Автор: Мартин Карбовски
Аз също обичам Б.Б. Но той ми изневерява с Любица К. И вече това не се търпи.
Обяснението на един премиер към една журналистка в любов е нещо доста лично, съкровено и истинско. Но и показва докъде са стигнали журналистите, за да получат гостуване.
Журналистите, особено журналистКите, се молят на колене пред властта и „интересните на деня“, за да имат гост. Няма да повярвате - то са обяснения, молби, любови, клетви. Това е адът на журналистиката – политиците са вече по-малко от журналистите на брой и трябва да им се прави фелацио, за да дойдат в студиото. А като дойдат в студиото пак трябва да им правите фелацио. Някои журналисти пък правят номера – на предварителната среща правят фелацио, после в ефир правят суплес (хватка от борбата), ругаят госта си, правят му рейтинг чрез скандал. Това също е фелацио, защото е уговорено. Някои журналисти, по отраканите, правят само масаж. Но пак с облекчаване.
Пиша ви от кухнята. Имам един принцип – да не се срещам за предварителни разговори с политици. Нарушавам го, макар и рядко. Опитвам се да не им обещавам любов. Ал Пачино пише в биографията си, че всяко интервю е една малка война. Така трябва да бъде. Нежното отношение към политиците е журналистическо извращение. Това е като мазните борби – правиш се, че се борите, той все ти се изплъзва…
Затова е по-добре да се снимат цигани. Вие мислите, че снимам цигани, защото ми харесва ли?!
Убеден съм, че един водещ трябва да е учтив към госта си. Дори да го остави да лъже, когато водещия няма доказателства за обратното. В края на краищата това, което получава зрителят са послания и всеки има право на тях. Зрителят трябва да мисли какво вижда и чува. Да е обективен. Журналистът върши еднакво лоша работа, ако подава на политика уговорени въпроси и ако го пита настойчиво:
„гей ли си, а? аха, гей си, казаха ми едни хора, че си гей! признай си! гей ли си!“
И Евгени Минчев да си – ще се ядосаш.
Журналистите са зависими от политиците. Не толкова, че правят заедно далавери, колкото че ако се опитат да са обективни, властта може да се разсърди, дори и без да си я псувал на майка.
Волен Сидеров явно ми е сърдит, защото му задавах въпроси от Фейсбук. Дано да не е това. Повечето въобще не идват в студиото ми, защото не водя предварителни разговори. Страхувам се такива разговори да не заприличат на фелацио. От друга страна не съм никакъв герой в борбата за истината – такива стават тези, които канят госта си, за да го псуват.
Аз бих искал да поканя Любица да обясни защо един журналист трябва да е влюбен в един политик като в Левски?! За да му дойде политикът на гости?! Само това ли? Бойко, тя те лъже, тя не те обича, ние те обичаме повече, ела при нас!!! Моля те!
И бих искал да питам Патрашкова – защо, когато ББ беше на власт, смело показваше разговорите от флашките, а сега се отказа да даде разговорите от новите флашки? Защото такива флашки явно има. Но явно ББ е по-страшен, като не е на власт. Трябва да има конкретика и логика в журналистиката. Любов не трябва да има. Забранена е.
И по-добре ББ да отиде в предаването „Предай нататък“ и да се разплаче за съдбата на Любица, отколкото да си пишат такива неща. Ами просто не мога да повярвам, чувствам се излъган, разберете!:)
Искам да съм ужасен – трябва всички журналистки, които са правили фелацио на премиери, министри и президенти да се оттеглят от професията. Говоря за истинско, реално фелацио по кабинети, върху бюра, самолети и уединени вили в планината. Такива микрофонодържачки дават акъл и са стожери на съвестта. Ако си певица – фелациото към политик е нещо просто любопитно. Но ако си журналистка – фелациото трябва да е забранено. Стани певица, Любица. Нищо лично. Просто все пак трябва да има шибани правила в тая професия.
Напараво съм бесен. Няма само теб да те обича ББ, искам и аз. Каква несправедливост, разбирате ли?:)
Източник: lentata.com
