Днес е Голяма задушница. Тя се чества винаги в събота – денят, който в църквата е определен за ден на покойниците. Богослужението е с молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която се прави обща панихида. Камбаната бие траурно, с отмерен удар.
Може би също толкова траурно е положението и с Бургас, що се касае до гробищния парк. Пробвали ли сте да стигнете до там с градския превоз? Ако се наложи да пътувате от Меден рудник, за да отдадете почит на близък човек, единствената възможност е да се качите на автобус номер 211. Не че той ходи до гробищата, но да кажем, че спира недалеч от мястото. Времето за пътуването пък, в зависимост от натовареността на движението, ще отнеме между 40 минути и един час, плюс 10- ина минути ходене пеша от спирката до самия парк. Препоръчително е, ако все пак сте се решили на тази смела крачка, да си носите водичка и нещо за хапване. Че ако случайно попаднете и някое задръстване…
Одисеята обаче съвсем не свършва до тук. За да стигнете до гробищата, желателно е да бъдете с обувки с равна подметка. Алеите са в толкова окаяно състояния, дупките по тях следват една след друга. Така че, ако някоя дама е решила да отиде „на токчета”, съвсем не е сигурно, че ще се прибере обратно в къщи директно, без да е минала през най- близкия обущар.
Ако пък сте решили да изберете по- бързия и удобен (поне на пръв поглед) вариант и заложите на личния си автомобил, пак трябва да бъдете изключително осторожни. Зейналите ями по алеите в „Гробищен парк” – Бургас само чакат своята „плячка”. Готови са я да погълнат някоя гума, я да изкривят някоя джанта, я пък решили да направят и някой по- голям зулум. Виж, шофьорите са по- облагодетелствани от пешеходците. За тях предвидливи търговци са помислили, тъй като в непосредствена близост има автосервиз, а за клетите хорица, които си нямат собствен превоз, обущар- друг път.
Така че, като стигнете до гроба на близък или роднина, помолете го да ви прости. Че сте искали да подадете преди обяд (както повеляват религиозните вярвания), но не сте успял да стигнете навреме. Че сте искали да му занесете 2 карамфила, но вместо това вас за ви занесли в болницата- я с изкълчен глезен, я с някоя друга „лека” контузия. Или пък просто сте искали да си поговорите със споминалия се, но вместо с него, наложително е било да споделите болката си с… монтьора.
Днес е Голяма задушница. Тя се чества винаги в събота – денят, който в църквата е определен за ден на покойниците. Богослужението е с молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която се прави обща панихида. Камбаната бие траурно, с отмерен удар.
Може би също толкова траурно е положението и с Бургас, що се касае до гробищния парк. Пробвали ли сте да стигнете до там с градския превоз? Ако се наложи да пътувате от Меден рудник, за да отдадете почит на близък човек, единствената възможност е да се качите на автобус номер 211. Не че той ходи до гробищата, но да кажем, че спира недалеч от мястото. Времето за пътуването пък, в зависимост от натовареността на движението, ще отнеме между 40 минути и един час, плюс 10- ина минути ходене пеша от спирката до самия парк. Препоръчително е, ако все пак сте се решили на тази смела крачка, да си носите водичка и нещо за хапване. Че ако случайно попаднете и някое задръстване…
Одисеята обаче съвсем не свършва до тук. За да стигнете до гробищата, желателно е да бъдете с обувки с равна подметка. Алеите са в толкова окаяно състояния, дупките по тях следват една след друга. Така че, ако някоя дама е решила да отиде „на токчета”, съвсем не е сигурно, че ще се прибере обратно в къщи директно, без да е минала през най- близкия обущар.
Ако пък сте решили да изберете по- бързия и удобен (поне на пръв поглед) вариант и заложите на личния си автомобил, пак трябва да бъдете изключително осторожни. Зейналите ями по алеите в „Гробищен парк” – Бургас само чакат своята „плячка”. Готови са я да погълнат някоя гума, я да изкривят някоя джанта, я пък решили да направят и някой по- голям зулум. Виж, шофьорите са по- облагодетелствани от пешеходците. За тях предвидливи търговци са помислили, тъй като в непосредствена близост има автосервиз, а за клетите хорица, които си нямат собствен превоз, обущар- друг път.
Така че, като стигнете до гроба на близък или роднина, помолете го да ви прости. Че сте искали да подадете преди обяд (както повеляват религиозните вярвания), но не сте успял да стигнете навреме. Че сте искали да му занесете 2 карамфила, но вместо това вас за ви занесли в болницата- я с изкълчен глезен, я с някоя друга „лека” контузия. Или пък просто сте искали да си поговорите със споминалия се, но вместо с него, наложително е било да споделите болката си с… монтьора.
