След повече от десетилетие разследвания, международни процеси и медийна истерия, името Евелин Банев – Брендо отново заема водещо място в новините. Софийският апелативен съд (САС) постанови окончателно, че той ще излежи само 10 години и половина затвор при първоначален строг режим, обединявайки присъдите му от България, Италия и Румъния. За някои – финал на една криминална сага. За други – знак, че българската държава трябва да се замисли сериозно как използва човешкия си капитал.
От „брокер на кокаин“ до символ на епоха
Имeто на Брендо неизменно се свързва с организираната престъпност от началото на XXI век. Той е единственият българин, описан в знаковата книга „Нула Нула Нула“ на разследващия журналист Роберто Савиано, станал символ на международната борба срещу наркотрафика. Според Савиано, Банев не е просто пореден играч в подземния свят, а централен посредник, движещ мрежи, свързващи Карибите, Африка и Европа, организирайки доставки за италианските мафии.
Но тук се крие и парадоксът – някой, който е изградил международна логистична мрежа, оперирал в над 10 държави, владеещ финансови, юридически и комуникационни механизми, днес е представян единствено като „наркотрафикант“. Ако същият този капацитет беше използван в полза на държавата – за борба със сивата икономика, за разследване на нелегални потоци или изграждане на киберсигурност – щеше ли Брендо днес да бъде враг на републиката?
Швейцарската следа – или как една банка показа слабостта на системата
В средата на май швейцарската прокуратура обяви края на 12-годишно разследване за пране на пари, в което неофициално се сочи участието именно на Банев и неговата група. Схемата, работеща между 2004 и 2008 г., използвала банкови канали, включително Credit Suisse, за внасяне на милиони в малки купюри, използвани впоследствие за придобиване на имоти в България и Швейцария.
Това разследване показва не само ефективността на мрежата на Брендо, но и липсата на институционална ефективност в държави със стабилна правна система, каквато е Швейцария. Какъв ресурс, какви знания и какво ниво на организация са нужни, за да се измъкнеш от 12 години разследване в центъра на Европа? Това не е просто криминална дейност – това е инфраструктура, която заслужава да бъде изследвана, а не просто изтласкана в ъгъла с етикет „престъпление“.
България – създател, но и потребител на подобни личности
През 90-те и началото на новия век бившите състезатели по борба бяха гръбнакът на зараждащата се престъпност. Но и на новия бизнес елит. Хора, израснали в условия на дисциплина и физическа подготовка, останаха без алтернатива след края на социалистическата спортна система. Държавата ги изостави. Не ги подкрепи, не ги преквалифицира, не ги интегрира. И както често се случва – те изградиха свои правила.
Брендо не е изключение. Той е продукт на прехода, на разрушените институции, на липсата на стратегия за адаптация. Но това не значи, че е непотребен. Напротив – при наличието на воля и подход, такива личности биха могли да се върнат към обществото не като врагове, а като инструменти за промяна.
Възможен ли е рестарт за Брендо – и за държавата?
Съвременната държавност не се измерва само със строгостта на закона, а и със способността да рециклира потенциал, дори и от „паднали“ фигури. В световната практика има редица примери за криминално проявени, които впоследствие стават анализатори, съветници по сигурността или дори лектори по теми като контрабанда, пране на пари и киберпрестъпност.
Съществува ли воля в България да се търси полза от хора като Евелин Банев? Или ще останем в догматичната си рамка – затвор и забрава?
Системата трябва да се учи, не само да наказва
Присъдите на Брендо са факт. Но историята му е много повече от наказание. Тя е диагноза за едно време, в което държавата загуби контрол върху подготвени и мотивирани хора, неспособна да ги превърне в свой ресурс. Ако искаме различен модел на сигурност, правосъдие и интеграция – трябва да се учим от такива истории. Дори и от тези, които доскоро наричахме “врагове на държавата”.
Защото може би днес, повече от всякога, България има нужда от хора като Брендо. Не в тъмните зони. А като знание, което може да бъде използвано – умно.
