“Не искам да се боря с държавата, та тя е длъжна да ме защитава. Но няма и да се откажа да търся правата си”. Това каза пред e-Burgas Александър Христов, който в края на миналата година осъди България в Страсбург за полицейско насилие.
Страната ни ще трябва да плати на семейство Христови сумата от 17 000 евро, като 14 500 са обезщетение, а 2 500 са разноски по делото.
Нашето правителство имаше възможност да обжалва присъдата, но на заседание на Министерски съвет беше гласувано решението на Европейския съд за правата на човека да се приеме без възражения.
И ако за управляващите случаят е приключил, то за Александър Христов битката продължава. Бургазлията заяви, че до дни делото му в Международния съд ще бъде възобновено, тъй като са открити нови доказателства по неговия случай. Освен това мъжът ще поиска от главния прокурор на Република България да разпореди образуване на досъдебно производство и разследване на лицата, нахлули в дома му.
Историята на Александър Христов прилича на истински холивудски екшън. На 17 февруари 2004 г. по обяд в дома му нахлуват маскирани полицаи от НСБОП. Причината за мащабната акция е, че мъжът е заподозрян в “помагчество” и “интелектуално подбудителство” при отпечатването на фалшиви долари. Операцията е ръководена от Бойко Борисов, в качеството му на главен секретар на МВР.
Макар Христов да не оказва съпротива, той е съборен на земята и е бит в присъствието на съпругата си и 5-годишната им дъщеря. Свидетели на случващото се са също тъщата на задържания и негови съседи.
Уплашено от разиграващата се сцена детето започва да плаче. Това изнервя един от маскираните и той насочва пистолет към момиченцето, като му крещи да млъкне. Ужасената майка се впуска да защити дъщеря си, но в този момент оръжието е опряно в нея и тя получава заповед на укроти детето си.
По думите на Александър Христов баретите са нахлули в жилището му, без да обяснят каква е причината за посещението им и без да представят съдийско разрешение за претърсване.
Обискът на дома продължава около два часа и приключва, без да са открити доказателства за престъплението, в което мъжът е обвинен.
Веднага след ареста съпругата на Христов подава оплакване до Сливенската военна прокуратура с искане за разследване на полицаите, нахлули в дома й. Жалби са подадени също до Военно-апелативната прокуратура и Върховната касационна прокуратура. Всички инстанции обаче отказват да образуват наказателно производство.
През 2007 г. бургазлията е осъден на 6 години затвор. Интересен факт е, че главният свидетел по делото е оперативният работник от НСБОП Ирина Каралеева, която води операцията на баретите в дома на Христов. Мъжът разказва, че пред съда тя е отрекла върху него да е прилагано полицейско насилие. Липсва и документът, който да докаже, че задържаният е бил бит.
В становището на Страсбургския съд е посочено, че върху Христов и семейството му е упражнен психически тормоз. Критикува се също така и липсата в българския НК на текстове, криминализиращи полицейското насилие, при които не са нанесени физически травми.
“Европейския съд прави анализ на българския Закон за МВР и на правилника за приложение на МВР и подлага на унищожителна критика тези разпоредби, които забраняват разкриването на самоличността на маскираните полицаи, участвали в такива акции”, коментира адвокат Михаил Екимджиев, водил делото на Христов в Страсбург. Юристът обясни, че според Международния съд точно тези полицаи, които често се използват за нелеп PR на МВР, получават наказателноправен имунитет. Те практически не могат да бъдат разследвани и наказвани.
Европейските съдии критикуват също така българските институции, които отказват да разследват полицейските произволия.
Що се отнася до упражняването на физическо насилие, съдът в Страсбург казва, че липсват достатъчно доказателства, които да дадат основание да се говори за такова.
Единственият документ, с който Христов може да докаже, че върху него е упражнено насилие, е Книгата за медицинско освидетелстване на задържани лица за 2004 г. Именно в тази тетрадка се записва здравословното състояние на лицата, които постъпват в ареста. Под номер 37 там е отбелязано, че задържаният е с кръвоизлив и отток на лявото око.
8 години отнема на Александър Христов да се добере до този документ. Съдействие е потърсено от бившия главен прокурор Никола Филчев, жалби са пускани до Военно-апелативна прокуратура, Върховната-касационна прокуратура, както и до всички възможни инстанции. След като отвсякъде получава отказ, мъжът се обръща към Европейския съд с молба “медицинското свидетелство” да бъде изискнано. Така от нашето правителство се иска да предостави документацията по делото на Христов. “Има един много обезпокоителен факт. Правителството ни представя в Страсбург писмо на Окръжна прокуратура, съдържащо куп документи, измежду които амбулаторен дневник, медицинска справка, като изрично е уточнено, че това са всички документи от арестантското досие на Александър Христов”, обяснява адвокат Екимджиев. “Укриването на този документ е поредната ни излагация на високо институционално ниво. Държавата ни играе като Андрешко, представяйки документи с невярно съдържание, целящи да въведат в заблуждение Европейския съд и да компрометират защитната теза.”, допълни юристът.
