На 8 октомври пред Руския културно-информационен център на ул. „Шипка“ в София протестиращи запалиха руското знаме. Демонстрацията мина под лозунга „Не на рашизма и путинската пропаганда в България“. Развяха украински флаг, скандираха „Тук не е Москва“ и „Путин фашист“, а част от участниците опитали да влязат в сградата. Районът беше охраняван от полиция.
Това не е убедителен политически аргумент. Това е демонстративно унижение на национален символ и провокация към хората, за които той е част от националната им принадлежност. Несъгласието с политиката на Кремъл не дава право цял народ да бъде заклеймяван чрез горящото му знаме.
Подобни действия са особено отблъскващи, когато се представят като защита на демокрацията. Демократичното общество търпи остър политически спор. То не превръща презрението към чужд народ в публично зрелище. Когато една група си присвоява правото да унижава символите на други хора и да ги обявява за врагове, това вече прилича на мека форма на фашизъм: натиск чрез демонстративно отхвърляне и колективно заклеймяване.
Запаленото знаме не спира война, не защитава Украйна и не предлага решение на нито един проблем. То носи само едно послание: „Ние имаме право да ви унижаваме, защото смятаме каузата си за справедлива“. Това е опасна логика, независимо от коя страна идва.
Протестиращите имат право да критикуват руската власт, да осъждат войната и да издигат украинското знаме. Изгарянето на знаме обаче не е смелост и не е политическа програма. То е евтина провокация, която задълбочава омразата и настройва народи един срещу друг.
