Дали ще има нов процес срещу Пламен Дишков - Кела ще стане ясно през февруари. Адвокатите на Кела настояват процеса срещу него да се възобнови, тъй като по време на произнасянето на присъдата той е бил в чужбина и не могъл да се защити.
- Г-н Дишков, какво се случи след задържането ви в Португалия?
- Ден след това ме отведоха в съда, съдията ми обясни защо съм задържан - такъв е редът. Попита ме дали се противопоставям на ареста. Записано е, че не се противопоставям. Обясних, че не се укривам от българското правосъдие, както се твърди. Това, че съм напуснал страната като един от многото българи, не означава, че се укривам. Освен това, ако бях уведомен, че има такъв проблем, щях да се върна. И на адвоката си в Португалия казах, че не е възможно да се укривам с този си начин на живот. Той ме познава отпреди във връзка с бизнеса ми там.
- Но в страницата на Интерпол има информация за вас.
- След задържането ми в Германия (тогава екстрадиция бе отказана, тъй като към този момент Дишков имаше оправдателна присъда - б.а.) в рамките на 3-4 г. съм проверявал на официални страници в интернет дали е имало проблем с мен. Това ми беше достатъчно. Сега може и да има. Важно е кога е качена. Когато аз съм проверявал, не е имало. В периодите, в които са твърдели, че се крия, при мен са идвали българи на гости. И в един момент някой твърди, че аз се крия!
- Как си обяснявате, че точно в този момент сте станали оперативно интересен?
- Ако се направи малка калкулация - трофейно трябваше да бъда докаран преди президентските избори. Това обаче не се случи. Аз без да се крия, не ме намериха 10 г. Ако съм се крил, сигурно и 40 нямаше да ме намерят.
- Имате ли друго гражданство?
- Не, само българско.
- Твърдите, че не сте знаели за задочната си присъда?
- А откъде да знам?
- Например от близките ви.
- Първо, те не могат да знаят дали аз имам контакт с близките си. Освен това - не могат да знаят как се отнасям и как говоря с тях. Трето, моите близки не са уведомени по никакъв повод какво става с мен.
- Факт е, че по време на процеса за убийството сте били представляван задочно от адвокат.
- Аз съм пълнолетен, не може друг, дори майка ми или баща ми да пращат някого да ме представлява. Но тук навлизаме в спецификата на случая и не искам да коментирам.
- За какво пледира вашата защита в Португалия?
- Естествено, да бъда освободен, тъй като не съм се укривал. А аз съм наясно каква е разликата да ме върнат с белезници и да се върна сам.
- Връщали ли сте се в България през тези години?
- Никога.
- Все пак тук имате бизнес, близки.
- Управлявах бизнеса си дистанционно. Акционер съм в няколко компании. Никъде не участвам чрез подставени лица - или аз, или човек от семейството. Бизнесът е структуриран по този начин, че да може да работи по европейски и световен стандарт, без да е нужно моето присъствие. Аз като основен акционер си получавам дивиденти.
- Откакто сте тук, дойде ли някой от предишните ви приятели?
- Имам много познати, които идваха да ме виждат из Европа. Тази неделя (22 януари - б.а.) дойдоха двама мои истински приятели. Аз почти нямам приятели.
- Какви гаранции поискаха португалските власти за възобновяване на делото?
- Не е точно за възобновяване, а за гарантиране на всички права. Нещата, които бяха изпратени от България първия път, бяха абсолютно порочни. В тях се твърдеше, че се укривам, че имам законно издадена присъда, което не е вярно. Но днес е валидна, защото такава е структурата на закона. Моят случай беше прецедент за Португалия. Не знаеха какво да правят. Делото мина през първа и втора инстанция, стигна до Върховен съд.
- Защо все пак се стигна до довеждането ви тук?
- Защото трябваше да бъда доведен. Смятаха, че ако ме пуснат, ще избягам. Това е смешно и глупаво. След като веднъж са ме арестували, защо да смятам, че няма да успеят и пак?
- Какви ви бяха отношенията с Мастара?
