Под натиска на германските регулации и европейската „зелена“ бюрокрация Toyota започна да ограничава дистанционното палене и подгряване на автомобилите си. Формално причините са екология, емисии, „устойчивост“. Реално резултатът е друг – производителят запази техническата възможност, но я превърна в контролируема услуга, обвързана със софтуер, сървъри и абонаменти. С други думи – колата ти вече не е изцяло твоя. Тя е под дистанционно управление.
Това не е дребен технологичен детайл. Това е демонстрация на нов модел власт: хардуерът е в ръцете на клиента, контролът – в ръцете на корпорацията.
И тук идва големият, неудобен въпрос, който никой в Европа не иска да зададе на глас.
Ако Toyota може дистанционно да ограничи паленето на милиони автомобили, какво пречи на САЩ да направят същото с военната техника, която продават?
Европейските държави масово купуват F-16, F-35, Patriot, HIMARS, системи за ПВО, радари, комуникационни платформи – всички те са софтуерно управлявани, свързани със спътникови системи, криптирани канали и централизирани обновления. Това не са „железни самолети“ от 80-те. Това са летящи компютри.
Всеки F-16 разчита на американски логистични сървъри, криптографски ключове, обновления на софтуера, GPS синхронизация и тактически данни. Без тези компоненти машината не става „по-бавна“. Тя става сляпа, глуха и опасна за пилота.
На теория Европа „притежава“ самолетите. На практика ключът е в ръцете на производителя и държавата доставчик.
Ако утре Вашингтон реши, че дадена европейска държава не следва „правилната линия“, техническата възможност за дистанционно ограничаване съществува. Не чрез драматично натискане на бутон „OFF“, а чрез:
– спиране на софтуерни обновления,
– блокиране на криптографски сертификати,
– ограничаване на навигационни данни,
– изключване на интегрирани бойни системи.
Резултатът е един и същ: самолетът си стои на земята.
Случаят с Toyota показа нещо много по-важно от подгрева на седалките. Показа, че индустрията вече не продава продукт, а „достъп“. Достъп, който може да бъде отнет.
Днес е автомобилът. Утре е военната техника. Вдругиден – енергийните системи, комуникациите, транспортът.
Европа доброволно се превърна в клиент, а не в суверенен собственик. Купува хардуер, но наема контрола.
И после се чуди защо стратегическата автономия звучи като празна дума.
Ако Toyota може да ти изключи колата от телефона си – не се заблуждавай, че геополитиката няма същото меню с опции. Разликата е само в мащаба. И в последствията.
