Унгария отново се оказа в директен сблъсък с европейското право, след като Съдът на Европейския съюз постанови, че приетият през 2021 г. закон, представян като мярка за защита на непълнолетните, реално нарушава основни принципи на ЕС. В решението си съдът не оставя място за тълкувания – според магистратите държавата е преминала границата, като е създала нормативна рамка, която „стигматизира и маргинализира“ хората от ЛГБТКИ+ общността и ограничава достъпа до съдържание, свързано с тях, както в медиите, така и в търговската мрежа.
Ключовият проблем не е само в конкретните ограничения, а в самата философия на закона. Съдът подчертава, че чрез заглавието и съдържанието му се прави недопустима връзка между различната сексуална идентичност и престъпления като педофилия. Според решението това не просто създава негативни внушения, а директно насърчава обществена стигматизация и рискове от враждебни нагласи. В прав текст се казва, че подобен подход противоречи на идентичността на ЕС като правен съюз, основан на плурализъм и равнопоставеност.
Реакцията в Унгария не закъсня. Организации като Amnesty International и Унгарски хелзинкски комитет определиха решението като историческо. За тях това е първият ясен сигнал, че политики, изградени върху изключване и стигматизация, няма да бъдат толерирани в рамките на Европейския съюз. Още по-важно е, че съдът за първи път установява нарушение на общите принципи на ЕС, а не само на конкретни директиви.
Спорът далеч не е изолиран казус. Това е един от най-острите конфликти между правителството на Виктор Орбан и европейските институции. Делото беше подкрепено от 16 държави членки, сред които Франция и Германия, както и от Европейски парламент. Самата процедура започна по инициатива на Европейска комисия още през 2022 г., което показва колко дълбок е бил конфликтът.
На практика законът доведе до реални ограничения – забрана за излъчване на ЛГБТКИ съдържание през деня, ограничения за продажба на книги и продукти в близост до училища и църкви, както и санкции срещу книжарници. Някои търговци вече бяха глобени заради наличието на книги с ЛГБТКИ персонажи в секциите за младежка литература, което превърна казуса от политически в чисто ежедневен проблем за бизнеса и културния сектор.
Решението идва в момент на политическа промяна. След 16 години управление Виктор Орбан загуби властта, а новият премиер Петер Мадяр вече даде ясен сигнал за различен курс. Още в нощта на изборната си победа той заяви, че Унгария трябва да бъде държава, в която никой не е стигматизиран заради това как обича или как живее.
Това решение няма да остане само юридически акт. То отваря врата за санкции, за промяна на законодателството и за нов етап в отношенията между Будапеща и Брюксел. Въпросът вече не е дали има конфликт, а колко бързо Унгария ще бъде принудена да го реши.
Решението на Съдът на Европейския съюз идва в момент на политическа промяна в Унгария. Съвпадението с края на управлението на Виктор Орбан поставя въпроса дали подобен акт би имал реален ефект при предишната власт или би задълбочил конфликта между Будапеща и Брюксел. Новото правителство на Петер Мадяр дава сигнали, че ще се съобрази с решението, което на практика го прави изпълнимо – нещо, което доскоро изглеждаше съмнително.
