Днесшният протест няма нужда от партийни знамена, защото причините са напълно граждански и болезнено очевидни. Хората излизат не заради лозунги, а заради ежедневието си, което държавата превърна в тест за издръжливост. Римляните преди две хиляди години построиха канализация, която и днес работи. В България през 2025 г. десетки населени места все още нямат канализация и течаща вода, а европейски средства потъват без следа. Пътищата – уж приоритет на всяко правителство – са в такова състояние, че ежегодно хиляди хора загиват „по вина на несъобразена скорост“. Удобната фраза прикрива факта, че инфраструктурата се разпада, а контролът е символичен.
Родителите се борят за място в държавна детска градина, а когато не се класират, плащат по хиляди левове месечно за частни. Държавата отказва да строи нови, но без проблем финансира всичко друго, само не и това, което е реално необходимо. Доходите са застинали, а цените не спират да растат. Разликата между богат и беден се разширява, а средната класа се стопява. Вместо да има консолидация и ред във финансовата политика, държавата продължава да се раздържавява – кадри с опит бягат навън, институциите се изпразват от смисъл, а управлението се крепи на хаос, импровизация и удобни оправдания.
Днешният протест е срещу некадърното и престъпно управление, което години наред разрушава държавността, инфраструктурата, социалните системи и доверието на хората. Протестът е граждански, не партиен. Той е зов за нормалност, за държава, която работи, а не просто събира данъци. За пътища, по които не умираме. За вода и канализация, които са нормалност, а не лукс. За детски градини, достъпни за всяко дете. За държава, която не лъже, че „всичко е под контрол“, когато всичко отдавна е извън контрол.
Хората излизат днес, защото им писна да ги лъжат. И защото знаят, че ако не се чуе гражданският глас, няма да се промени нищо. Това е протест за достойнство, за бъдеще и за държава, която най-накрая да започне да служи на гражданите си.
