Бургас вече гледа към морето. Зоната за обществен достъп на пристанище Бургас бе открита след десетилетия чакане, в които бургазлии гледаха порта през огради и бариери.
Самото отваряне бе отлагано на няколко пъти, а самият проект претърпя куп промени през годините. Мечтаният Супер Бургас, който обещаваше хотели, бизнес сгради, кафенета, магазини и зелени площи покрай морето отдавна е в миналото и със сигурност няма да се реализира, поне не първичния си вид.
Зоната за разходка пък бе ограничена от портала на Старата Фрегата до Морска гара.
И заветният ден дойде! На Никулден хиляди бургазлии, които през живота си не бяха виждали пристанището, успяха да се разходят по него. И да се почувстват като морски хора!
Да, но не съвсем. Зоната за обществен достъп вече е достъпна, но само физически. Мястото все още няма нищо общо, нито с морския дух, нито с този на пристанищен град изобщо. Бургазлии са посрещани от дупки в асфалта, стари ръждясали кранове и… нови огради.
Огражденията на уж отворената зона се намират между спорните първо и четвърто корабно място, където продължават да се разтоварват кораби, но не с богати чуждестранни туристи, а с въглища, дървесина и други товари.
Така на едно място се събират товарно пристанище и място за разходка, които сами по себе си са несъвместими. Зад оградата остана и прословутата Магазия, строена по технологията на Айфеловата кула. Сградата трябваше да бъде реставрирана, а в нея да бъдат разположени ресторанти и кафенета.
В графата „трябваше” влиза и зоната около Морска гара, която покрита с огромни дупки и локви, като езера. Няколкото пейки и палми със сигурност не спасяват положението за бургазлии, а още по-малко за богатите чужденци, които слизат от огромните и лъскави круизни кораби.
Междувременно транспортния министър Ивайло Московски обяви, че в пристанището догодина ще бъдат инвестирани 12 млн. лв., с които ще бъде облагородена именно зоната за обществен достъп. Това изказване провокира два много големи въпроса: „Защо това се прави след, а не преди откриването на зоната?” и „Каква ще е съдбата на корабните места на товарното пристанище и какво ще стане с работниците?”.
На този етап и двата въпроса не получават отговор, въпреки че касаят пряко бургазлии. Вятърът на промяната може да задуха откъм поста на новия-стар директор на порта Диян Димов. Той тепърва ще трябва да нищи посоката, в която да завие пристанището през следващата година, така че всички да бъдат доволни.
Бургазлии на този етап се радват и на малкото. Пристанището е отворено след толкова дълго чакане, че нищо друго няма значение. А Бургас вече живее с лице към морето.
Нищо, че лицето не е много красиво. 
Бургас вече гледа към морето. Зоната за обществен достъп на пристанище Бургас бе открита след десетилетия чакане, в които бургазлии гледаха порта през огради и бариери.
Самото отваряне бе отлагано на няколко пъти, а самият проект претърпя куп промени през годините. Мечтаният Супер Бургас, който обещаваше хотели, бизнес сгради, кафенета, магазини и зелени площи покрай морето отдавна е в миналото и със сигурност няма да се реализира, поне не първичния си вид.
Зоната за разходка пък бе ограничена от портала на Старата Фрегата до Морска гара.
И заветният ден дойде! На Никулден хиляди бургазлии, които през живота си не бяха виждали пристанището, успяха да се разходят по него. И да се почувстват като морски хора!
Да, но не съвсем. Зоната за обществен достъп вече е достъпна, но само физически. Мястото все още няма нищо общо, нито с морския дух, нито с този на пристанищен град изобщо. Бургазлии са посрещани от дупки в асфалта, стари ръждясали кранове и… нови огради.
Огражденията на уж отворената зона се намират между спорните първо и четвърто корабно място, където продължават да се разтоварват кораби, но не с богати чуждестранни туристи, а с въглища, дървесина и други товари.
Така на едно място се събират товарно пристанище и място за разходка, които сами по себе си са несъвместими. Зад оградата остана и прословутата Магазия, строена по технологията на Айфеловата кула. Сградата трябваше да бъде реставрирана, а в нея да бъдат разположени ресторанти и кафенета.
В графата „трябваше” влиза и зоната около Морска гара, която покрита с огромни дупки и локви, като езера. Няколкото пейки и палми със сигурност не спасяват положението за бургазлии, а още по-малко за богатите чужденци, които слизат от огромните и лъскави круизни кораби.
Междувременно транспортния министър Ивайло Московски обяви, че в пристанището догодина ще бъдат инвестирани 12 млн. лв., с които ще бъде облагородена именно зоната за обществен достъп. Това изказване провокира два много големи въпроса: „Защо това се прави след, а не преди откриването на зоната?” и „Каква ще е съдбата на корабните места на товарното пристанище и какво ще стане с работниците?”.
На този етап и двата въпроса не получават отговор, въпреки че касаят пряко бургазлии. Вятърът на промяната може да задуха откъм поста на новия-стар директор на порта Диян Димов. Той тепърва ще трябва да нищи посоката, в която да завие пристанището през следващата година, така че всички да бъдат доволни.
Бургазлии на този етап се радват и на малкото. Пристанището е отворено след толкова дълго чакане, че нищо друго няма значение. А Бургас вече живее с лице към морето.
Нищо, че лицето не е много красиво. 