Именно на базата на този новооткрит документ Христов ще иска Страсбургският съд да преразгледа решението си и да признае, че върху него е упражнено и физическо насилие. Според правилата на Европейския съд, когато след постановяване на решение се открие документ, който е от решаващо значение, може да се възобнови делото и да се ревизира решението.
При срещата ни с Александър Христов той ни показва още един интригуващ документ. Разпечатка от разследване на американските тайни служби. Оказва се, че акцията за разкриване на фалшивите долари е разработка именно на “Сикрет Сървис”.
Преди десет години тези банкноти са засечени в няколко американски щата. Следите, водят до Бургас. Нашето Вътрешно министерство получава правомощията да открие базата, в която се печатат фалшивите пари.
В документа от “Сикрет Сървис” е отбелязано, че мостри от “бургаските” долари са изпратени за сравнителен анализ в САЩ. По всяка от банкнотите тече разследване, като се отбелязва и датата, на която е започнала работата по нея. Прави впечатление, че повечето банкноти са открити през 2002 г. Но доларите, намерени в Бургас, заради които Христов е арестуван, са отпечатани в края на 2003 г. Освен това според вещото лице по наказателното дело, качеството им е толкова лошо, че не би заблудило дори касиерка в чейнджбюро. Според Алексанър Христов банкнотите са подменени. “Този, който го е направил, е прикрил истинската база. След като това беше представено в съда, поискахме от съдията да се направи истински сравнителен анализ и да изпратим една мостра от бургаските банкноти в САЩ. Но ни беше отказано, защото щеше да стане международен скандал”, разказа бургазлията. Той припомни, че след тази операция Американският конгрес дари на нашето МВР сумата от 1 млн. долара за успешната операция.
Въпреки че години наред води битка с държавата, Александър Христов изказа надежда, че ще дойде време, когато гражданите ще се чувстват сигурни във собствената си страна.
Марина Костова
“Не искам да се боря с държавата, та тя е длъжна да ме защитава. Но няма и да се откажа да търся правата си”. Това каза пред e-Burgas Александър Христов, който в края на миналата година осъди България в Страсбург за полицейско насилие.
Страната ни ще трябва да плати на семейство Христови сумата от 17 000 евро, като 14 500 са обезщетение, а 2 500 са разноски по делото.
Нашето правителство имаше възможност да обжалва присъдата, но на заседание на Министерски съвет беше гласувано решението на Европейския съд за правата на човека да се приеме без възражения.
И ако за управляващите случаят е приключил, то за Александър Христов битката продължава. Бургазлията заяви, че до дни делото му в Международния съд ще бъде възобновено, тъй като са открити нови доказателства по неговия случай. Освен това мъжът ще поиска от главния прокурор на Република България да разпореди образуване на досъдебно производство и разследване на лицата, нахлули в дома му.
Историята на Александър Христов прилича на истински холивудски екшън. На 17 февруари 2004 г. по обяд в дома му нахлуват маскирани полицаи от НСБОП. Причината за мащабната акция е, че мъжът е заподозрян в “помагчество” и “интелектуално подбудителство” при отпечатването на фалшиви долари. Операцията е ръководена от Бойко Борисов, в качеството му на главен секретар на МВР.
Макар Христов да не оказва съпротива, той е съборен на земята и е бит в присъствието на съпругата си и 5-годишната им дъщеря. Свидетели на случващото се са също тъщата на задържания и негови съседи.
Уплашено от разиграващата се сцена детето започва да плаче. Това изнервя един от маскираните и той насочва пистолет към момиченцето, като му крещи да млъкне. Ужасената майка се впуска да защити дъщеря си, но в този момент оръжието е опряно в нея и тя получава заповед на укроти детето си.
По думите на Александър Христов баретите са нахлули в жилището му, без да обяснят каква е причината за посещението им и без да представят съдийско разрешение за претърсване.
Обискът на дома продължава около два часа и приключва, без да са открити доказателства за престъплението, в което мъжът е обвинен.
Веднага след ареста съпругата на Христов подава оплакване до Сливенската военна прокуратура с искане за разследване на полицаите, нахлули в дома й. Жалби са подадени също до Военно-апелативната прокуратура и Върховната касационна прокуратура. Всички инстанции обаче отказват да образуват наказателно производство.
