В ранните часове на деня, крайбрежието на Черно море оживява. Въздухът е свеж, морето блести спокойно… но внезапно настъпва оживление – пасажи от сафрид се приближават към брега, а небето се изпълва с черни силуети. Кормораните са на лов.
Това е част от естествения ритъм на живота в морето. Сезонната миграция на сафрида (Trachurus mediterraneus ponticus) е добре познато явление по нашето Черноморие. През пролетта и есента, тези дребни пелагични риби се движат на големи пасажи, често близо до повърхността, където търсят храна – дребен планктон и скариди. Именно тогава морето „ври“ – буквално кипи от риба, която се движи бързо и хаотично.
Кормораните (особено големият корморан, Phalacrocorax carbo) са перфектно приспособени към този естествен спектакъл. Със своите силни крила и остро зрение те обхождат брега, следят движението на пасажите и се стрелкат във водата с прецизност на истински подводни ловци. За разлика от други морски птици, корморанът е отличен плувец и се гмурка на дълбочина до 10-15 метра, за да достигне плячката си.
Това съвпадение – масовото появяване на сафрид и активността на морските хищници – е не само природен спектакъл, но и важен сигнал за рибарите. През тези дни уловът е най-богат, а риболовните лодки не закъсняват да се отправят към зоните на кипеж.
Любопитни факти:
Сафридът е една от икономически най-важните риби в Черно море и се улавя предимно с мрежи тип парагад или пелагични тралове.
Кормораните могат да останат под вода до 30–60 секунди при гмуркане.
Въпреки ловните си умения, кормораните често са нежелани от рибарите заради конкуренцията за улова.
Екологичен баланс: Наблюдението на кормораните и поведението на сафрида не е просто любопитство – то дава информация за здравето на морската екосистема. Намаляването на пасажите или промени в поведението на морските птици могат да сигнализират за екологични проблеми, като замърсяване, прекомерен риболов или климатични изменения.