- Ще започна с тези прозвища, които всички си позволяват да слагат. Това, което на мен ми прикачат, не го приемам. Всеки човек, за да има прякор, трябва да си го е заслужил. Прякорът е свързан с лични качества или даденост. Той не е мой, закачен ми е насила. Същото е и с него.
С Мастара бях в нормални приятелски отношения. Никога не сме се карали, не сме имали повод за това.
- В затвора сега е и Бойко Стоянов, с когото сте съпроцесник. Видяхте ли се?
- С този човек не сме се познавали. В това няма нищо чудно. Между нас има възрастова граница, няма логика да сме се познавали. Това, че целият град познава мен, не означава, че аз трябва да познавам всички.
- Т.е. не сте контактували често с него?
- Никога не съм, не го познавам. Откакто съм тук, един път сме се засичали на стълбите, когато той ми се представи. Това стана пред охранителя. Всъщност аз говорих с охранителя. Той ме потупа по рамото и ми каза: “Здравей, позна ли ме?”
Аз се усмихнах, защото това често ми се случва. Непрекъснато ме спират по коридорите: “Как си, бате?” Айде, циганите както и да е, но и българите ме баткосват. Много е тъпо. Някои са мои връстници, други са по-големи.
- Вие просто сте излезли от тази стилистика.
- Аз не смятам, че съм бил в нея. Отчитам като моя грешка общото мнение, което се беше създало за мен. Аз не се съпротивлявах на това, по-скоро се съпротивлявах по грешен начин - като се капсулирах.
Но който не греши, не знае. Аз съм сгрешил по този начин, което ми се отрази във времето. Никога не съм предполагал, че ще попадна в подобна юридическа позиция.
- Сега сте в затвора, а съвсем скоро на свобода ще излезе Димитър Желязков - Очите. Години наред мълвата ви противопоставяше. Притеснява ли ви неговото освобождаване?
- Дори се радвам. Смятам да го призова като свидетел по делото ми, за да стане веднъж завинаги ясно, че с него не съм бил в конфликт и не съм имал какво да деля. Дори сме си правили услуги.
Интервю на Диана Саватева, в-к "24 часа"
Снимка: "24 часа"
- Г-н Дишков, какво се случи след задържането ви в Португалия?
- Ден след това ме отведоха в съда, съдията ми обясни защо съм задържан - такъв е редът. Попита ме дали се противопоставям на ареста. Записано е, че не се противопоставям. Обясних, че не се укривам от българското правосъдие, както се твърди. Това, че съм напуснал страната като един от многото българи, не означава, че се укривам. Освен това, ако бях уведомен, че има такъв проблем, щях да се върна. И на адвоката си в Португалия казах, че не е възможно да се укривам с този си начин на живот. Той ме познава отпреди във връзка с бизнеса ми там.
- Но в страницата на Интерпол има информация за вас.
- След задържането ми в Германия (тогава екстрадиция бе отказана, тъй като към този момент Дишков имаше оправдателна присъда - б.а.) в рамките на 3-4 г. съм проверявал на официални страници в интернет дали е имало проблем с мен. Това ми беше достатъчно. Сега може и да има. Важно е кога е качена. Когато аз съм проверявал, не е имало. В периодите, в които са твърдели, че се крия, при мен са идвали българи на гости. И в един момент някой твърди, че аз се крия!
- Как си обяснявате, че точно в този момент сте станали оперативно интересен?
- Ако се направи малка калкулация - трофейно трябваше да бъда докаран преди президентските избори. Това обаче не се случи. Аз без да се крия, не ме намериха 10 г. Ако съм се крил, сигурно и 40 нямаше да ме намерят.
- Имате ли друго гражданство?
- Не, само българско.
- Твърдите, че не сте знаели за задочната си присъда?
- А откъде да знам?
- Например от близките ви.
- Първо, те не могат да знаят дали аз имам контакт с близките си. Освен това - не могат да знаят как се отнасям и как говоря с тях. Трето, моите близки не са уведомени по никакъв повод какво става с мен.
- Факт е, че по време на процеса за убийството сте били представляван задочно от адвокат.
