Тези дни Бургас получи едно странно предложение за побратимяване. От индийския град Васакхапатнам, щата Андхра Прадеш, където й да е това. Вероятно от дипломатическа куртоазия предложението на посланика ни в Индия Петко Дойков ще бъде внесено от общинската администрация и гласувано в общинския съвет, за да не се покажем назадничиви и неосведомени за бурно развиващата се индийска икономика. И нещата с братството приключват дотук - с натискане на копчето в залата. Както се е случвало с всички "братски градове" досега. Най-много една делегация от Бургас да се разходи до Индия и после да разказва на маса впечатления за 2-милионния град с БВП от 26 млрд. долара - несъвместими мащаби с Бургас откъдето и да го погледнеш.
Някой да се сеща какво стана след побратимяването ни с азербайджанския град Сумгаит, или с хондураския град на Карибите Ла Сейба, или с китайския мегаполис Янтай, да не говорим за провинция Фундзей, наброяваща 38 млн. души. Иначе всички протоколни обвързаности вещаят "възможности за инвестиции в сферата на икономиката, селското стопанство" или "обмен в сферата на изкуството и културата". Досега обаче една изложба не сме видяли от китайски, азерски или хондураски автор в Бургас, да не говорим, че дори една манифактура няма открита в черноморския град от екзотичните ни "братя". Промишлените ни зони продължават да стоят празни или да оредяват в очакване някой да се сети за нас поне заради "геостратегическото ни положение", с което най-много се гордеем. И заради което уж ни избират за приятество като врата към Европа. Братските нам градове продължават да са си все така екзотични за нас, възприемани по-скоро като точки от земното кълбо с познания за тях /или никакви/ предимно от Гугъл. Едно време поне се побратимявахме с градове от СИВ и в рамките на соцсътрудничеството по рафтовете на магазините се появяваха някои дефицитни стоки като сешуари или прахосмукачки от Полша или ГДР. В Бургас даже цял магазин кръстихме на Краснодар и още носи спомена за гумените лодки и газови котлони от Русия, които се продаваха на втория етаж.
В бъдеще сигурно ще станем свидетели на побратимяване на книга с още куп екзотични дестинации, от които няма никаква полза. Затова по-добре отсега да регламентираме бъдещите "братсва" с конкретни ангажименти. Вярно, че в пазарната икономика нещата не се случват само при добро желание, но поне да удряме подпис след реални инвестиции, а не преди намерения за проучване. Или поне да си търсим побратимите в страни и градове, съответстващи на нащите мащаби и възможности /не че от братството на Бургас с близкия по размери белгийски град Гент произлезе нещо/. Така или иначе с братство и без братство има кой да внася ананасите от Хондурас и ябълките и крушите от Китай. Иначе побратимяването на сляпо е все едно да признаем някой за почетен гражданин на Бургас без да сме чували за него.
Велко Тасев 
Тези дни Бургас получи едно странно предложение за побратимяване. От индийския град Васакхапатнам, щата Андхра Прадеш, където й да е това. Вероятно от дипломатическа куртоазия предложението на посланика ни в Индия Петко Дойков ще бъде внесено от общинската администрация и гласувано в общинския съвет, за да не се покажем назадничиви и неосведомени за бурно развиващата се индийска икономика. И нещата с братството приключват дотук - с натискане на копчето в залата. Както се е случвало с всички "братски градове" досега. Най-много една делегация от Бургас да се разходи до Индия и после да разказва на маса впечатления за 2-милионния град с БВП от 26 млрд. долара - несъвместими мащаби с Бургас откъдето и да го погледнеш.
Някой да се сеща какво стана след побратимяването ни с азербайджанския град Сумгаит, или с хондураския град на Карибите Ла Сейба, или с китайския мегаполис Янтай, да не говорим за провинция Фундзей, наброяваща 38 млн. души. Иначе всички протоколни обвързаности вещаят "възможности за инвестиции в сферата на икономиката, селското стопанство" или "обмен в сферата на изкуството и културата". Досега обаче една изложба не сме видяли от китайски, азерски или хондураски автор в Бургас, да не говорим, че дори една манифактура няма открита в черноморския град от екзотичните ни "братя". Промишлените ни зони продължават да стоят празни или да оредяват в очакване някой да се сети за нас поне заради "геостратегическото ни положение", с което най-много се гордеем. И заради което уж ни избират за приятество като врата към Европа. Братските нам градове продължават да са си все така екзотични за нас, възприемани по-скоро като точки от земното кълбо с познания за тях /или никакви/ предимно от Гугъл. Едно време поне се побратимявахме с градове от СИВ и в рамките на соцсътрудничеството по рафтовете на магазините се появяваха някои дефицитни стоки като сешуари или прахосмукачки от Полша или ГДР. В Бургас даже цял магазин кръстихме на Краснодар и още носи спомена за гумените лодки и газови котлони от Русия, които се продаваха на втория етаж.
В бъдеще сигурно ще станем свидетели на побратимяване на книга с още куп екзотични дестинации, от които няма никаква полза. Затова по-добре отсега да регламентираме бъдещите "братсва" с конкретни ангажименти. Вярно, че в пазарната икономика нещата не се случват само при добро желание, но поне да удряме подпис след реални инвестиции, а не преди намерения за проучване. Или поне да си търсим побратимите в страни и градове, съответстващи на нащите мащаби и възможности /не че от братството на Бургас с близкия по размери белгийски град Гент произлезе нещо/. Така или иначе с братство и без братство има кой да внася ананасите от Хондурас и ябълките и крушите от Китай. Иначе побратимяването на сляпо е все едно да признаем някой за почетен гражданин на Бургас без да сме чували за него.
Велко Тасев 
