На днешния ден… 124 години от смъртта на Захари Стоянов. И още от 02.09

Родени: Димитър Греков (1847 - 1901) - български юрист и политик Асен Йорданов (1896 - 1967) - български авиоинженер Таня Масалитинова (1922) - българска актриса Татяна Николаевна Масалитинова-Есауленко известна като Таня Масалитинова е българска театрална и кино-актриса. Дъщеря е на смятания за родоначалник на съвременната театрална школа в България артист и режисьор Николай Масалитинов. Масалитинова е родена в Прага, завършила е гимназия за чужди езици в София. Между 1941 и 1943 г. следва в Художествената академия (1941-1943), но впоследствие завършва Държавната театрална школа през 1945 г. След конкурс за щатни актьори, през 1946 г. е назначена в Народния театър „Иван Вазов“, където играе до 1989 г., когато е пенсионирана заедно с други звезди на театъра. Тя обаче продължава да играе на сцените на театър „Сълза и смях“, Театър 199, в Габровския театър и др. Освен на театралната сцена, Масалитинова има роли и в киното: 1956 – „Точка първа” 1966 - „Рицар без броня” 1987 - „Ненужен антракт” 1970 - „Сбогом, приятели!” През 2005 г. получава наградата Аскеер за цялостен принос към българския театър.   Спас Джонев (1927 - 1966) - български театрален и филмов актьор Петър Вучков (1938) - български актьор Петко Йотов (1947 – 2009) - български офицер Боян Расате(1971) - български националист   Починали: Захари Стоянов (1850 - 1889) - български писател Захарий Стоянов е български революционер, политик и писател. Водач в Априлското въстание, той става и негов пръв историограф с книгата си „Записки по българските въстания“. Захарий Стоянов ръководи организацията на съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885, а през остатъка от живота си е сред водачите на Народнолибералната партия. Роден е като Джендо Стоянов Джедев Далакчиев в семейството на овчаря Стоян Джедев Далакчиев в село Медвен, Сливенско. Учи в църковното (след 1860 взаимно и класно) училище в родното си село (1856–1862). След това е овчар в село Инджекьой (днес Тополи), Варненска област и в село Подвис, Бургаска област (1866–1870). Докато чиракува за шивач в Русе (1871–1872) се включва в Русенския революционен комитет. Чиновник (маневрист) в Баронхиршовата железница на гара Търново-Сеймен (Симеоновград, 1873). Захарий Стоянов участва в Старозагорското въстание (1875). Той е един от ръководителите на IV Пловдивски революционен окръг по време на Априлското въстание (1876). След разгрома на въстанието, заедно с Георги Бенковски и отец Кирил и Стефо Далматинецът прехвърлят билото на Стара планина, но са предадени и попадат на засада в Тетевенския Балкан. При засадата Бенковски и отец Кирил са убити, Стефо Далматинецът е заловен, а самият Захарий Стоянов успява да избяга. След неколкодневно скитане из Стара планина е заловен край с. Терзийското, близо до Троян. След няколко месеца, прекарани в Троянския, Ловешкия, Севлиевския, Търновския, Еленския, Сливенския и Новозагорския затвори, се озовава в Пловдив, а по-късно принудително е изпратен в Медвен. Нелегално отива в освободеното Търново (1877). След 1878 г. Захарий Стоянов е член на окръжния съд в Търново (1880), секретар на Апелационния съд и съдебен следовател в окръжния съд в Русе (1881), служител в Дирекцията на правосъдието на Източна Румелия (1882–1885). Той оглавява Българския таен централен революционен комитет, който организира съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885). От 1886 живее в София, където се включва активно в дейността на Народнолибералната партия. Той е народен представител в Народното събрание (1886), подпредседател (1887) и председател на парламента (1888–1889). На 2 август 1889 г. по случай двегодишнината от встъпването на престола на княз Фердинанд I Захари Стоянов е удостоен с Княжеския орден „Св. Александър“ I степен. Почива на 2 септември 1889 г. в Хотел дьо Суез в Париж от разкъсване на червата, в следствие на отравяне. Неговите братя Иван и Васил и братовчед му Стефан Димитров заедно с Антон Прудкин организират през 1903 година серия от атентати срещу корабите „Вашкапу“, „Тенедос“, „Аполо“ и „Феликс Фресине“ в Бургаския залив, които са продължение на Солунски атентати и Илинденско-Преображенското въстание Творби: Искандер бей. Разказ из бълг. живот. 