През последните години, тях може да ги видите на важни събития в Бургас и региона. Те са „въоръжени” с микрофон и камера. Те са млади, много млади, но сериозно вече претендират да се наредят до големите в журналистическия бранш. Това са ентусиастите, които правят Бургаска младежка телевизия.
Идеята за такава медия е на 15-годишния Давид. Той е шефа в телевизията. Има пет подчинени. Но сам признава, че не се приема като началник. Тъй като всички работят в екип. Той е в девети клас, в Гимназията за романски езици „Г.С.Раковски”. С него работят още Анита Ташева, Мила Николова, Силвия Йорданова, Ростислава Димова, имат кореспондент в София - Гергана Йотова. С Давид Сукнаров разговаряхме за хубавите и трудните моменти, както и за мечтите и реалността.
-Давид, кога реши да правиш телевизия?
- Идеята за създаването на телевизията ми дойде още преди 3 години. Спонтанно и без никакъв опит започнах да правя емисии новини. Изключително постни и без никакви репортажи. Просто текст! С течение на времето намерих още ентусиасти като мен, които желаят, просто ей така, да се занимават с телевизия. Постепенно започнах да натрупвам опит.
Не съм се учил от никого. Гледам националните телевизии и се опитвам да адаптирам нещо ново от тях при нас! Постепенно задобрявахме все повече и повече и в последната година и половина можем да бъдем видени на почти всяко публично събитие в Бургас – пресконференции на политически сили, тежки наказателни дела в Съда, протести, спортни мероприятия, културни прояви, фестивали и редица други.
С ограничен ресурс и техника, ние успешно пресъздаваме живи включвания в новинарските ни емисии, а репортажите са ни изчерпателни и професионално реализирани.
- Давид, какво ти харесва в репортерстването?
-Това, което харесвам в тази професия е, че тя е различна. Чрез нея общувам и се запознавам с много нови различни хора. Разказвам техните истории. Тази професия ме учи на истинския живот.
-Кои са най-големите трудности, които срещаш?
-Плюсовете и минусите в професията са хората. Различни репортажи, с различни хора. В репортажите ни, ние търсим гледната точка на хората и политиците. Някой от темите са критични и за това получаваме много трудно отговори. Но ние не се притесняваме да задаваме въпроси на важните хора в Бургас.
-Най-приятният ти момент от работата кой е?
-Най приятните моменти са тогава, когато имаме успехи и получаваме похвали. Тъй като сме нови в сферата, ние се интересуваме от мнението на другите.
-Коя личност искаш да интервюираш?
-До момента съм интервюирал няколко известни българи. Не това е важно обаче.Някой човек, за да ти даде интервю, означава, че ти си получил неговото доверие. Бих желал да разказвам различните, емоционални истории на обикновените българи.
-Кой момент ще помниш завинаги?
-Всеки материал е различен по себе си, така че всеки заслужава да бъде запомнен.
-Как ви възприемат останалите колеги?
-Доста добре! Те много ни помагат и когато се нуждаем от помощ, те винаги ни подават ръка.
-А твоите съученици как приемат това, с което се занимавате?
-Това е нещо различно от обикновените занимания на нашата възраст. Съучениците ни проявяват интерес и ни подкрепят.
-Не пречи ли това на ученето?
-Понякога ни идва малко повече, заради много уроци и публични събития, но успяваме да съчетаем и двете неща, така че да не си пречат взаимно.
- Давид, след като завършиш, накъде искаш да продължиш?
Много от връстниците ми желаят да напуснат България. Въпреки това обаче, към момента, аз съм категоричен, че ще остана в страната.
-Какво си пожелаваш?
Пожелавам си много успехи свързани с bMT!
