В здравните среди вече се говори открито – очаква се обявяване на конкурс за ръководството на Комплексния онкологичен център в Бургас. Официална процедура още няма, но темата е на масата и напрежението расте.
Въпросът е един:
ще се кандидатира ли проф. Бозов за нов мандат или системата влиза в риск от разклащане.
През последните години КОЦ Бургас се утвърди като едно от малкото стабилни звена в онкологичната помощ извън София. Центърът не просто оцеля, а запази поток от пациенти, задържа специалисти и работи на ниво, което в много държавни структури липсва.
Това не става случайно.
Под управлението на проф. Бозов структурата се запази работеща в среда на постоянен натиск – недостиг на кадри, конкуренция от частни болници, хронично недофинансиране. Въпреки това КОЦ Бургас продължи да приема пациенти от целия регион, което е най-важният реален показател – хората избират къде да се лекуват.
Онкологията не търпи импровизация. Там или има система, или има хаос.
Затова и очакванията са ясни – голяма част от медицинската общност и пациентите очакват проф. Бозов да продължи. Причината не е в името, а в предвидимостта. В здравеопазването това е по-ценно от всякакви обещания.
Ако той не се кандидатира, ситуацията се променя рязко.
Следващият директор няма да започне от нула. Ще трябва да поддържа вече вдигната летва – организация, обем дейност, доверие на пациенти. Това е най-трудната позиция – да наследиш работеща система и да не я развалиш.
Реалният риск не е липса на кандидати.
Рискът е друг – хора без опит в управление на онкологична структура да влязат с административен подход и да разбият баланса.
КОЦ не е обикновена болница. Там всяко решение се връща при пациента.
Затова предстоящият конкурс няма да е формална процедура.
Ще бъде тест дали системата може да запази ниво или ще тръгне надолу.
И тук въпросът остава отворен:
ще има ли приемственост или ще започне нов експеримент с цената на човешки животи.
