Най-голямата награда за нас беше, когато две дечица искаха да останат да живеят в резервата
Д-р Петър Янков е еколог към природозащитен център „Пода“ на Българско дружество за защита на птиците. Вчера в Бургас бе проведена обща среща на Обществения съвет за Атанасовско езеро за създаването на подходящи гнездящи места на местните видове птици. Какво се случва на другия резерват – „Пода“, по пътя за Созопол, разкрива един от най-опитните еколози у нас.
- Д-р Янков, с какво „Пода“ е толкова уникално място, че привлича толкова много птици?
- Първо, защото самата местност е като птица Феникс, възкръснала от пепелта, тъй като до 1973 тук са били окислителните басейни на „Нефтохим“. Казано с по-прости думи, това е било сметището на завода. Тогава са изгребали блатото и са го постлели с глина и са депонирали нефтените отпадъци. Нефтът е несъвместим с живота, тук е било мъртва зона. Чак след като било изоставено мястото природата е запонала да се възстановява сама, най-вече благодарение на тръстиката. Тя е много мощен пречистващ фактор за води. Но и сега ако копаем на около метър и половина започват да излизат цветните нефтени кръгчета.
- Това не е ли малко парадокс, бивша мъртва зона да се е превърнало в любимо място за живот?
- В момента екосистемата сама се е стабилизирала, има си риба и всякакви други животни, минали са 40 години от тогава. Фактът, че гнездят корморани и че във водата има непрекъсанто птици, показва, че тя се е изчистила. Ако например един лебед или патица се омаже с нефт с тях е свършено.
Друг интересен факт, че през 1989 от БДЗП предложихме това блато да стане защитена територия. Веднага беше защитено и ни беше възложено официално да го стопанисваме. Така е до днес. Любопитното тук е, че мястото е имало огромен късмет, че тогава сме го предложили, защото ако до този момент не беше защитено, днес едва ли бихме могли да го опазим.
- Какво би се случило?
- Щяха да го запълнят с инертни материали, едни прекрасни складове и халета, близо до пристанището, големия град и международен път. Абсурд е да бъде оставено на природата. А всъщност това е една от най-ценните природни територии на Европа, защото на 1 кв.км. площ, а „Пода“ е точно 100.7 хектара, са установени една четвърт от всички видове птици в Европа и над 60.5% от всички видове у нас. България е 111 хил. кв. км и се срещат 420 вида птици, а „Пода“ е 1 кв.км. и приютява 280 вида.
- Кое благоприятства за това?
- Причините са много, но на картата се вижда най-добре. „Пода“ е най-западната точка на Черно море. За птиците това е от огромно значение, защото при миграция те избягват да летят над открито море и се събират тук като във фуния. Другата причина е, че Бургас е единственото място в България, където са запазени три големи езера, а с Поморийското езеро и морето стават общо 5 големи водоема с различни видове води.
- Съумява ли човешкият фактор да си опази тези дадености?
- Трудно е, защото толкова близо до града мястото е подложени на редица въздействия от страна на човека, все още влизат незаконно, които добиват някакви „природни ресурси“. Риболовци влизат, за да ловят блатни или морски червеи, вадят разни растения, също за стръв. Голям проблем също е и това, че в морето, покрай защитената територия, непрекъсанто се лови риба с мрежи. Много птици се гмуркат под водата да се хранят, оплитат се в мрежите и се удавят.
- Има ли някой вид птица, който да обитава само „Пода“ и да не среща в останалите езера?
- При птиците това е трудно, те са най-подвижните животни, но има една птица, която е намерена за първи път в България на „Пода“ и не е срещана все още никъде другаде. Това е т.нар. рифова чапла, един екзотичен вид птица от Близкия изток, която е виждана у нас само тук. Вероятно е дошла от Турция.
- Какво се случва с розовото фламинго, което беше дошло преди 3 години?
- Все още го има, дори са 4-5 птици, но най-много обича северната част на Атанасовското езеро. Оттам идват и посещават „Пода“, Поморийското езеро и по-плитките места с ракообразни, с които се хранят. Преди около месец бе забелязано едно до наблюдателницата. Миналата година пък 12 фламинги долетяха от северопзапад и кръжаха 20 минути над залива на Форос. За съжаление точно тогава имаше една лодка там и заради това не кацнаха.
