Наскоро Мария Спираки – гръцки евродепутат и бивша журналистка, предизвика силни вълнения и недоумение сред българската общественост с изказване, което определя традиционното българско розово масло като потенциално токсично за водната фауна. Аргументът ѝ: ако се използва козметика с розово масло, а след това човек се изкъпе, това масло би могло да попадне във водата и да навреди на рибите и други водни организми.
Това твърдение звучи почти комично за всеки, който има дори бегла представа за състава и употребата на естествени етерични масла, още повече за българската роза дамасцена, призната в целия свят заради своето качество, аромат и традиция.
Истината за розовото масло
Българското розово масло се извлича чрез водно-парна дестилация – процес, който се прилага у нас от над три века. Това е напълно естествена и екологична технология, при която от свежите розови цветове се извлича масло с изключителна чистота и концентрация. Маслото е основна съставка в най-луксозните парфюми, лечебни кремове и козметика. То е не само ароматно, но и противовъзпалително, антисептично и напълно биоразградимо.
Да се твърди, че това масло – в минимални количества, попадащо в канализацията чрез козметика – може да убива риби, е абсурд, границещ с научна неграмотност. Ако следваме същата логика, всяка капка зехтин от кухнята, всяка отвара от лайка и всяка капка душ-гел следва да бъдат забранени.
Българската традиция – културно и икономическо наследство
Производството на розово масло в България е част от нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Това не е просто козметична индустрия – това е култура, икономика и национална идентичност. Розоберът, дестилацията и износът на розово масло са основен поминък на цели региони у нас, особено в Казанлъшката долина.
От древността розовото масло се използва в медицината, ароматерапията и духовните ритуали. До днес то остава символ на чистота, грижа и природна сила.
Грешки, които вредят
Вместо да се поощрява и подкрепя производството на екологично чисти и традиционни продукти, като розовото масло, се правят неинформирани и подвеждащи изказвания, които хвърлят сянка върху реномето на цяло едно културно и икономическо наследство.
Ако наистина има екологични опасности, те следва да се търсят в тоновете микропластмаси, изкуствени химикали, индустриални мазнини и фармацевтични отпадъци, които ежедневно навлизат във водоемите ни – не в една капка розово масло, добита от ръцете на розоберачи с вековна традиция.
Заключение
Обвиненията срещу българското розово масло са не само научно неоснователни, но и обидни за труда на поколения българи, които са създали продукт с изключителна стойност и световно признание. Вместо да поставяме под съмнение собственото си наследство, нека го защитим и популяризираме. И ако някой има притеснения за околната среда – нека започне от пластмасовите бутилки, а не от най-естественото и благоуханно, което сме създали.
„Където цъфти розата, животът има аромат“ – да не позволим този аромат да бъде заглушен от невежество.