- Аз съм пълнолетен, не може друг, дори майка ми или баща ми да пращат някого да ме представлява. Но тук навлизаме в спецификата на случая и не искам да коментирам.
- За какво пледира вашата защита в Португалия?
- Естествено, да бъда освободен, тъй като не съм се укривал. А аз съм наясно каква е разликата да ме върнат с белезници и да се върна сам.
- Връщали ли сте се в България през тези години?
- Никога.
- Все пак тук имате бизнес, близки.
- Управлявах бизнеса си дистанционно. Акционер съм в няколко компании. Никъде не участвам чрез подставени лица - или аз, или човек от семейството. Бизнесът е структуриран по този начин, че да може да работи по европейски и световен стандарт, без да е нужно моето присъствие. Аз като основен акционер си получавам дивиденти.
- Откакто сте тук, дойде ли някой от предишните ви приятели?
- Имам много познати, които идваха да ме виждат из Европа. Тази неделя (22 януари - б.а.) дойдоха двама мои истински приятели. Аз почти нямам приятели.
- Какви гаранции поискаха португалските власти за възобновяване на делото?
- Не е точно за възобновяване, а за гарантиране на всички права. Нещата, които бяха изпратени от България първия път, бяха абсолютно порочни. В тях се твърдеше, че се укривам, че имам законно издадена присъда, което не е вярно. Но днес е валидна, защото такава е структурата на закона. Моят случай беше прецедент за Португалия. Не знаеха какво да правят. Делото мина през първа и втора инстанция, стигна до Върховен съд.
- Защо все пак се стигна до довеждането ви тук?
- Защото трябваше да бъда доведен. Смятаха, че ако ме пуснат, ще избягам. Това е смешно и глупаво. След като веднъж са ме арестували, защо да смятам, че няма да успеят и пак?
- Какви ви бяха отношенията с Мастара?
- Ще започна с тези прозвища, които всички си позволяват да слагат. Това, което на мен ми прикачат, не го приемам. Всеки човек, за да има прякор, трябва да си го е заслужил. Прякорът е свързан с лични качества или даденост. Той не е мой, закачен ми е насила. Същото е и с него.
С Мастара бях в нормални приятелски отношения. Никога не сме се карали, не сме имали повод за това.
- В затвора сега е и Бойко Стоянов, с когото сте съпроцесник. Видяхте ли се?
- С този човек не сме се познавали. В това няма нищо чудно. Между нас има възрастова граница, няма логика да сме се познавали. Това, че целият град познава мен, не означава, че аз трябва да познавам всички.
- Т.е. не сте контактували често с него?
- Никога не съм, не го познавам. Откакто съм тук, един път сме се засичали на стълбите, когато той ми се представи. Това стана пред охранителя. Всъщност аз говорих с охранителя. Той ме потупа по рамото и ми каза: “Здравей, позна ли ме?”
Аз се усмихнах, защото това често ми се случва. Непрекъснато ме спират по коридорите: “Как си, бате?” Айде, циганите както и да е, но и българите ме баткосват. Много е тъпо. Някои са мои връстници, други са по-големи.
- Вие просто сте излезли от тази стилистика.
- Аз не смятам, че съм бил в нея. Отчитам като моя грешка общото мнение, което се беше създало за мен. Аз не се съпротивлявах на това, по-скоро се съпротивлявах по грешен начин - като се капсулирах.
Но който не греши, не знае. Аз съм сгрешил по този начин, което ми се отрази във времето. Никога не съм предполагал, че ще попадна в подобна юридическа позиция.
- Сега сте в затвора, а съвсем скоро на свобода ще излезе Димитър Желязков - Очите. Години наред мълвата ви противопоставяше. Притеснява ли ви неговото освобождаване?
- Дори се радвам. Смятам да го призова като свидетел по делото ми, за да стане веднъж завинаги ясно, че с него не съм бил в конфликт и не съм имал какво да деля. Дори сме си правили услуги.
Интервю на Диана Саватева, в-к "24 часа"
Снимка: "24 часа" 