- А увеличават ли или намалят посетителите в природозащитния център?
- Увеличават се, интересно им е. На мен лично ми е направил впечатление един любопитен факт – много бургазлии откриват мястото и са възхитени. Най-странна ми е реакцията им, когато се чудят на себе си, че досега не са знаели, че тук е толкова красиво и приветливо място. Често се случва и деца да водят родителите си, след като вече са посетили центъра с класа. Веднъж дошъл човек тук, после задължително се връща.
- Имате доста отличия на„Пода“, коя е най-голямата Ви награда?
- Така е, имаме доста награди, включително и международни като статуетката със сокола на фондация „Хенри Форд“, на немските туроператори и др. Но най-голямата награда за нас беше миналата година, когато в една седмица, две дечица казаха почти едно и също нещо – и двете искаха да живеят на „Пода“. Просто беше невероятно, това за нас е най-голямата награда, защото те не осъзнават инвестициите и непрекъснатата борба за опазването на това нещо.
- Новоизградената велоалея ще подпомогне ли допълнително туристическия интерес?
- Ами велоалеята както положителни, така и отрицателни страни. Ние лично приехме и подкрепихме общината за този проект, защото все пак това е много важна част от градската мобилност на Бургас. Очакваме и посетители да идват с велосипеди. Но в същото време има и случаи, когато хората, минавайки толкова близо до защитената територия, особено сега, когато не е израснала растителността, безпокоят птиците. В момента сме направили една табела в един уязвим участък, с която ги молим да не спират в него. Защото когато спрат да си починат и всичко излита. Ние също ще посадим естествен екран на мястото и се надявам с времето да изчезне този проблем.
- Вие лично ставал ли сте свидетел на някакви абсурди между птиците тук?
- Да, често се случват интересни неща. Сещам се например тук в района има двойка морски орли, която всеки ден се появява в защитената местност, както и пеликаните. Веднъж един млад морски орел реши, че може да си похапне пеликан. Нападна един и го гони може би около 5 минути. Разбира се, без успех, пеликанът въпреки едрината си, е много бърза птица и добър летец и му избяга. В същото време възрастни орел и пеликан бяха застанали на 2 метра един от друг и чистиха перата, въобще не си обръщаха внимание. Интересеното е, че възрастната птица вече е научила, че няма смисъл да си хаби енергията за нещо, което нито ще може да го хване, нито да го вдигне. Докато младокът бе решил, че морето е до колене.
- Не се ли застрашават взаимно някои видове, например редкият пъстър смок, който е в Червената книга, не е ли уязвим от морския орел?
- Единственият хищник, който може да изтреби жертвите си до крак, е човекът. Например един скален орел никога не може да унищожи зайците, с които се храни. Той ги яде и в един момент те ще останат малко, че той за да ги открие и изяде, ще изхаби толкова енергия, колкото после няма да възстанови от един заек. Тогава той постъпва по два начина, или отива на друго място или минава на друга храна. През това време заекът се възстановява. По този начин природата сама не може да си заличи видовете. Тя е велика и ние можем само да вземем пример от нея.
В тази връзка и при нас има инетерсен пример. Белият ангъч (кръстоска между патица и гъска) гнезди под земята и в кухини и дори често в стари входове на дупки на лисици и язовци. И се е случвало в едно леговище да живеят лисица и ангъч, без тя да го закача. Същия аналогичен случай го има и при други видове като сокола скитник и червеногушата гъска, които също гнездят на метри един от друг. Ако соколът я срещне на километри встрани няма да и прости, но до гнездото не я закача.
- Орнитолозите как си ги обяснявате тези феномени, ако можем така да ги наречем?
