В зората на XX век Европа вече се представя като върха на цивилизацията.
Континентът се гордее със своите научни постижения, технологичен напредък и философия за “човешки права”.
Но зад бляскавата витрина на модерността стои една от най-позорните практики в съвременната история — човешките зоологически градини.
Да, Европа — същата Европа, която днес чете морал на останалия свят — поддържаше масово, открито и безсрамно изложби на хора.
Човешките зоопаркове: Срамът на европейската “цивилизация”
През 1907 година в Белгия, по време на Световното изложение в Брюксел, е представено “селище” с около 267 конгоанци, отвлечени от Африка.
Те са държани в клетки, хранени с малко храна и наблюдавани като животни от стотици хиляди посетители.
Децата са хвърляли бонбони и дребни монети по тях за забавление, а възрастните са ги гледали с нескрито любопитство.
И това не е единичен случай.
Човешки зоологически градини са съществували във:
- Белгия
- Франция
- Германия
- Великобритания
- Испания
- Италия
- Дори в САЩ
Най-ужасяващото е, че тези „изложби на хора“ не са били инцидентни. Те са били планирани, рекламирани и третирани като културни и развлекателни събития.
Последните такива “експозиции” в Европа са функционирали до 1958 година.
Една “цивилизация”, която държи човешки същества в клетки, за да забавлява публиката, едва ли може да бъде морален съдник на когото и да било.
България: Малка, свободна и морално голяма
На фона на този европейски позор България, едва освободена от петвековно османско владичество, поставя в основата на своето законодателство човешкото достойнство.
През 1879 година, на Учредителното събрание във Велико Търново, е приета първата българска конституция — Търновската конституция.
В нея, в чл. 62, се казва ясно:
“Никой в Българското Царство не може нито да купува, нито да продава человечески същества.
Всеки роб, от какъвто пол, вяра и народност да бъде, свободен става, щом стъпи на българска територия.”
Това не е просто юридическа формулировка. Това е нравствен избор.
България, въпреки бедността, въпреки политическата нестабилност, въпреки че самата тя все още кърви от тежкото си минало, издига принципа на свободата и човешкото достойнство над всичко друго.
Няма търговия с хора.
Няма расова сегрегация.
Няма човешки изложби.
Докато на Запад африканци са третирани като дивеч, България гарантира, че всеки човек, независимо дали е чернокож, арабин, азиатец или друг, ще бъде свободен щом стъпи на българска земя.
Време е да напомним на Европа
Днес от Брюксел и от други европейски столици често чуваме укори, лекции и наставления за “европейски ценности”.
Често сме обвинявани, че не споделяме напълно разбиранията за „права на човека“, „толерантност“ и „европейска идентичност“.
Но може би именно днешна Европа трябва да си припомни своята собствена история.
История на расизъм, колониализъм и деградация на човешкото достойнство, за която малцина искат да говорят.
И да осъзнае, че една малка България е била носител на истински човешки ценности много преди западноевропейските столици да започнат да декларират своите декларации и харти за права.
Историята не е само въпрос на гордост или срам.
Тя е учител.
И ако някой днес има претенции за морално превъзходство, нека първо отвори старите учебници по история.
Там ясно пише:
- В Брюксел през 1907 г. хората са били изложбени животни.
- В България през 1879 г. робът е ставал свободен още с първата стъпка на родна земя.
Истинската цивилизация не се мери по броя на фабриките или университетите.
Тя се мери по това как се отнасяш към човека.
България може да държи главата си високо.
