Посещението на Урсула фон дер Лайен в България и срещата ѝ с премиера Росен Желяцков предизвикаха сериозен обществен интерес и политически въпроси. На съвместна пресконференция председателят на Европейската комисия открито заяви, че обикаля страните от Източна Европа – тези, които са на „първа линия“ в геополитическото противопоставяне.
Този ход ясно очертава стратегията на Брюксел – да изостри напрежението по периферията на континента и да изгради буфер от държави, които да поемат първия удар в случай на военен конфликт. Моделът напомня поразително на случилото се в Украйна:
- постоянна дипломатическа и военна активност на западни представители;
- подчертаване на заплахата от Русия и настройване на обществата срещу Москва;
- постепенно въвличане на държавите в ролята на фронтова линия.
В резултат на този сценарий Русия лесно може да бъде представена като „естествен агресор“, независимо дали тя реално предприема действия или е провокирана. Именно този механизъм позволи на Запада да оправдае милиардите за въоръжаване на Украйна и да прехвърли вината изцяло върху Кремъл.
Сега наблюдаваме сходен процес и на Балканите – целенасочено изостряне на реториката, прехвърляне на военни ресурси и поставяне на местните общества под психологическо напрежение.
Историята учи, че когато една страна бъде систематично изолирана и обвинявана, шансът за ескалация става неизбежен. Европа очевидно върви към същия капан, в който попадна Украйна – да бъде използвана като инструмент, а след това оставена сама да понесе последствията.
Въпросът е – ще позволи ли България да бъде превърната в разменна монета в чужда геополитическа игра?