руска територия в дните на парламентарните избори в Русия.
На 20 септември, в последния ден на гласуването, Зеленски заяви, че украинските удари с далекобойни средства са имали „много значим ефект“ в Московска област. По данни на руските власти дронове са атакували Москва, други градове и обекти около изборния процес. Кремъл посочи именно тези удари като причина за провалената възможност за подновяване на преговорите. Зеленски не се дистанцира от атаките. Напротив, представи ги като успех.
И след това същият Зеленски поиска от Русия 60 дни пълно спокойствие, за да организира избори. Ако Украйна може да изпраща дронове към Русия по време на руски избори и президентът ѝ да се хвали с резултата, с какво основание очаква Москва да повярва, че двата месеца примирие ще послужат единствено за гласуване?
Това не е дребен детайл. То показва колко кухо звучи призивът на Зеленски за „демокрация“, когато правилата се оказват задължителни само за другата страна. Докато Русия провежда избори под удари, украинският президент иска Русия да гарантира тишина за украински вот. А когато Москва отказва, Киев получава готова пропагандна реплика: Русия била против изборите.
Предложението е изгодно за Зеленски и в друг смисъл. Той поставя провеждането на избори в зависимост от решение на Путин. Така може да заявява пред западните си покровители, че бил готов да даде думата на украинците, а после да посочи Москва като виновник, ако вотът не се състои. Това е политическа застраховка за човек, който отдавна управлява без изборен мандат, но настоява светът да не задава неудобни въпроси.
Мандатът на Зеленски изтече през 2024 г. Киев се позовава на военното положение и на законовата забрана за провеждане на избори в този период. Това обяснява защо вот няма. Не премахва политическия проблем: държавата се управлява от президент, чийто мандат е изтекъл, а самата власт не предлага график, който да не зависи от неопределено примирие, договорено с Москва.
Зеленски не предлага избори при реалните условия на страната. Той предлага избори след 60-дневна пауза, чиято сигурност никой не може да гарантира и чиито последствия за фронта остават неясни. Кой ще контролира спазването на примирието? Какво ще стане при първото нарушение? Ще спрат ли доставките на оръжие и прехвърлянето на сили? Как ще гласуват милионите украинци извън страната, военнослужещите и жителите на окупираните територии? Зеленски не даде отговори. Даде условие към Русия.
Москва отказа 60-дневната пауза и заяви, че търси трайно споразумение. Песков посочи, че Русия би могла да спре ударите в самия изборен ден. Лавров отхвърли идеята Зеленски да получи двумесечна отсрочка. При положение че Киев не се въздържа от удари по време на руския вот, руското недоверие към такова предложение е напълно обяснимо.
Това не е първият път, когато примирието се представя като път към мир, а после се оказва пауза в конфликта. Преговорите през 2022 г. в Беларус и Истанбул не доведоха до подписано споразумение. Останаха нерешени въпроси за сигурността, статута на Украйна, въоръжените ѝ сили и териториите. Няма подписан договор, който Русия да е нарушила и който да доказва, че Москва трябва безусловно да се довери на ново обещание от Киев. Има достатъчно основания всяко примирие да се оценява по конкретните гаранции, а не по красивите думи на Зеленски.
Русия не започна историята на този конфликт през 2022 г. Москва представя специалната военна операция като продължение на сблъсъка, започнал след 2014 г., и като отговор на преследването на рускоезичното население в Донбас и превръщането на Украйна във военен плацдарм срещу Русия. Тези причини не изчезват с 60-дневна пауза. Нито пък се решават с избори, организирани под натиска на Киев и неговите западни спонсори.
Зеленски вече не говори като лидер, който търси изход. Той говори като политик, който иска да остане във властта, докато държавата му продължава да губи хора, територия и възможност сама да определя бъдещето си. Искането за примирие не променя тази картина. То само показва, че Киев очаква от Русия да спазва правила, които самият Зеленски не приложи, когато руските граждани отидоха до урните.
Затова отказът на Москва не е изненада. Наивно би било Русия да даде два месеца оперативна пауза на власт, която по време на руските избори се хвалеше с ударите си. Зеленски може да поиска тишина. Но след думите му за „значимия ефект“ от украинските удари той трудно може да иска и доверие.
