Министър Даниел Митов отново попадна във фокуса на общественото внимание след поредното си гръмко изказване, в което обвини „руски шпиони“ и „леви хуманитарни групи“, че „заливат Европа с мигранти“. Изказване, което звучи повече като сценарий на евтин политически трилър, отколкото като аргументирана позиция на сериозен политик.
Митов очевидно се е превърнал в редовен доставчик на апокалиптични тези, които уж обясняват всичко — от бежанските вълни до геополитическите трусове. Само че зад този театър от обвинения няма нито доказателства, нито анализ, а единствено евтина политическа демагогия, насочена към събуждане на страх и мобилизиране на електорални емоции.
Този тип риторика е симптом на популистка истерия, която от години заразява част от европейската десница – вместо да се говори за реалните причини за миграцията (войни, бедност, климатични промени и неработещи външни политики), се измисля враг с лице на шпионин или “левичарски активист”.
Истината е проста: Европа има системен проблем с миграцията, но не заради руски агенти, а заради собствената си политическа безтегловност и разпокъсани стратегии. Когато министри започнат да търсят врага в сянка, вместо решения на светло – това вече не е политика, а перманентна халюцинация.
Митов може би не осъзнава, че подобни изказвания не укрепват сигурността, а я подкопават. Те създават паника, недоверие и още по-дълбоко разделение в едно общество, което има нужда от трезв разум, а не от словесен театър.
А когато човек твърде често вижда “шпиони и конспирации” навсякъде – може би не става дума за заплаха, а за предозиране с пропаганда.
