Сред моряшките разкази, вдишани със солен вятър и подправени с глътка ръждясала носталгия, има кораби, които остават вечни – не заради своя блясък, а заради своя дух. Такъв е „Миранда“ – митичният влекач, който десетилетия наред беше неизменна част от Бургаското пристанище и живота на поколения български моряци.
Раждането на един верен труженик
„Миранда“ е построен през далечната 1969 година. Със здрав корпус, мощни двигатели и непретенциозен силует, той не блестеше с външност, но с годините се превърна в символ на надеждност, упоритост и моряшка солидарност. Работил е по всички възможни маневри – от буксировки и швартоване на гиганти, до спасяване на бедстващи съдове в бурно море.
Част от бургаската душа
Влекачът „Миранда“ беше повече от кораб – той беше дом, работно място и училище за млади моряци. Мнозина помнят специфичния шум на дизела му, екипажа му с вечно мазни ръце и широки усмивки, и дните, когато студът пронизваше до костите, но „Миранда“ не спираше. Местните го наричаха с уважение и доза обич – все едно е стар приятел, който винаги се появява, когато е най-нужен.
Последен курс
През 2024 година „Миранда“ бе нарязан за скрап. Тихо и без фанфари завърши своят земен път. Но за онези, които са се качвали на борда му, които са пили кафе на мостика и са кърпили въжета в машинното, този влекач никога няма да изчезне. Той живее в разказите, в черно-белите снимки, в бръчките на моряшките лица и в мириса на ръжда и сол, който никога не напуска пристанището.
Завинаги „Миранда“
Бургас загуби кораб, но спечели легенда.
А в сърцата на старите морски вълци едно е ясно: спомените са незабравими.
