"Друг феномен на българската психика е това, че искам да имам повече и да го имам бързо.
Сашо Морфов веднъж каза нещо, което аз навсякъде цитирам, "Българинът иска да забогатее до обяд".
Българинът изведнъж поиска да живее като американец или като европеец. Изведнъж поиска да има всичко и да го има бързо, моментално. Това не е възможно, първо защото ниската политическа култура на българина не може да осъзнае факта, че нещата стават с труд, постоянство и обич към мястото, на което живееш.
Ако ти не си обичаш къщата и не я поддържаш, ако не влагаш сърцето си в това, което правиш за нея, тя винаги ще бъде разграден двор и ти винаги ще я мразиш."
Камен Донев
Камен Донев, известен с умението си да улавя нюансите на българската душевност, посочва едно от ключовите предизвикателства пред нашето общество: стремежът към бърз успех и богатство, който често не е подплатен с труд и търпение. Цитатът му отразява не само личните наблюдения на актьора и режисьора, но и дълбоки културни и социални явления, характерни за съвременния българин.
“Българинът иска да забогатее до обяд”
Фразата на Александър Морфов, цитирана от Донев, лаконично описва същността на този феномен. Желанието за внезапен просперитет, без осъзнаването на усилията и времето, които изисква устойчивото развитие, е характерно за постсоциалистическите общества, каквото е и нашето. След десетилетия на ограничения, бедност и планова икономика, българите навлязоха в новата ера с огромни очаквания. Демокрацията и пазарната икономика обещаваха свобода и благоденствие, но те дойдоха с цена – необходимостта от труд, адаптация и поемане на лична отговорност.
Желанието за “всичко, веднага”
Донев подчертава, че голяма част от съвременните българи искат да живеят като американци или европейци, без да разбират, че техният просперитет е резултат на десетилетия труд и последователност. Това “нетърпение” е не само продукт на икономическата реалност, но и на културна нагласа, където липсата на визия и дългосрочна стратегия често доминират. Желанието за мигновено удовлетворение, подкрепено от консуматорската култура и социалните мрежи, засилва тази илюзия, че успехът е лесно постижим.
Липсата на политическа и културна осъзнатост
Друг важен елемент, който Донев посочва, е ниската политическа култура на българина. Тя често пречи на осъзнаването, че промените изискват не само време, но и колективни усилия. Вместо дългосрочна визия, обществото ни често се люлее между отчаяние и очакването на месия – някой, който ще реши всички проблеми веднага. Така се поражда и тенденцията да се неглижира собственият принос към подобряването на средата, в която живеем.
Обичта към дома като метафора
Камен Донев използва образа на дома като метафора за обществото. Ако човек не обича дома си, не се грижи за него и не влага сърцето си в поддръжката му, той ще се превърне в “разграден двор”. Същото важи и за нацията: ако липсва усещането за принадлежност и отговорност, обществото ще остане в състояние на хаос и разделение.
Какво ни е нужно?
За да преодолеем този феномен, е необходимо преосмисляне на приоритетите. Трудът, постоянството и обичта към мястото, в което живеем, са ключът към успеха. Устойчивото развитие изисква да спрем да гледаме на бъдещето като на външна отговорност и да поемем контрола над съдбата си. Само тогава домът, метафоричен или буквален, ще стане пространство на сигурност и радост, а не на омраза и отчуждение.
Този цитат на Камен Донев е не просто диагноза на обществото, а призив за осъзнаване. Българинът има потенциал да успее – не до обяд, но със сигурност във времето, ако приеме, че пътят към просперитета е изграден с любов и постоянство.
Автор: е-Бургас
