По закон пушенето в закрити обществени места в България е забранено. Законът е ясен и важи за всички. На практика обаче все по-често се вижда една нова сцена – хора, които спокойно дърпат от така наречените „бездимни“ или електронни цигари в кафенета, заведения, търговски центрове, чакални, дори в присъствието на деца.
Тези устройства не са бездимни. Те отделят аерозол, който съдържа никотин, ароматизатори и други химични съединения. Миризмата е различна от тази на тютюна, но присъствието във въздуха е напълно реално. И когато някой на съседната маса „пафка“, всички наоколо го вдишват.
Най-интересното е друго. Забраната за пушене на закрито се контролира от редица институции – здравни инспекции, общински инспекторати, полиция. В страната има стотици служители, чиято работа е именно да следят за спазването на закона и да налагат глоби. Въпреки това електронните цигари масово се използват в закрити пространства, без никой да реагира.
Така неизбежно възниква въпросът – защо?
Защо за обикновената цигара глобите се налагат, а при тези устройства контролът изглежда почти нулев? Защо персоналът на заведенията често си затваря очите, а институциите се държат така, сякаш проблемът не съществува?
Когато един закон системно не се прилага, обществото започва да си задава неприятни въпроси. Един от тях е дали зад тази „слепота“ не стои нещо повече – интереси, натиск или удобни договорености. Остава и съмнението, че индустрията, която печели милиони от продажбата на тези устройства, знае много добре къде и как да защитава бизнеса си.
Докато институциите мълчат, резултатът е един – забраната съществува само на хартия. А хората, които искат просто да седнат на кафе без да дишат чужд никотинов аерозол, остават без защита.
