Само за два часа и половина – 286 глоби за превишена скорост. Над две нарушения всяка минута. Това е резултатът от кратък контролен период с мобилна камера в участъка между 98 и 106 км на АМ „Тракия“ по посока София, където тече ремонт и е въведено временно ограничение на скоростта до 70 км/ч. Дали обаче това е триумф на закона – или поредният случай на административна неадекватност и скрита форма на рекет към българския шофьор?
Няма как всички да са в грешка
Когато близо 300 шофьори „попадат“ в обектива на камерата за по-малко от три часа, трябва да си зададем логичния въпрос: наистина ли всички тези хора са нарушители, или проблемът не е в тях, а в самата организация на движението?
70 км/ч на магистрала, при реално отворено и сравнително безопасно платно, с минимално движение и без активна работа на пътя – звучи по-скоро като псевдозащита, отколкото реална мярка за сигурност. Ограниченията не са самоцел, а средство за предпазване на участниците в движението. Но когато стават самоцел, те се превръщат в капан.
Когато законът губи смисъл, идва недоверието
Няма как институции като КАТ да очакват доверие от гражданите, ако използват техническите средства не за реална превенция на инциденти, а като инструмент за масови санкции – особено в случаи на непропорционални или неаргументирани ограничения.
Съмнението става още по-голямо, когато контролът се прилага с „тринога“ – мобилна камера, често позиционирана така, че да не бъде ясно видима за шофьора, което противоречи на идеята за открит и превантивен контрол. Целта на „триногата“ трябва да бъде намаляване на скоростта, а не безшумно улавяне на жертви, които карат с 80–90 км/ч в участък, който по всички външни белези изглежда съвсем „нормален“ за такива скорости.
Да караш с 90 на магистрала не те прави престъпник
Да не забравяме, че 90 км/ч е минимално допустимата скорост по автомагистрала в нормални условия. Дори при ремонт, 70 км/ч следва да се прилага само там, където има реална нужда – рязко стеснение, интензивни дейности, повишена опасност. Ако такъв риск липсва, ограничението се превръща в абсурд, а глобите – в държавно узаконено изнудване.
Да се потърси отговорност за неправилно поставени знаци
Ако 286 души са „нарушители“, значи вероятно организацията на движението е грешна. Не е ли по-разумно да се провери дали знакът за 70 км/ч е поставен на правилното място, в точния момент и с ясно обоснована необходимост? Или по-лесно е да се събира приход за бюджета, вместо да се решават проблеми?
Българският шофьор не е престъпник по презумпция. Когато контролът на пътя се изражда в статистическа война срещу данъкоплатците, загубата е за всички – включително за институциите, които разчитат на доверието и уважението на гражданите.
Изискването е едно: справедливост. Не само за глобите, но и за ограниченията.