- Много сме мислили, нашето обяснение е такова, че хищниците по принцип ловуват колкото се може по-далеч от леговишето си. Това означава, че те имат и по-голяма ловна територия и ресурс. Хората сме същите, ние също се бием за територии, което е безумие. Най-умен е този, който продава стоките си върху най-голяма площ. Можеш да живееш на мъчника територия като Япония, но като продаваш „Хитачи“-тата и „Мицубиши“-тата по целия свят, ти си най-големият. Обаче примитивно мислещите хора мислят, че територията им трябва да е много по-голяма. И при хищниците го има същото, затова той не лекува близо до леговището си.
- Какви други интересни животни има на „Пода“?
- Всъщност най-интересните, колкото и да е странно, не са птици. Единият обитател е т.нар. етруската земеровка, която е най-дребното живо същество на Земята, което ражда и кърми малки. Достига до 4 см дължина и тежи 1,8 грама. Земеровката прилича на мишка, но не е гризач, храни се с паячета и червеичета, тя е хищник.
- Как се забелязва такова нещо?
- Никой от нас не го е виждал, намирали сме го в остатъци от храна на сова. Тя ги хваща през нощта, защото земеровката е нощно животно. Ако не се храни през 15-20 минути умира от глад. Намирано е в България 6-7 пъти, единият от тях е на „Пода“.
Друг интересен вида на пода е рибата триигла бодливка, тя е масова тук, но другаде в България почти я няма и е в ключена в Червената книга. Интересна е с това, че си прави гнезда с водорасли под водата. Женската снася хайвера в тях докато мъжкия плува наоколо и ги пази от по-големите рибида не ги изядат.
Кой ли знае колко още загадки има, неразкрити за самите нас, има три вида птици, братовчеди на жеравите, които се наричат пъстружки. Те са с изключително потаен начин н а живот и почто не могат да се видят. В най-добрия случай могат да се чуят обажданията им от тръстиките. Едната от тях – малката пъстружка вероятно е изчезнала, при последните преброявания и картирания на птиците в България, е е забелязана никъде.
- А кое е най-голямото животно на „Пода“?
- Пеликанът. Размахът на крилата му е 2,4 метра, когато е кацнал и е наблизо, е на ръст колкото 5-годишно дете. Морският орел също е сред най-големите обитатели на резервата.
Д-р Петър Янков е еколог към природозащитен център „Пода“ на Българско дружество за защита на птиците. Вчера в Бургас бе проведена обща среща на Обществения съвет за Атанасовско езеро за създаването на подходящи гнездящи места на местните видове птици. Какво се случва на другия резерват – „Пода“, по пътя за Созопол, разкрива един от най-опитните еколози у нас.
- Д-р Янков, с какво „Пода“ е толкова уникално място, че привлича толкова много птици?
- Първо, защото самата местност е като птица Феникс, възкръснала от пепелта, тъй като до 1973 тук са били окислителните басейни на „Нефтохим“. Казано с по-прости думи, това е било сметището на завода. Тогава са изгребали блатото и са го постлели с глина и са депонирали нефтените отпадъци. Нефтът е несъвместим с живота, тук е било мъртва зона. Чак след като било изоставено мястото природата е запонала да се възстановява сама, най-вече благодарение на тръстиката. Тя е много мощен пречистващ фактор за води. Но и сега ако копаем на около метър и половина започват да излизат цветните нефтени кръгчета.
- Това не е ли малко парадокс, бивша мъртва зона да се е превърнало в любимо място за живот?
- В момента екосистемата сама се е стабилизирала, има си риба и всякакви други животни, минали са 40 години от тогава. Фактът, че гнездят корморани и че във водата има непрекъсанто птици, показва, че тя се е изчистила. Ако например един лебед или патица се омаже с нефт с тях е свършено.
Друг интересен факт, че през 1989 от БДЗП предложихме това блато да стане защитена територия. Веднага беше защитено и ни беше възложено официално да го стопанисваме. Така е до днес. Любопитното тук е, че мястото е имало огромен късмет, че тогава сме го предложили, защото ако до този момент не беше защитено, днес едва ли бихме могли да го опазим.
- Какво би се случило?
