Бургас се задушава от токсични газове, а институциите гледат настрани
Прехвърлянето на нефт между кораби в Бургаския залив води до изпускане на сероводород и меркаптани. Това би било немислимо в Холандия или Белгия. У нас? Институциите “нямат правомощия”.
През последните дни десетки сигнали от граждани в Бургас алармират за задушлива и силно неприятна миризма, обхванала крайбрежната зона и централната част на града. По думите на очевидци, миризмата е напомняща на развалени яйца, гнило зеле и чесън – характерни индикатори за наличието на сероводород (H₂S) и органични серни съединения като меркаптани.
Въпреки множеството сигнали, институциите отговарят с бездействие. От РИОСВ-Бургас заявиха пред bTV, че „няма отчетени превишения на замърсяване във въздуха“ и че „екоинспекцията няма правомощия да проверява корабите на рейд в морето“, които са основното предположение за източник на замърсяването.
Какво всъщност се случва?
По информация от хора, запознати с процесите на корабно горивопрехвърляне, в момента в Бургаския залив се извършва операция по прехвърляне на нефт от един кораб в друг (ship-to-ship transfer). Обичайна, но високорискова дейност, при която се използва инертен газ за запълване на празното пространство в танковете, с цел понижаване на съдържанието на кислород под 5% и избягване на самозапалване.
При прехвърляне на гориво този инертен газ (включително H₂S и меркаптани, когато става въпрос за кисели нефтопродукти) се изтласква и се изпуска в атмосферата, за да освободи обем в танка. Това води до директно излагане на населението в околните зони на токсични газове.
Какви са рисковете?
Сероводородът (H₂S) е безцветен, изключително токсичен и корозивен газ. При концентрации от 50–100 ppm може да предизвика сериозни здравословни проблеми – гадене, респираторен дистрес, загуба на съзнание. Над 100 ppm съществува реален риск от фатален изход за минути.
Меркаптаните (тиоли) също са токсични съединения, използвани индустриално за денатуриране на газове и лесно разпознаваеми по миризмата си. Те също са корозивни и при контакт с въздух могат да формират експлозивни смеси.
И двата типа газове са силно дразнещи, особено за деца, възрастни и хора с белодробни заболявания.
Какво би се случило при подобен инцидент в Белгия или Нидерландия?
В страни като Белгия и Холандия, изпускането на сероводород в атмосферата в близост до населени зони би довело до:
- Незабавна намеса на службите по околна среда (напр. Vlaamse Milieumaatschappij или Rijkswaterstaat)
- Извънреден мониторинг с мобилни лаборатории
- Евакуация на население или официално предупреждение за престой на открито
- Глоби за отговорната компания – в някои случаи достигащи стотици хиляди евро
- Криминални производства при доказана небрежност или при пострадали граждани
- Потенциална забрана за опериране на компанията в териториални води или пристанища
Пример от Ротердам през юли 2023 г. показва ясно как реагира развитата държава – след изтичане на H₂S от тръбопровод в района на Shell Pernis, беше извършена незабавна евакуация, медиите и службите издадоха официални предупреждения, а съоръженията останаха затворени до пълно възстановяване на безопасността.
Българският парадокс: „Няма превишения“
Въпреки че миризмата в Бургас се усеща от хиляди граждани, измервателните станции „не отчитат превишения“. Това повдига логични въпроси:
- Работят ли станциите коректно?
- Измерват ли специфично H₂S и меркаптани?
- Какъв е прагът на откриване?
- Кой носи отговорност за това, че очевидно токсични емисии остават „нерегистрирани“?
В отговор на тези съмнения се налага независим мониторинг от неправителствени организации и международни лаборатории, които да потвърдят или отхвърлят наличието на замърсяване.
Защо не се действа?
Аргументът, че РИОСВ „няма правомощия да проверява кораби в открито море“ е не само несъстоятелен, но и опасен. Териториалните води около Бургас са под юрисдикцията на българските институции. Корабите на рейд подлежат на контрол от страна на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, Гранична полиция и МОСВ.
Проблемът не е в липса на правомощия, а в липса на воля.
Какво трябва да се направи незабавно?
- Да се изпрати мобилна лаборатория и независима група за мониторинг на въздуха и водата.
- Да се издаде официално предупреждение към населението при повтаряща се миризма.
- Да се създаде реален протокол за контрол върху корабни трансфери в Бургаския залив.
- Да се ангажират прокуратурата и МОСВ със спешна проверка по случая.
- Да се публикуват в реално време измерванията от всички станции в Бургаския регион.
- Да се въведе законова забрана за ship-to-ship операции в радиус до 100 морски мили от населени места, без предварително разрешение и план за обезвреждане на инертни газове.
Бургас не е изолиран случай, а пример за системен проблем в България – слаб институционален контрол, липса на прозрачност и безотговорност, която пряко застрашава здравето на гражданите.
Ако същото се случваше в Антверпен или Ротердам, вече щеше да има арести, глоби и съдебни процеси. В Бургас получаваме само „предположения“ и отказ от действия.
Крайно време е държавата да покаже, че защитава гражданите си не само на хартия, а с реални мерки и ефективен контрол.