1882 Васил Левски (Дяконът). Черти из живота му. 1883 Записки по българските въстания. Разказ на очевидци, 1870–1876. Т. 1–3. 1884–1892. (с предг. От Александър Балабанов 1928, 1939, 1940; с предг. от Л. Стоянов 1948, 1949, 1957; с предг, от П. Пондев 1962; с предг. от В. Андреев 1956, 1967, 1975, 1976, 1977, 1986, 1987, 1988.) Заробването на Гаврил паша, 6-ти септември 1885 г. 1885 Черти из живота и списателската деятелност на Любен С. Каравелов. Реч. 1885, Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитър и Стефан Караджата. 1867-1868. Пловдив, 1885 Какво направихме в Търново? Отчет към моите избиратели в Пловдив, Котел и околиите. 1886 Кои са виновниците на 9 август?, 1886 Коронованите нихилиста в България. 1886 Не му беше времето. (Отговор на брошурата „Недоразумението между българското и руското правителства“). 1886 Чардафон Велики. 1887 Христо Ботйов. Опит за биография. 1888, Априлското въстание. Из „Записки по българските въстания“ 1942 Неиздадени съчинения. Увод. ред., бел. от А. Емануилов. 1943 Съчинения. В 3 т. Ред. Ал. Бурмов и др. 1965–1966 (1983) Непознати страници. Материали от личния архив на писателя. Съст., бел. Й. Палежев, 1981 Социализмът в България — чужди и горчиви ягоди   Луи Айер (1865 - 1916) - български педагог Иван Ботушанов (1874 - 1919) - български революционер Евгени Филипов (1917 - 1991) - български инженер Георги Георгиев-Гец (1926 - 1996) - български актьор   Събития: 1944 г. — Назначено е правителство на Константин Муравиев 1947 г. — Основан е град Димитровград 1991 г. — БЗНС "Никола Петков" напуска СДС и заявява, че ще участва в изборите самостоятелно [caption id="attachment_56354" align="alignleft" width="300"] снимка: capital.bg[/caption] 1994 г. — Министър-председателят Любен Беров подава оставката на 80 правителство на България Осемдесетото правителство на България управлява от 30 декември 1992 до 17 октомври 1994 с мандат на третата по големина парламентарна сила ДПС. Правителството е съставено от граждански експерти с министър-председател Любен Беров и се ползва с парламентарната подкрепа на ДПС и БСП. В София започват масови вълнения (митинги, гладни стачки, палаткови лагери) на привърженици на СДС. Парламентарната група на СДС прави шест неуспешни опита да свали правителството на Любен Беров чрез вот на недоверие и да предизвика предсрочни избори. Правителството не успява да стабилизира политическия живот, държавните институции и да стартира приватизацията на губещите предприятия в страната, престъпността се увеличава. Направена е важна стъпка в модернизирането на данъчната система с въвеждането на данък добавена стойност от 1 април 1994 година. Във външната си политика, през февруари 1994 България се присъединява към програмата на НАТО "Партньорство за мир" и става асоцииран член на съюза. В резултат на вътрешнополитическите неуспехи на правителството на 2 септември 1994 Любен Беров подава оставка. Поради отказа на СДС и БСП да образуват ново правителство, президентът Желю Желев разпуска 36 Народно събрание и насрочва парламентарни избори за 18 декември 1994. До тогава е сформирано служебно правителство с министър-председател Ренета Инджова, която подготвя и провежда изборите.   1996 г. — Върховният съд на България отхвърля кандидатурата на Георги Пирински за президентските избори, във връзка с американското му гражданство