- Щяха да го запълнят с инертни материали, едни прекрасни складове и халета, близо до пристанището, големия град и международен път. Абсурд е да бъде оставено на природата. А всъщност това е една от най-ценните природни територии на Европа, защото на 1 кв.км. площ, а „Пода“ е точно 100.7 хектара, са установени една четвърт от всички видове птици в Европа и над 60.5% от всички видове у нас. България е 111 хил. кв. км и се срещат 420 вида птици, а „Пода“ е 1 кв.км. и приютява 280 вида.
- Кое благоприятства за това?
- Причините са много, но на картата се вижда най-добре. „Пода“ е най-западната точка на Черно море. За птиците това е от огромно значение, защото при миграция те избягват да летят над открито море и се събират тук като във фуния. Другата причина е, че Бургас е единственото място в България, където са запазени три големи езера, а с Поморийското езеро и морето стават общо 5 големи водоема с различни видове води.
- Съумява ли човешкият фактор да си опази тези дадености?
- Трудно е, защото толкова близо до града мястото е подложени на редица въздействия от страна на човека, все още влизат незаконно, които добиват някакви „природни ресурси“. Риболовци влизат, за да ловят блатни или морски червеи, вадят разни растения, също за стръв. Голям проблем също е и това, че в морето, покрай защитената територия, непрекъсанто се лови риба с мрежи. Много птици се гмуркат под водата да се хранят, оплитат се в мрежите и се удавят.
- Има ли някой вид птица, който да обитава само „Пода“ и да не среща в останалите езера?
- При птиците това е трудно, те са най-подвижните животни, но има една птица, която е намерена за първи път в България на „Пода“ и не е срещана все още никъде другаде. Това е т.нар. рифова чапла, един екзотичен вид птица от Близкия изток, която е виждана у нас само тук. Вероятно е дошла от Турция.
- Какво се случва с розовото фламинго, което беше дошло преди 3 години?
- Все още го има, дори са 4-5 птици, но най-много обича северната част на Атанасовското езеро. Оттам идват и посещават „Пода“, Поморийското езеро и по-плитките места с ракообразни, с които се хранят. Преди около месец бе забелязано едно до наблюдателницата. Миналата година пък 12 фламинги долетяха от северопзапад и кръжаха 20 минути над залива на Форос. За съжаление точно тогава имаше една лодка там и заради това не кацнаха.
- А увеличават ли или намалят посетителите в природозащитния център?
- Увеличават се, интересно им е. На мен лично ми е направил впечатление един любопитен факт – много бургазлии откриват мястото и са възхитени. Най-странна ми е реакцията им, когато се чудят на себе си, че досега не са знаели, че тук е толкова красиво и приветливо място. Често се случва и деца да водят родителите си, след като вече са посетили центъра с класа. Веднъж дошъл човек тук, после задължително се връща.
- Имате доста отличия на„Пода“, коя е най-голямата Ви награда?
- Така е, имаме доста награди, включително и международни като статуетката със сокола на фондация „Хенри Форд“, на немските туроператори и др. Но най-голямата награда за нас беше миналата година, когато в една седмица, две дечица казаха почти едно и също нещо – и двете искаха да живеят на „Пода“. Просто беше невероятно, това за нас е най-голямата награда, защото те не осъзнават инвестициите и непрекъснатата борба за опазването на това нещо.
- Новоизградената велоалея ще подпомогне ли допълнително туристическия интерес?
- Ами велоалеята както положителни, така и отрицателни страни. Ние лично приехме и подкрепихме общината за този проект, защото все пак това е много важна част от градската мобилност на Бургас. Очакваме и посетители да идват с велосипеди. Но в същото време има и случаи, когато хората, минавайки толкова близо до защитената територия, особено сега, когато не е израснала растителността, безпокоят птиците. В момента сме направили една табела в един уязвим участък, с която ги молим да не спират в него. Защото когато спрат да си починат и всичко излита. Ние също ще посадим естествен екран на мястото и се надявам с времето да изчезне този проблем.
- Вие лично ставал ли сте свидетел на някакви абсурди между птиците тук?