През 2007 г. бургазлията е осъден на 6 години затвор. Интересен факт е, че главният свидетел по делото е оперативният работник от НСБОП Ирина Каралеева, която води операцията на баретите в дома на Христов. Мъжът разказва, че пред съда тя е отрекла върху него да е прилагано полицейско насилие. Липсва и документът, който да докаже, че задържаният е бил бит.
В становището на Страсбургския съд е посочено, че върху Христов и семейството му е упражнен психически тормоз. Критикува се също така и липсата в българския НК на текстове, криминализиращи полицейското насилие, при които не са нанесени физически травми.
“Европейския съд прави анализ на българския Закон за МВР и на правилника за приложение на МВР и подлага на унищожителна критика тези разпоредби, които забраняват разкриването на самоличността на маскираните полицаи, участвали в такива акции”, коментира адвокат Михаил Екимджиев, водил делото на Христов в Страсбург. Юристът обясни, че според Международния съд точно тези полицаи, които често се използват за нелеп PR на МВР, получават наказателноправен имунитет. Те практически не могат да бъдат разследвани и наказвани.
Европейските съдии критикуват също така българските институции, които отказват да разследват полицейските произволия.
Що се отнася до упражняването на физическо насилие, съдът в Страсбург казва, че липсват достатъчно доказателства, които да дадат основание да се говори за такова.
Единственият документ, с който Христов може да докаже, че върху него е упражнено насилие, е Книгата за медицинско освидетелстване на задържани лица за 2004 г. Именно в тази тетрадка се записва здравословното състояние на лицата, които постъпват в ареста. Под номер 37 там е отбелязано, че задържаният е с кръвоизлив и отток на лявото око.
8 години отнема на Александър Христов да се добере до този документ. Съдействие е потърсено от бившия главен прокурор Никола Филчев, жалби са пускани до Военно-апелативна прокуратура, Върховната-касационна прокуратура, както и до всички възможни инстанции. След като отвсякъде получава отказ, мъжът се обръща към Европейския съд с молба “медицинското свидетелство” да бъде изискнано. Така от нашето правителство се иска да предостави документацията по делото на Христов. “Има един много обезпокоителен факт. Правителството ни представя в Страсбург писмо на Окръжна прокуратура, съдържащо куп документи, измежду които амбулаторен дневник, медицинска справка, като изрично е уточнено, че това са всички документи от арестантското досие на Александър Христов”, обяснява адвокат Екимджиев. “Укриването на този документ е поредната ни излагация на високо институционално ниво. Държавата ни играе като Андрешко, представяйки документи с невярно съдържание, целящи да въведат в заблуждение Европейския съд и да компрометират защитната теза.”, допълни юристът.
Именно на базата на този новооткрит документ Христов ще иска Страсбургският съд да преразгледа решението си и да признае, че върху него е упражнено и физическо насилие. Според правилата на Европейския съд, когато след постановяване на решение се открие документ, който е от решаващо значение, може да се възобнови делото и да се ревизира решението.
При срещата ни с Александър Христов той ни показва още един интригуващ документ. Разпечатка от разследване на американските тайни служби. Оказва се, че акцията за разкриване на фалшивите долари е разработка именно на “Сикрет Сървис”.
Преди десет години тези банкноти са засечени в няколко американски щата. Следите, водят до Бургас. Нашето Вътрешно министерство получава правомощията да открие базата, в която се печатат фалшивите пари.
В документа от “Сикрет Сървис” е отбелязано, че мостри от “бургаските” долари са изпратени за сравнителен анализ в САЩ. По всяка от банкнотите тече разследване, като се отбелязва и датата, на която е започнала работата по нея. Прави впечатление, че повечето банкноти са открити през 2002 г. Но доларите, намерени в Бургас, заради които Христов е арестуван, са отпечатани в края на 2003 г. Освен това според вещото лице по наказателното дело, качеството им е толкова лошо, че не би заблудило дори касиерка в чейнджбюро. Според Алексанър Христов банкнотите са подменени. “Този, който го е направил, е прикрил истинската база. След като това беше представено в съда, поискахме от съдията да се направи истински сравнителен анализ и да изпратим една мостра от бургаските банкноти в САЩ. Но ни беше отказано, защото щеше да стане международен скандал”, разказа бургазлията. Той припомни, че след тази операция Американският конгрес дари на нашето МВР сумата от 1 млн. долара за успешната операция.
Въпреки че години наред води битка с държавата, Александър Христов изказа надежда, че ще дойде време, когато гражданите ще се чувстват сигурни във собствената си страна.
Марина Костова
