Историята често ни поднася огледала, в които съвремието се отразява плашещо ясно. През 43 г. пр. Хр. Марк Тулий Цицерон – римски философ, юрист и политик – е написал кратък, но ярък социален анализ. В девет прости реда той описва ролите на различните прослойки в обществото. Макар да е минало повече от две хилядолетия, думите звучат сякаш са изречени днес.
1. Бедният – работа и пак работа
Най-ниската социална стъпка винаги носи най-тежкото бреме – труд без край. Бедният няма избор: неговото ежедневие е борба за оцеляване.
2. Богатият – експлоатира бедните
Натрупването на капитал в древен Рим, както и днес, често се е градяло върху гърба на работниците. Богатството се подхранва от труда на тези, които нямат.
3. Войникът – пази и двамата
Армията е била страж на обществения ред и интересите на държавата. Но войникът винаги е пазил и богатия, и бедния – дори когато жертвата е негова.
4. Данъкоплатецът – плаща за тримата
Тук Цицерон е иронично прям – гражданинът, който коректно плаща данъците си, издържа и бедния, и богатия, и войника.
5. Банкерът – краде от четиримата
Финансовата система още в древността е будила подозрение. Банкерът винаги печели, без значение кой губи.
6. Адвокатът – заблуждава петимата
Правото – средство за справедливост или за манипулация? Цицерон, сам юрист, е бил наясно, че адвокатът може да изопачава истината в полза на клиента.
7. Лекарят – фактурира шестимата
Дори лечението е било икономическа сделка. Здравето има цена, а лекарят получава заплащане независимо от социалния статус на пациента.
8. Бандитът – плаши седмината
Престъпността е вечен спътник на обществото. Бандитът държи всички в страх, защото засяга и бедния, и богатия, и войника, и дори закона.
9. Политикът – живее щастливо благодарение на осмината
Политикът, според Цицерон, е върхът на пирамидата. Той съществува спокойно и удобно, защото всички други – работници, данъкоплатци, войници, адвокати, лекари и дори престъпници – му осигуряват ресурс и власт.
Актуално ли е днес?
Макар написано преди повече от две хилядолетия, това кратко „обществено уравнение“ е смущаващо познато.
- Бедните продължават да работят без почивка.
- Богатите – да експлоатират труда им.
- Данъкоплатците финансират всички системи.
- Банковият сектор и адвокатурата често са обвинявани в манипулации.
- Медицината е бизнес.
- Престъпността е постоянна заплаха.
- Политиците – както и тогава – живеят добре благодарение на усилията и проблемите на останалите.
Цицерон е оставил мъдрост, която трудно може да бъде оспорена. Макар светът да се е променил технологично, човешките отношения и социалните роли изглеждат учудващо постоянни. В този смисъл думите му не са просто историческо свидетелство, а предупреждение – докато не променим начина, по който е устроено обществото, ще продължим да живеем в „римската драма“, написана преди 2000 години.
