В България има повече от пет хиляди населени места. Повечето от тях са създадени там, където има вода — по долини, край дерета, върху речни тераси. Така е от векове. Тракийските селища, римските градове, възрожденските махали — всички са поставени в долове и по течения, защото водата е била живот.
А днес същата тази вода се използва като обвинение. Когато реката прелее, медиите не търсят природната причина, а човека, когото могат да извадят виновен пред камерата.
Половин България е построена в дерета. София е в коритото на Искър и Перловска река, Перник е върху Струма, Благоевград – също. Смолян е буквално в тясна планинска клисура, през която тече Черната река. Пловдив, Пазарджик, Хасково, Димитровград – всички стоят край Марица. Велико Търново е кацнал върху завой на Янтра. Враца – върху река Лева. Ямбол и Елхово са до Тунджа. Габрово, Троян, Ловеч и Тетевен са в долините на Осъм. Карлово и Калофер – в дерето на Стара планина. Казанлък – върху подножието на долина, прорязана от десетки малки дерета. Дори Варна и Бургас стоят върху езерни и речни тераси, коригирани с канали и колектори.
Всяко от тези места има улици, мостове, сгради, канализация, изградени върху някогашни дерета.
Никой не нарича това „престъпление“.
Когато в Царево, Лозенец и Приморско реките преляха, новините говореха за „циклон Барбара“ и „проливни валежи“.
Когато същата стихия, с още по-голяма сила, удари Елените, заглавията внезапно се промениха: „строителство в корито“, „незаконни постройки“, „бетон в дерето“.
Сякаш природата в Царево е законна, а природата в Елените – престъпна.
Това не е журналистика. Това е удобен сценарий за институции, които търсят изход от собствената си безотговорност.
Истината е проста – България е планинска страна с разчленен релеф. Почти всяко селище е в долина. Когато завали 300 литра на квадратен метър за няколко часа, водата няма къде да отиде. Тя следва най-ниското – дерето, пътя, улицата. Това не е следствие от строителството, а от гравитацията.
А когато деретата не са почиствани, горите са изсечени и няма система за предупреждение – настъпва бедствие. Не защото някой е строил, а защото държавата не е поддържала.
В Елените има изграден колектор – 20 метра широк, 2 метра висок, 700 метра дълъг. Той е проектиран и работил три десетилетия без проблем. При този валеж обаче и десет такива колектора не биха издържали. Това е физика, не вина. Но въпреки това, държавата избра най-лесното – да посочи с пръст, вместо да си признае, че не е предвидила и не е подготвена.
Във всеки град в страната има десетки подобни места. Улица „Мария Луиза“ в София е над старо дере. Центърът на Севлиево – също. В Смолян половината сгради са на стари речни корита, укрепени с подпорни стени. В Пазарджик десетки къщи са на първа линия на Марица. В Асеновград деретата слизат от планината направо през дворовете. Никой не обвинява тези хора, че „строили в корито“. Защото всички знаят, че така е устроена България.
Но когато държавата трябва да прикрие липсата на поддръжка и превенция – се намира удобен виновен. И този път това бяха Елените.
Двойният стандарт не е в природата, а в начина, по който я обясняваме.
Едно и също количество вода, едно и също бедствие – но две различни истории. Едната започва с „циклон Барбара удари Южното Черноморие“. Другата – с „бетон в коритото“. Едната оправдава държавата, другата я оневинява чрез обвинение.
А всъщност природата няма политика. Само хората имат.
Докато медиите продължават да превръщат природните процеси в сензации, а институциите да ги използват като алиби, ще се повтаря едно и също. Ще се лее вода, ще се леят обвинения и накрая пак няма да има виновни. Само хора, които ще трябва сами да си разчистят калта – буквално и преносно.