- Да, често се случват интересни неща. Сещам се например тук в района има двойка морски орли, която всеки ден се появява в защитената местност, както и пеликаните. Веднъж един млад морски орел реши, че може да си похапне пеликан. Нападна един и го гони може би около 5 минути. Разбира се, без успех, пеликанът въпреки едрината си, е много бърза птица и добър летец и му избяга. В същото време възрастни орел и пеликан бяха застанали на 2 метра един от друг и чистиха перата, въобще не си обръщаха внимание. Интересеното е, че възрастната птица вече е научила, че няма смисъл да си хаби енергията за нещо, което нито ще може да го хване, нито да го вдигне. Докато младокът бе решил, че морето е до колене.
- Не се ли застрашават взаимно някои видове, например редкият пъстър смок, който е в Червената книга, не е ли уязвим от морския орел?
- Единственият хищник, който може да изтреби жертвите си до крак, е човекът. Например един скален орел никога не може да унищожи зайците, с които се храни. Той ги яде и в един момент те ще останат малко, че той за да ги открие и изяде, ще изхаби толкова енергия, колкото после няма да възстанови от един заек. Тогава той постъпва по два начина, или отива на друго място или минава на друга храна. През това време заекът се възстановява. По този начин природата сама не може да си заличи видовете. Тя е велика и ние можем само да вземем пример от нея.
В тази връзка и при нас има инетерсен пример. Белият ангъч (кръстоска между патица и гъска) гнезди под земята и в кухини и дори често в стари входове на дупки на лисици и язовци. И се е случвало в едно леговище да живеят лисица и ангъч, без тя да го закача. Същия аналогичен случай го има и при други видове като сокола скитник и червеногушата гъска, които също гнездят на метри един от друг. Ако соколът я срещне на километри встрани няма да и прости, но до гнездото не я закача.
- Орнитолозите как си ги обяснявате тези феномени, ако можем така да ги наречем?
- Много сме мислили, нашето обяснение е такова, че хищниците по принцип ловуват колкото се може по-далеч от леговишето си. Това означава, че те имат и по-голяма ловна територия и ресурс. Хората сме същите, ние също се бием за територии, което е безумие. Най-умен е този, който продава стоките си върху най-голяма площ. Можеш да живееш на мъчника територия като Япония, но като продаваш „Хитачи“-тата и „Мицубиши“-тата по целия свят, ти си най-големият. Обаче примитивно мислещите хора мислят, че територията им трябва да е много по-голяма. И при хищниците го има същото, затова той не лекува близо до леговището си.
- Какви други интересни животни има на „Пода“?
- Всъщност най-интересните, колкото и да е странно, не са птици. Единият обитател е т.нар. етруската земеровка, която е най-дребното живо същество на Земята, което ражда и кърми малки. Достига до 4 см дължина и тежи 1,8 грама. Земеровката прилича на мишка, но не е гризач, храни се с паячета и червеичета, тя е хищник.
- Как се забелязва такова нещо?
- Никой от нас не го е виждал, намирали сме го в остатъци от храна на сова. Тя ги хваща през нощта, защото земеровката е нощно животно. Ако не се храни през 15-20 минути умира от глад. Намирано е в България 6-7 пъти, единият от тях е на „Пода“.
Друг интересен вида на пода е рибата триигла бодливка, тя е масова тук, но другаде в България почти я няма и е в ключена в Червената книга. Интересна е с това, че си прави гнезда с водорасли под водата. Женската снася хайвера в тях докато мъжкия плува наоколо и ги пази от по-големите рибида не ги изядат.
Кой ли знае колко още загадки има, неразкрити за самите нас, има три вида птици, братовчеди на жеравите, които се наричат пъстружки. Те са с изключително потаен начин н а живот и почто не могат да се видят. В най-добрия случай могат да се чуят обажданията им от тръстиките. Едната от тях – малката пъстружка вероятно е изчезнала, при последните преброявания и картирания на птиците в България, е е забелязана никъде.
- А кое е най-голямото животно на „Пода“?
- Пеликанът. Размахът на крилата му е 2,4 метра, когато е кацнал и е наблизо, е на ръст колкото 5-годишно дете. Морският орел също е сред най-големите обитатели на резервата.
