През едно юлско утро аз бях там…
…търсех любов…
С величието на настъпващия ден
и красивото слънце…
…Под звуците
на първата песен на птиците
аз напуснах дома…
С този рефрен се поздравиха стотиците, събрали се на бургаския бряг, за да посрещнат първото юлско утро, макар този път и без Джон Лоутън.
Тълпи от хора започнаха да се струпват на плажа още към 20:30 ч. на 30 юни. Необикновено оживена беше и бургаската гара. В 21:30 ч. бързият влак София-Бургас докара множество младежи, въоръжени с раници и бутилки бира, които още преди да са зърнали морето, вече пееха известната песен на Юрая Хип. 
Най-много народ се събра около моста, където беше издигната и сцената. А на нея един след друг излязоха Black Fire, Black Romance, No Station Station, Chained Rose, D' Family, МАГИСТРИ - Евгени Дайнов, МАГИСТРИ - Евгени Дайнов, Джанго Зе, Васко Кръпката и Подуене Блус Бенд, СТОКХОЛМ, THE POMORIANS, Rock up.
[caption id="attachment_19226" align="alignleft" width="300" caption="Васко Кръпката обра овациите с "Кучето на крайния квартал""]
[/caption]
Купон обаче течеше по цялата пясъчна ивица, където част от заведенията бяха решили точно днес да работят денонощно. Смесицата от различни стилове музика – някои, от които напълно несъвместими - явно не притесняваше никого и всички видимо се забавляваха.
От началото на Централния плаж, та чак до края на Северния намигаха огньове, заобиколени от приятелски компании. Някои бяха решили да си създадат допълнителен уют и разпъваха палатки или вадеха спални чували, други – почитатели на по-екстремните изживявания – лягаха направо на пясъка.
Цяла нощ хартиени фенери бяха пускани от брега и отлитаха към звездите.
[caption id="attachment_19227" align="alignright" width="300" caption="Как може Джулай без бира..."]
[/caption]
По плажната ивица можеха да се видят хора на всякаква възраст – от тинейджери до съвременници на хипи поколението. Всички те бяха обединени от едно общо желание – да станат част от магията на Джулай Морнинг. Събитие, чиято философия едва ли беше ясна на всички. Основание за такова съмнение даде фактът, че на места можеха да се чуят ритми, меко казано невписващи се в традиционната представа за хипи идеологията. Наред с “July morning” от 1971 г. и класиката на Васко Кръпката „Кучето от крайния квартал” можеха да се чуят доста по-нови техно парчета, преливащи в ламбада и лабамба, та стигащи до констатацията на Галена „Ди Джеят ме издаде” и въпросът, който тормози колежката й Джена: „Кой си ти?”.
И макар смесицата от различни стилове да се превръщаше на моменти в пълна какофония, точно в 5:37 ч., когато първите слънчеви лъчи се показаха и огненото кълбо изплува от морето, всички забравиха различията и впериха поглед в хоризонта.
А може би точно това е смисълът на Джулай – всички да се обединят в различията си – да правят любов, а не война – между другото имаше и такива...
