

Мариана Илиева е споделяла, че научила за разстрела на брат си Жоро в Приморско. Обадили й се по телефона и тя трябвало да съобщи на майка си. “Изчаках да се събуди и й казах на сутринта. Същото се получи и с Васил. Тогава пак аз трябваше да й кажа”, спомня си сестрата на висаджийските босове.
Васил е застрелян няколко часа след като майката празнува рождения си ден заедно с приятелка. По-късно баба Венка признава, че в мига, когато телефонът звъннал посред нощ, я пронизала ужасяваща мисъл. Майчиното предчувствие се оказало вярно.
Мариана не се интересува дали се разследват убийствата на братята й. Не знае водят ли се въобще някакви дела, докъде са стигнали. Категорична е, че след като се е случило най-лошото, нищо друго вече няма значение. Никога не е мислила да търси възмездие. Дори през ум не й е минавало, въпреки голямата мъка, която не може да надмогне. Убедена е, че никога няма да стане ясно кой и защо ги е убил.
БЛИЦ